If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:47

Видео транскрипция

Тук имаме малък човек. Нарисувал съм лицето. Можеш да видиш в синьо съм нарисувал ларинкса (гръкляна). Ще ти покажа какво точно се случва, когато вдишаш малка молекула кислород като тази. И ще проследим пътуването ѝ. Тя ще бъде вдишана или през носа, или през устата. Знаеш, че ще стигне до едно и също място. Казахме, че дъното на гърлото е мястото, което ще достигне. Това е носът, стигащ до дъното на гърлото. Устата също продължава до същото място. Но ще имаме някои разлики. Например, в носа имаш малки носни косъмчета. И първият въпрос, който изниква за тези косъмчета, е, разбира се, каква е тяхната цел? Какво правят те? Космите в носа са част от филтърна система. Имаме готина филтърна система и работата на тези косми е да спрат големите частици прах и мръсотия. Те вършат добра работи при изкарването на големите частици от въздуха, за да бъде почистен. И също така имаме зелена секрет. Този зелен секрет, които всички произвеждаме, понякога я наричаме сополи. Този секрет е добър за малки частици, защото е наистина лепкав и тези малки частици прах се залепват в него. Това е нашият начин да пречистим въздуха, така че като го вдишаме през носа, той е по-чист, отколкото иначе. Разбира се, ако сравним въздуха от носа, въздуха, вдишан през носа, с въздуха, който вдишваш през устата, този от устата ще бъде малко по-мръсен, понеже няма такава добра филтърна система. По същия начин бъркането в носа е общо взето почистване на филтъра, нали така? Това е може би нов начин да мислим за този навик. Въздухът ще стигне до дъното на гърлото. Въздухът ще влезе по този път и малка молекула кислород ще достигне края на гърлото. Друга интересна разлика е, че тази молекула кислород и въздухът около нея ще бъдат малко различни. Ще бъдат по-чисти при влизане през носа, но без значение дали през носа, или устата – ще бъдат по-топли и също по-влажни. Това е друга промяна. За сравнение, външният въздух е по-студен и сух. Това са някои главни разлики по отношение на това какво се случва с въздуха. Това са две главни разлики. Сега въздухът – или малките молекули кислород – има избор. Може да отиде надолу по две пътеки. Едната води към ларинкса. Това е нашият ларинкс тук. Наричаме го също гласова кутия, може би си спомняш, че съм споменавал това наименование преди – гласова кутия – ларинкс е по-медицинска дума. Над ларинкса стои епиглотисът. Той е нещо като капаче, което защитава ларинкса, така че да не влиза храна и вода в него. Тук има друга тръба, която загатнах. И тя стои тук, тази лилава тръба e хранопроводът (езофагус) Той е чудесен за неща като храна и вода. Искаш храната и вода да минават през хранопровода, за да ги отведе до стомаха. Искаш храната и водата да минават тук, но не искаш да влизат в ларинкса. Искаш да е сигурно, че епиглотисът, това капаче, ще работи наистина добре. Ако поглъщаш храна и вода, този епиглотис буквално просто ще се затвори и защити твоя ларинкс. В този случай това не се случва. Ние не сме всъщност храна и вода, ние сме малки молекули кислород. Нека последваме тази молекула малко по-надолу. Нека видим какво се случва с нея. Ще повдигна малко екрана. Нека освободя малко място. И искам само да спра тук, за да ти покажа, че въздушната молекула, молекулата кислород е минала вече през интересни разклонения. Всъщност е прекосила важна граница и това е тази тук. На върха на границата съм включил ларинкса и всички други неща, за които говорих досега – устата и носа. Това се счита за горен дихателен тракт. Всичко над тази пунктирана линия е нашият горен дихателен тракт. Можеш да предположиш, че тогава всичко под линията е долен дихателен тракт. Това е важна граница, защото хората говорят за горен и долен тракт. И искам да съм сигурен, че знаеш какво има от двете страни. На върха е ларинксът и всичко над него, а под него е трахеята. Нека го надпиша. Трахеята е ето тук. Всичко под това включва неща като дробовете, но виждаме и други структури. Ще ти кажа имената. Ще продължа да се движа надолу. Но сега знаеш, че съществува важна граница. Нека ти освободя още малко място, за да виждаш целите дробове. Можеш да видиш как молекулата преминава през трахеята. И всъщност левият дроб не е напълно нарисуван. Нека го довърша. Имаме десен и ляв дроб. Това са двата дроба и въздухът ще продължи бавно надолу. Нашата