Какво всъщност има в лимфата

Поговорихме доста за лимфната система. И в този клип искам да разкажа повече за лимфата – течността, която се намира в лимфната система. Знаем, че тя произлиза от кръвоносните съдове. Това е течността, която е изтласкана извън кръвоносните съдове. Да кажем, че това е капиляр. Рисувам ентоделните клетки около капиляра. Лимфата е това, което излиза оттук, което се процежда през малките дупчици между капилярите. И, за да сме наясно с терминологията, лимфата се нарича лимфа чак след като навлезе в лимфните съдове. Когато тази течност влезе тук, можем да я наричаме лимфа. Но преди да го направи, се нарича по-скоро извънклетъчна течност, защото е извън клетките, които са тук. Но съставът реално е същият. Така че това е просто семантична разлика. В този клип ще опитаме да разберем точно от какво е изградена лимфата. И за да го направим, ще започнем с кръвта, тъй като лимфата произлиза оттам. В кръвта очевидно имаме червени кръвни клетки. Ще нарисувам няколко тук. Това са червени кръвни клетки. В действителност трябва да нарисувам повече от няколко, защото знаем, че около 40% или дори 45% от кръвта се състои от червени кръвни клетки. И това е за средностатистическия човек. Ако имаш анемия, при теб ще са по-малко. Кръвта съдържа около 40% червени кръвни клетки. Тук сме нарисували много по-малко от това. Но е трудно да ги нарисувам наблъскани, затова ще го оставя така. И извън това, разбира се, имаме вода, която ще нарисувам в бяло. Това е вода. И имаме протеини. Имаме протеини. Ще ги нарисуваме с различни размери, защото протеините наистина се различават по размер. И имаме много различни видове протеини в кръвта, които правят много различни неща. Това е всичко, което ще нарисувам тук. Макар в кръвта да има глюкозни молекули и мазнини и други неща, можем за момента да ги пренебрегнем. Какво излиза тук? Какво успява да се измъкне през процепите? Е, знаем, че червените кръвни клетки не успяват да се промушат. Така че, когато стигнем до междуклетъчната течност, ще имаме 0% червени кръвни клетки. Лимфата няма да има червени кръвни клетки. Но освен това, нека ти задам въпрос. Как мислиш – дали лимфата съдържа повече протеин или по-малко протеин от кръвта? Например като концентрация. Това е труден въпрос, защото ако целият протеин излезеше от тези съдове, тогава лимфата щеше наистина да има по-висока концентрация на протеин от кръвта, защото кръвта има червени кръвни клетки, които заемат пространство. Протеинът ще е, така да се каже, разводнен от големия брой червени кръвни клетки. А навън няма да е разводнен от червени кръвни клетки. Но всъщност в лимфата има по-малко протеин. И това е така, защото водата излиза много по-лесно от тези капиляри, отколкото протеина, затова течността става доста разводнена. Така че протеините излизат малко трудно. Но някои от тях определено излизат. Ще ги нарисувам. Но са много по-малко, отколкото в кръвта. Накрая протеините в лимфата са наполовина от тези в кръвта, или до една трета от тези в кръвта. Лимфата има от една втора до една трета в сравнение с кръвта. Нека го нарисуваме така. Друго, което можем да се запитаме, е какъв вид протеини ще има в тази лимфа? Тъй като казвахме, че в кръвта има много различни видове протеини, кои точно ще навлязат в лимфата? Като цяло ще са по-малките. На по-малките ще им е по-лесно да преминат през дупките. Можем да кажем, например, че пропорцията на малките протеини като албумин в сравнение с големите протеини като имуноглобулин – ще го напиша съкратено, това са антитела и като цяло са по-големи от албумина. Така че съотношението албумин към имуноглобулин ще е по-голямо в лимфата, отколкото в кръвта. И причината за това е, както казахме, че по-малките протеини могат да излязат по-лесно от големите. Макар че в лимфата като цяло има по-малко албумин, отколкото в