Нарушения в кръвоносната система по време на бременност

Един от най-прекрасните моменти за една жена е, когато научи, че е бременна, или по-скоро, когато мозъкът ѝ си даде сметка за това, тъй като тялото ѝ вече знае какво се случва от няколко седмици. Когато жената разбере, че ще става майка, тялото ѝ вече е преминало през няколко промени в подготовка за развитието на бебето. Една от първите и най-важни промени, които извършва тялото, е осъзнатата нужда от повече кислород, тоест тялото има нужда от повече червени кръвни телца (еритроцити) при преноса на кислород вътре в тялото. За тази цел трябва да се увеличат нивата на хормона еритропоетин (ЕПО). Този хормон стимулира увеличаването на производството на еритроцити. в костния мозък. Нивата на еритроцитите не се увеличават малко, а с до 50%. Ако зависеше от тялото на бременната жена, нивата на еритроцитите биха се увеличили с около 20-30% за цялата бременност. Често обаче бременните жени развиват анемия, тоест намаляват нивата на хемоглобин и на хематокрит в кръвта им. Измерването на хемоглобина и хематокрита ни помагат да измерим количеството на червените кръвни телца в кръвта. Вместо да се увеличават, те намаляват. Това може да се случи поради няколко различни причини. Първата е нещо, което е нормална последица от бременността – обемът на плазмата, която е течната съставка на кръвта, и която се увеличава повече, отколкото масата на еритроцитите. Тоест, въпреки че количеството червени кръвни телца се увеличава, концентрацията им в кръвта намалява. Разбираш ли? Това е първата причина. Нарича се физиологична анемия, тъй като е част от нормалната физиология на бременността. Друго нещо, което може да се случи, е същинска анемия в резултат на патологичен, а не на физиологичен процес, при който се наблюдава спад в броя на еритроцитите. Вече не става дума за концентрация, а за спад в броя на еритроцитите. Същинската анемия най-често се дължи на недостиг на желязо в организма. Желязото се използва при производството на хемоглобин, то е неразделна част от хемоглобина, а еритроцитите са най-грубо казано пакети хемоглобин. Без желязо няма еритроцити. Все едно да искаш да направиш 100 шоколадови курабийки, да имаш достатъчно от всички останали съставки, но да имаш шоколад само за 80 курабийки. Какво ще се случи? Ще направиш само 80 шоколадови курабийки. И така, на какво се дължи недостигът на желязо по време на бременността? Бременните жени са жени в репродуктивна възраст. Което означава, че преди да забременеят най-вероятно са имали менструация. Загубата на кръв през всеки менструален цикъл намалява запасите на желязо в тялото. Това е една от причините за недостиг на желязо по време на бременността. Друга причина е, че в опитите си да произведе свои собствени еритроцити плодът намалява запасите на желязо в кръвта на майката. Недостигът на желязо е най-разпространената причина за анемия при бременните жени. До такава степен, че ако някоя бременна жена е анемична, обикновено ѝ се изписват добавки на желязо и само ако те не излекуват анемията, се търси друга причина. Друга причина за патологичната анемия през бременността, която си заслужава да споменем, е недостигът на фолиева киселина. Макар и по-рядко, недостигът на фолиева киселина може да причини анемия през бременността. Друго нещо, което се наблюдава специално по време на бременността е, че продължителността на живота на еритроцитите намалява, така че те не успяват да доживеят до 120 дни, с което допринасят за анемията, която се наблюдава при бременните жени. Искам да подчертая, че анемията не се ограничава само до бременните жени и на теб този факт най-вероятно ти е известен, но анемията може да има сериозни последици за бременните жени, които не се срещат при останалите страдащи от анемия. Тя може да доведе например до намаляване на нивата на околоплодната течност. Може да причини обезпокоителни сърдечни тонове, да доведе до спонтанен аборт, поднормено тегло на плода и дори до смърт на плода, така че анемията е много сериозен проблем при бременните жени. По време на бременността настъпва и друга важна промяна в кръвоносната система на майката, а именно, че бременността е състояние на хиперкоагулация (повишено кръвосъсирване), което означава, че механизмите на съсирване на кръвта са хиперактивни по време на бременността, тоест кръвта лесно се съсирва, което основно се дължи на повишеното производство на т.нар. фактори на кръвосъсирването, като например тромбин и фибриноген. Според някои учени засиленото кръвосъсирване се случва, за да предпази майката от кръвоизлив по време на раждането, особено при кръвотечението, съпътстващо отделянето на плацентата от матката. Може би идеята е да бъде предпазена майката? Проблемът е, че понякога това може да доведе до нежелани последствия, като например съсиреци, най-често в дълбоките вени на краката. Това се дължи частично на факта, че уголемената матка оказва натиск върху долната куха вена и вените на краката, в следствие на което кръвта се събира в долните крайници, което е и причината бременните почти винаги да се оплакват от отоци в краката. Събирането на кръв в краката може да доведе до образуването на съсиреци, които се наричат дълбоко венозна тромбоза. Тромбоза означава съсирване. Рискът от дълбоко венозна тромбоза е пет пъти по-висок при бременните жени. Това е важно, тъй като съсирекът в краката може да се откъсне и да стигне до белите дробове, което да доведе до белодробен емболизъм в 40% от случаите на дълбоко венозна тромбоза. Белодробният емболизъм е опасен и с потенциално фатален изход за майката. При потвърдена диагноза на дълбоко венозна тромбоза или на какъвто и да е съсирек или тромбоемболизъм, бременната се поставя незабавно на антикоагуланти. Това са само някои от важните промени, които настъпват в кръвоносната система на бременните жени.