Структура на синапса

В това видео ще говорим за структурата на синапса. Синапс е мястото, където невроните осъществяват контакт и комуникират с ефекторни клетки. Думата синапс идва от гръцки и означава "свързвам заедно". Ще покажа къде се образуват синапси. В червено рисувам тялото на неврона и няколко дендрита в синьо – това са разклонените израстъци на неврона. Тук имаме един дендрит, а тук – друг. След това ще нарисувам аксона на неврона в зелено. Това е дълъг израстък, който е неразклонен, докато не стигнем до края му, където се разклонява на множество окончания. Ще нарисувам само няколко, въпреки че аксонът може да има много, много окончания. Сега ще означа различните видове ефекторни клетки, с които невронът може да контактува чрез синапси. Ефектроната клетка може да е друг неврон, мускулна клетка или жлезиста клетка. Аксоналните окончания на някои неврони са в контакт дори с кръвоносни съдове, за да предизвикват секретиране на вещества в кръвния поток, наречени хормони. Синапсите са местата, където аксоналните окончания на даден неврон са в контакт с ефекторна клетка. Има няколко вида синапси. Единият вид има пространство като това, което съм нарисувал тук. В действителност то е много по-малко. Другият вид няма подобно пространство, при него двете клетки са свързани физически. Синапсите с пространство или синаптична цепка се наричат химични синапси, защото при тях се отделят молекули, които преминават през синаптичната цепка от аксоналното окончание до мембраната на ефекторната клетка. Другият вид синапси са електричните синапси. При този вид синапси клетките са физически свързани, аксоналното окончание физически се свързва с мембраната на ефекторната клетка чрез специални канали, които образуват ценковиден контакт. Той позволява на вътрешността на неврона да комуникира с вътрешността на ефектроната клетка. Цитоплазмата на двете клетки е свързана и йони могат да преминават директно от неврона към ефекторната клетка. В това видео ще говоря за химичните синапси, при които имаме синаптична цепка, защото те са много по-често срещани от електричните синапси. Електричните синапси са доста редки, поне при хората. Типичният човешки неврон може да образува много голям брой синаптични връзки. Той може да се свърже с хиляди различни ефекторни клетки чрез аксоналните си окончания. Типичният неврон приема информация чрез хиляди синапси. Повечето от тези синапси са с дендрити, аксонът на друг неврон контактува и комуникира с дендритите на този неврон. Може да има много, много синапси върху един дендрит и част от причината за това е, че дендритите са разклонени, което предоставя по-голяма повърхност за формиране на синапси. При повечето неврони синапсите, които носят информация към неврона, са върху дендрити. Въпреки това много неврони имат и малък брой синапси, които са върху тялото на клетката. Има дори синапси върху аксона, но обикновено те не са върху коя да е част от аксона, а в аксноналното окончание. Окончанието на този аксон участва в синапс с аксоналното окончание на този неврон. Същото може да се случи и с това аксонално окончание, то може да има синапси и с това аксонално окончание тук. Сега се опитай да си представиш хиляди синапси, които буквално покриват целия неврон, а те от своя страна се свързват с хиляди други ефекторни клетки чрез синапси. Можеш да си представиш колко сложна е информацията, която влиза и излиза от неврона. Но нека погледнем по-отблизо структурата на един отделен синапс. Например този тук. Да започнем като нарисуваме голямо аксонално окончание. Ще го направя много голямо и зелено. След това ще нарисувам ефекторната клетка, която може да е неврон, мускулна клетка, или жлезиста клетка. В централната нервна система повечето синапси са покрити с израстъци на астроцити. Ще нарисувам този в лилаво и ще го означа, ще напиша астроцит. Това ще бъде израстъкът на астроцит, израстъците на астроцитите в централната нервна система обграждат синапсите. При химични синапси като този имаме синаптична цепка между мембраната на аксоналното окончание на неврона и мембраната на ефектроната клетка. Синаптичната цепка е много по-малка от тази, която съм нарисувал, но ми трябваше пространство. В действителност синаптичната цепка е много, много малка, но клетките не се докосват физически. Между тях има пространство. Наричаме това пространство синаптична цепка. Ще го означа – синаптична цепка. Това е пространството между неврона и ефектроната клетка. Имаме име за тази мембрана тук и за тази мембрана. Мембраната на аксоналното окончание на неврона се нарича пресинаптична мембрана – пресинаптичната мембрана е ето тук, тя е преди синаптичната цепка. А мембраната на ефектроната клетка се нарича постсинаптична мембрана. Постсинаптичната мембрана е ето тук. Тази мембрана е пресинаптична, тя се нарича така, защото е преди синаптичната цепка, а тази е постсинаптична, защото е след синаптичната цепката. От вътрешната страна на пресинаптичната мембрана има везикули, които са малки мембранни мехурчета, разположени в цитоплазмата на неврона. Те се наричат синаптични везикули. Това е всяка една от тези структури, подобни на мехурчета. Те са от вътрешната страна на пресинаптичната мембрана на неврона. Синаптичните везикули са пълни с молекули на даден невротрансмитер. Ще нарисувам няколко точки тук, за да представя молекулите на невротрансмитера. Невротрансмитерите предават информация от неврона към ефектроната клетка. Всички тези молекули се наричат невротрансмитери. Има различни видове невротрансмитери, за които ще говорим в други клипове. На постсинаптичната мембрана има рецептори, които са специфични за невротрансмитера в синаптичните везикули. Невротрансмитерът ще пасне като ключ в ключалка в рецепторите на постсинаптичната мембрана. В следващото видео ще говоря за това как невротрансмитерите и синаптичните везикули се отделят през пресинаптичната мембрана, прекосяват синаптичната цепка и се свързват с рецепторите на постсинаптичната мембрана.