Текущ час:0:00Обща продължителност:13:41

Видео транскрипция

В това видео ще говорим за горните двигателни неврони. Горните двигателни неврони са различни от двигателните неврони, за които говорихме преди – долните двигателни неврони. Когато говорихме за долните двигателни неврони, казахме, че телата им са или в мозъчния ствол, или в гръбначния мозък, а аксоните им са част от нерви в периферната нервна система. Те образуват синапси и контролират скелетномускулни клетки, казват им кога да се съкратят. Казахме, че долните двигателни неврони, които преминават през гръбначномозъчните нерви, контролират основно мускулите на крайниците и на туловището. Долните моторни неврони, които минават през черепномозъчните нерви, контролират основно скелетните мускули на главата и врата. Сега ще говорим за горните двигателни неврони, защото докато долните двигателни неврони контролират скелетномускулни клетки и има казват кога да се съкратят, горните двигателни неврони са тези, които контролират долните двигателни неврони и тяхната активност. Телата на горните двигателни неврони се намират основно в крайномозъчната кора, тук горе в мозъка, от външната страна на крайния мозък. Техните аксони се спускат надолу и образуват синапси с долните моторни неврони в мозъчния ствол или в гръбначния мозък. Информацията тече от горе, от мозъчната кора по аксоните надолу към телата на долните двигателни неврони. След това аксоните на долните двигателни неврони стигат до скелетномускулните клетки, за да определят кога те ще се съкратят. Можем да разделим горните двигателни неврони на различни пътища в зависимост от това дали стигат до гръбнчания мозък, където образуват синапси с долните двигателни неврони или изминават по-кратко разстояние и образуват синапси с долните двигателни неврони в мозъчния ствол. Нека първо разгледаме по-дългите двигателни неврони, които изпращат аксони до гръбначния мозък. Ще използвам тази по-голяма илюстрация на главния и на гръбнчания мозък. Тук отгоре имаме крайния мозък. Това е мозъчният ствол, зад него е малкият мозък, а отдолу е гръбначният мозък. Но нека първо помислим за долния двигателен неврон в горната част на гръбначния мозък от лявата страна. На диаграмата гледаме нервната система отпред. Това е лявата страна. Тялото на долния двигателен неврон е в гръбначния мозък. Аксонът на неврона излиза като част от гръбначномозъчен нерв, който се разклонява на все по-малки и по-малки клонове, докато аксонът не образува синапс в мускула, който контролира. Ще образува синапси със скелетномускулни клетки в този мускул. Горният двигателен неврон, който контролира долния двигателен неврон, започва някъде тук горе в кората на крайния мозък, в този слой сиво вещество от външната страна на мозъка. Аксонът на горния двигателен неврон стига надълбоко в бялото вещество на крайния мозък, а след това и до мозъчния ствол като минава през средния мозък, моста, продълговатия мозък. А на мястото, където мозъчния ствол среща гръбначния мозък в края на продълговатия мозък, повечето от тези аксони пресичат от другата страна и продължават пътя си надолу от другата страна на гръбначния мозък, докато не стигнат до долните двигателни неврони, с които образуват синапси и ги контролират. Този път, тази група аксони, които са горни двигателни неврони, пътуващи от мозъчната кора до долните моторни неврони в гръбначния мозък се нарича кортикоспинален път. Ще го запиша. "Кортико"... "Кортико" означава, че пътят започва от кората на крайния мозък, а "спинален" означава, че завършва в гръбначния мозък. Пътят започва от крайномозъчната кора и стига до гръбначния мозък, затова го наричаме котрикоспинален път. Пътят е група от аксони, които пътуват заедно през централната нервна система. Повечето от аксоните, които изграждат кортикоспоналния път, минават през едната страна на мозъка, а след това пресичат и минават от другата страна на гръбначния мозък. Затова ако имаме проблем с тези аксони на кортикоспиналния път от едната страна гръбначния мозък, обикновено виждаме слабост в мускулите от същата страна. Но ако има проблем в кортикоспиналния път в друга част на централната нервна