кръвта, съотношението албумин към имуноглобулин ще е по-голямо в лимфата. Нека спрем за момент, преди да приключим темата за протеина в лимфата, защото всъщност е много важно, че в лимфата има по-малко протеин, отколкото в кръвта. Защото в едно от по-ранните клипчета казахме, че начинът, по който тази течност бива изтласкана от капилярите, не е директен. Случва се така – първо част от нея бива изтласкана навън, но после част от това се връща обратно. И причината част от тази течност да се връща обратно е защото, докато вървим надолу по капиляра, хидростатичното налягане, което изтласква течността навън, намалява. Затова по-малко налягане я изтласква навън. Но все пак има налягане, което я изтласква навън. Защо част от тази течност се връща в кръвоносните съдове? Причината е, че има по-висока концентрация на неща като протеини тук. И тази по-висока концентрация прави кръвта по... и това ще прозвучи страшно, но... по-осмотично активна. И затова има по-високо осмотично налягане, което пропуска обратно течността, точно защото има повече протеини в кръвта, отколкото в лимфата. И затова е много важно, че имаш повече протеини в кръвта. Сега бих искал да ти задам въпрос. Колко лимфа според теб се произвежда на ден? Количеството лимфа, която се произвежда, е количеството, което е изтласквано от кръвоносните съдове минус това, което се връща. Според теб колко е това за цял ден? Колко лимфа произвеждаме? Ще ти дам време да си помислиш. Колко литра? Предположи някаква стойност за литрите лимфа на ден. А отговорът е 3. Създаваме около 3 литра лимфа на ден. И всичко това се филтрира през тези капиляри. Това е дума, която хората обичат – филтрира. Оказва се, че количеството, което излиза първоначално, е около 20 литра. Ще го напиша с малки цифри, защото това са наистина дребни детайли. Но около 20 литра биват изтласкани навън. И после около 17 литра се връщат отново. И така оставаме с разлика от около 3 литра, които са изтласкани на ден. Това е за един ден. Последното нещо, което трябва да споменем, е че лимфата има различен състав в зависимост от това къде в тялото се намира. Нека хвърлим бърз поглед към човешкото тяло, за да поговорим с какво може да е различна лимфата в различните области. Ето един човек. Говорихме как в тънкото черво ето тук лимфните съдове, които се наричат хилусни, поемат много мазнини – много хиломикрони. И, както можеш да се досетиш, съставът на лимфата тук ще бъде с много по-високо съдържание на хиломикрони, които са натрупвания на мазнини. И там ще имаш повече мазнини. Докато, когато отидеш в черния дроб... Това не е нещо, което трябва да знаеш, но е интересен факт. Черният дроб произвежда множество протеини, които отиват в кръвта ти. И един от начините, по които стигат в кръвта, е чрез лимфата. И затова лимфата, идваща от черния дроб, има много по-висока концентрация на протеини, отколкото лимфата от другите места. И всъщност може да получи до 10 пъти повече. Може да имаш 10 пъти повече протеини в лимфата, идваща от черния дроб, в сравнение с останалата. И затова тази цифра, която дадохме тук, една втора до една трета, е просто средна за всички лимфи навсякъде в тялото, защото съдържанието на протеини силно се различава в различните области на тялото. И, както знаем, накрая всички лимфни съдове, включително хилусните от тънкото черво всички се събират. И се изкачват по тялото. Така и тези, идващи от черния дроб, ще се съединят с другите и ще пътуват нагоре по тялото и накрая всички ще бъдат изпратени обратно в кръвообращението. И това ще стане във вените ето тук, които съм нарисувал в синьо, макар така да става по-объркващо. Рисувам ги в синьо, защото по принцип рисуваме вените сини. И те се сливат и отиват към сърцето. И така всички тези различни лимфни течности с различен състав се обединяват и отново влизат в кръвообращението.