молекула кислород ще мине надолу и ще влезе или в десния, или в левия бял дроб. Ще спра за момент и ще ти покажа наименованията. Важната дума за днес е бронхи (bronchi). Bronchi (бронхи) – множествено число, bronchus (бронх) – единствено число. Бронхи означава повече от един, а бронх означава един. Обърни внимание на тези I и US букви. Ако кажем, например, че отиваме в тази област тук... Нека избера нов цвят, за да стане ясно. Това ще е основният. Ако отидем тук – да кажем, че нашата молекула кислород отиде тук. Бихме казали, че е в нашия ляв главен бронх. Това е главен бронх. Ако отиде по-надолу, да речем дотук – тогава вместо да го наречем главен, ще бъде дялов бронх. Това е наименованието тук. Това е левият дялов бронх. И ако искам да отида още по-надолу, мога да кажа, че това е моят сегментен бронх. Това са думите, които използваме. Последният е ляв сегментен бронх. Разбира се, ако искаме да назовем и двата, например този и този тук – тогава ще кажем, че това са десни сегментни бронхи. Това са наименованията. Друг начин на именуване, използван понякога, е: първични и вторични, а сегментните се наричат третични бронхи. Ще срещнеш всички от тези. Но аз ще се придържам към главен, дялов и сегментен, защото мисля, че е малко по-лесно и по-интуитивно да ги запомним. Има няколко важни интересни неща, които се случват. Тук тази точка, това е нашата карина. Карина. Тук в карината имаш разделянето между десен и ляв главен бронх. Това, което искам да ти покажа, е, че този е малко по-отвесен. Дясната страна е малко по-вертикална. А лявата е малко по-латерална. Малко по-плоска. Интересно е да знаеш това. Ако нещо се спусне по гърлото, примерно стотинка или фъстък или нещо друго, по-вероятно е да се спусне оттук, заради гравитацията. Гравитацията ще издърпа нещата към десния главен бронх, а не към левия. Понеже десният е малко по-вертикален. Това е забавен факт, който сега вече знаеш. Всъщност, трябва да спра за момент и да дам имената на някои от тези неща. Това е сърдечната изрезка. И това е един знак за различаване на левия от десния дроб. Другата подсказка беше броят на дяловете. Десният има горен, среден и долен лоб. А левият има само горен и долен. Това е важна подсказка. Искам да не забравяш малките ни трикове, които знаем за различаване на белите дробове. Ще спра за малко тук и ще ти покажа на забързан ход различните точки на разклоняване. Например, имаме две разклонения тук: едно, две и при навлизане в сегментните бронхи имаме трета точка. Ще забързам нещата и ще ти покажа колко още точки всъщност има, докато стигнем до последната част на дробовете, където реално се случва обмяната на газовете. Наслади се! Връщайки се до мястото, където тръгнахме, започнахме с бронхи и казахме, че има структура за именуване на бронхите, но това реално са само първите три разклонения. След тях имаме всичките оранжеви неща, всички тези клони от точка 4 чак до точка 20 надолу. Това са претерминални бронхиоли. Това е името им. Вече не са бронхи, а бронхиоли. Ако видиш тази дума, имай предвид, че са малко по-нататък в белите дробове. След претерминалните бронхиоли стигаме до още разклонения – наричаме ги респираторни бронхиоли. Всъщност трябва да спомена, че последната претерминална бронхиола се нарича крайна или терминална. Името е малко лошо, понеже краен звучи сякаш сме стигнали до края, но всъщност сме минали претерминалните бронхиоли и стигаме до респираторните бронхиоли. Може би трябва да го сложа в единствено число. Накрая, стигаме до алвеолните тръбички и алвеолната торбичка от няколко алвеоли. Заедно имаме няколко алвеоли, а ако говорим за една част от торбичката, тогава е алвеола. И ето до къде стига нашата малка молекула кислород. Стига до тук, преди да участва в газовия обмен. Този целият участък от респираторните бронхиоли надолу – всичко това се нарича респираторна зона. А всичко над него се счита за проводяща зона. Всичко над тук. Това включва не само претерминалните бронхиоли, а претерминалните бронхиоли и всичко над тях. Всички бронхи и дори ларинкса и устата, и гърлото – всичко това се счита за част от проводящата зона. Общо взето кислородът ще премине през цялата проводяща зона, всичко, за което говорихме досега. И ще стигне в респираторната зона. Накрая нашата малка молекула кислород ще бъде много щастлива да достигне до края на бронхиалното дърво, където е готова за газова обмяна.