система – в крайномозъчното полукълбо или в мозъчния ствол от тази страна, обикновено виждаме слабост в мускулите на тялото от другата страна. Затова дясната страна на мозъка контролира лявата страна на тялото, що се отнася до контрола на скелетните мускули. Нещата стават малко по-сложни с долните двигателни неврони в мозъчния ствол. Ще нарисувам един долен двигателен неврон отляво. Той ще изпрати аксон през череномозъчен нерв до скелетен мускул в главата или във врата. Ще нарисувам същото нещо от другата страна, долен двигателен неврон изпраща аксон през черепномозъчен нерв до мускул от другата страна на главата или врата. Ще има различни тела на горни моторни неврони тук горе в крайномозъчната кора. Много от тях ще изпратят аксон надолу, подобно на тези от кортикоспиналния път, отново подобно на него, те ще пресекат и ще иневрират долните двигателни неврони от другата страна на мозъчния ствол. Въпреки това при много от долните двигателни неврони, които са част от черепномозъчни нерви, често виждаме аксони на горни двигателни неврони, които иневрират долни моторни неврони от същата страна. Вместо аксоните на повечето от горните двигателни неврони да пресекат от едната страна до другата, като тези на кортикоспиналния път, при много от долните двигателни неврони, които контролират мускулите на главата и врата, виждаме, че едната страна на крайномозъчната кора често изпраща горни двигателни неврони към двете страни на мозъчния ствол. Затова наричаме този път, в който участват аксоните на горните двигателни неврони и долните двигателни неврони на мозъчния ствол с различно име от това на кортикоспинални път, защото този път не стига до гръбначния мозък. Отново започваме от мозъчната кора, затова името на пътя започва с "кортико", "кортико", но вместо да стигне до гръбначния мозък, той стига до мозъчния ствол. Може да изглежда логично да го кръстим кортикостволен път. Но вместо това използваме по-старо име за мозъчния ствол и наричаме този път кортикобулбарен. Кортикобулбарен път. В него участват аксони на горни двигателни неврони, които иневрират долни двигателни неврони в мозъчния ствол. Тъй като свързването между невроните в мозъчния ствол е малко по-сложно, можем да видим различни проявления на проблемите в този път. Ще запазя някои от подробностите за по-късно, защото са малко сложни. Проблем в долните или в горните двигателни неврони може да доведе до слабост. Ако има проблем с долните двигателни неврони, те не казват на скелетните мускулни клетки да се съкратят, следователно няма да има достатъчно съкращение и ще наблюдаваме слабост. Но се оказва, че ако има проблем с горните двигателни неврони и те не казват на долните двигателни неврони да кажат на скелетномускулните клетки да се съкратят, отново няма да имаме достатъчно съкращение в мускула и ще наблюдаваме слабост. В друго видео говорихме за признаците на проблем с долните двигателни неврони, както и за другите симптоми, които можем да видим със или без слабостта, ако има проблем с долните двигателни неврони. Оказва се, че има признаци за проблемите с горните двигателни неврони също, както и при проблемите с долните двигателни неврони. Признаците могат да са или да не са съпроводени със слабост, ако проблемът е в горните моторни неврони. Но ако пациентът има слабост, те могат да ни помогнат да разберем дали проблемът е в долните или в горните моторни неврони. Първият от признаците за проблем в горните моторни неврони се нарича хиперрефлексия. Ще го запиша. Хиперрефлексия. Това е усилване на рефлекса на разтягане, обратно на наблюдаваното при проблем с долните двигателни неврони, когато виждаме хипорефлексия – намален рефлекс на разтягане. Да кажем, че това тук е пациентът, който има проблем с кортикоспиналния път и с горните двигателни неврони, чиито тела са в крайномозъчната кора, а аксоните им стигат до гръбначния стълб. Когато докторът удари сухожилието под капачката на коляното с чукче, вместо по-малък отговор, вместо по-слабо съкращение на мускулите, ще видим по-голям отговор. Ще видим бързо ритане с крака, защото мускулите отговарят на дразнението. Не е напълно ясно защо проблеми в горните двигателни неврони предизвикват хиперрефлексия. Mускулните вретена ca тези малки рецептори в скелетните мускули, които възприемат разтягането на мускула, когато се активират соматосензорните неврони, които ги иневрират, те носят информация обратно към гръбначния стълб и възбуждат долните моторни неврони, които предизвикват съкращаване на мускула, което е част от рефлекса на разтягане. Без да има периодично стимулиране на долните двигателни неврони от горните, долните двигателни неврони стават много чувствителни. Затова нормалното възбуждане на соматосензорния неврон, предизвиква по-силен отговор от долния двигателен неврон, следователно имаме по-силен рефлекс. Но не разбираме как точно се стига до тази усилена чувствителност и защо. Следващият признак на проблем с горните моторни неврони се нарича клонус. Клонус. Клонусът е ритмично съкращение на мускули антагонисти, мускули антагонисти. Тези мускули имат противоположен ефект върху дадена става. Например при този пациент, както и при теб, има мускули в предната част на подбедрицата, с които издърпваш големия пръст или ходилото нагоре. Но има и мускули в задната част на крака ето тук, с които буташ крака надолу, използваме ги, когато натискаме педала на газта например. Тези мускули са антагонисти, защото участват в извършването на противоположни действия. При проблем с горните двигателни неврони, ако докторът хване ходилото на пациента и го издърпа нагоре, ходилото може да започне неволно да се движи нагоре и надолу, нагоре надолу, нагоре надолу, това се нарича клонус. Възможно е клонусът да е предизвикан от хиперрефлексия, защото когато докторът издърпа ходилото, има разтягане на мускулите в задната част на крака. Това активира рефлекса на разтягане и води до съкращаване на тези мускули, заради това ходилото се мърда надолу. Движението надолу разтяга мускулите в предната част на крака, което отключва техния рефлекс на разтягане и ходилото се премества нагоре. Всеки път, когато кракът се премести в дадена посока, се разтягат мускулите от противоположната страна, така че рефлексите на разтягане на мускулите антагонисти се задействат един друг. Следващият признак за проблем с горните двигателни неврони се нарича мускулна хипертония. Мускулна хипертония. Мускулна хипертония означава увеличен тонус в скелетните мускули. Този признак отново е противоположен на проблемите, които виждаме при аномалии в долните двигателни неврони. Когато долните двигателни неврони са увредени, виждаме мускулна хипотония, виждаме намален тонус в скелетните мускули. Не е напълно ясно защо имаме увеличен мускулен тонус в скелетните мускули при проблеми с горните двигателни неврони. Предполага се, че това е свързано с хиперрефлексията. Ако докторът каже на пациентът да отпусне крака си, колкото може повече, и започне да движи крака, ще усети голямо съпротивление, кракът няма да е толкова отпуснат, колкото обикновено. Причината за това може да е, че дърпането на мускула го разтяга и рефлексът на разтягане се активира. Но не сме сигурни в това. Последният признак, по който можем да съдим за проблеми с горния двигателен неврон, има дълго име -- -- и се отнася до долната част от ходилото, нарича се екстензорно-плантарен отговор. Ако вземем твърд предмет, както е показано на картинката, често се използва дръжката на докторското чукче и с нея подразним ходилото от петата към пръстите, не много силно, но достатъчно, за да се усети от пациента. При нормалния плантарен рефлекс нямаме екстензия, а флексия. Както е нарисувано тук, ако минем с твърд предмет отдолу нагоре по долната повърхност на крака, ще видим флексия на пръстите. Те се свиват надолу, както е показано тук. Ето така. Но ако имаме проблем с горните двигателни неврони, можем да видим абнормален отговор, при същото дразнение, ще видим екстензия на пръстите на крака. Те ще се сгънат в другата посока. Наричаме това екстензор-плантарен отговор. Има и друго име – нарича се рефлекс на Бабински, на името на човека, който го е описал. Не знаем защо виждаме положителен рефлекс на Бабински при проблем с горния двигателен неврон, но това е често наблюдаван симптом.