Плацента акрета

Сега ще помоля всички дами да си спомнят нещо вероятно доста болезнено. Мъжете могат да разчитат на въображението си. Когато носим изкуствени нокти, те са здраво залепени за истинските нокти и когато стане време да ги махнем, трябва първо да ги накиснем в един разтвор, който да разтвори лепилото. Ако сме много нетърпеливи обаче, понякога откъсвамe нокътя. Понякога и истинският нокът се отлепва заедно с фалшивия. Остава обилно кървящо нокътно ложе тъй като нокътното ложе е богато кръвоснабдено и много кръвоносни съдове минават през него. Запечатай в съзнанието си картината на кървящото нокътно ложе. А сега да поговорим за плацентата. Това е картинка на матката преди бременност. Маточната стена е изградена от три слоя. Вътрешният слой, или лигавицата, се нарича ендометриум, Следва миометриумът. "Мио" означава мускул, тъй като този слой е изграден най-вече от гладък мускул. Миометриумът е мускулният слой по средата. Остава периметриумът. "Пери", или периферията, периферията на матката. Тоест периметриумът представлява външната стена на матката. А ендометриумът е вътрешната стена. Той се променя, за да се подготви за имплантацията на ембриона. Процесът на промяна, който претърпява ендометриумът, се нарича децидуализация. По време на този процес се наблюдава силно нарастване на кръвоносните съдове, а жлезите на ендометриума се изпълват с хранителни вещества, например гликоген. В края на този процес на децидуализация ендометриумът се нарича децидуа. Тоест по време на бременност вече не говорим за ендометриум, а за децидуа. Да видим какво става с ембриона. Външната повърхност на ембриона е съставена от клетки, които се наричат трофобласти. Ще ги нарисувам ето тук със зелено. Тези трофобласти взаимодействат с вътрешната лигавица на маточната стена (децидуа). Те отговарят за имплантацията на ембриона, тоест закрепването му за децидуа, за да се образува впоследствие и плацентата. Разказвам ти в такива подробности за трофобластите, които се врастват с маточната стена (между другото, частта от маточната стена, с която взаимодействат трофобластите, се нарича децидуа базалис. И така, причината, поради която ти разказвам това толкова подробно, са три аномалии на плацентата, наречени плацента акрета, инкрета и перкрета. Знам, че звучат като имената на злите доведени сестри на Пепеляшка. При тези аномалии плацентата е твърде здраво закрепена за матката. Вместо плацентата да се закрепи за децидуа базалис, или по-точно вместо да се закрепи единствено за децидуа базалис, тя навлиза в миометриума. Това обикновено се случва, защото децидуа базалис е дефектна и не достатъчно дебела. А трофобластите имат нужда от по-дълбоко място, за което да се закрепят. Ето защо навлизат в миометриума. Преди да разгледаме причините за дефектна маточна лигавица (децидуа базалис), да разграничим злите доведени сестри. Плацента акрета е състояние, при което плацентата се закрепя за миометриума. Първо се закрепя за лигавицата на матката, преминава през нея и се закрепя за миометриума. Тази аномалия се нарича плацента акрета. При плацента инкрета плацентата прониква през миометриума и се враства дълбоко с него. и се враства дълбоко с него. Това е плацента инкрета. Последната аномалия се нарича плацента перкрета. При нея плацентата преминава през миометриума и периметриума и понякога дори прониква в стената на пикочния мехур. Преминаването през всички тези слоеве се нарича плацента перкрета. На какво се дължат тези болестни състояния? Как се получава дефектна лигавица на матката? Много често в резултат на предишна операция на матката. Например цезарово сечение, кюретаж (абразио) на матката, което е вид процедура, при която лигавицата на матката се изстъргва поради различни причини. Друга хирургична намеса би могла да бъде миомектомия, тоест процедура, при която се отстраняват маточни фиброиди. Всяка една от тези процедури може да доведе до изтънен ендометриум или до белези по ендометриума, който от своя страна няма да образува дебел и здрав слой децидуа. Друго нещо, което може да се случи, е плацентата да се имплантира в долната част на матката вместо в горната, както би трябвало. Тази аномалия се нарича плацента превия, или предлежаща плацента. Проблемът е, че долните части на матката обикновено имат по-тънки стени и не образуват дебел, плътен слой децидуа. Това са някои от причините за дефектна, тънка или неправилно оформена децидуа, или лигавица на матката. Тези рискови фактори са от толкова голямо значение, че ако бременната е имала три или повече цезарови сечения в миналото и има плацента превия, вероятността да има и плацента акрета е 50 на 100, тоест в един от два случая. В подобна ситуация лекарите ще изследват за тази аномалия на плацентата. Например посредством сканиране на матката с ултразвук или ядрено-магнитен резонанс в случай на съмнения за плацента акрета. Друга възможна причина за плацента акрета е, че понякога трофобластите се имплантират, или закрепват, твърде агресивно. Това може да допринесе за появата на тази аномалия. Нерядко медицинският персонал открива наличието на плацента акрета по време на самото раждане. Плацентата не излиза лесно. Когато медицинското лице се опита да я извади с ръка, разбира, че тя е плътно закрепена за матката. Ако пък пъпната връв се дръпне твърде силно в опит да се извади плацентата, тя се откъсва от матката, след което настъпва обилно кръвотечение. Както при откъсването на фалшив нокът, за което стана дума в началото на клипа. Поради риска от кръвотечение най-доброто в случай на плацента акрета е да се направи хистеректомия, или отстраняване на матката веднага след раждането на бебето. Може да ти звучи много страшно и да си кажеш: "Не можем ли просто внимателно да отстраним плацентата – малко по малко, или да я оставим сама да се отлепи?" Истината е, че ако се опитаме да я отстраним дори внимателно, излагаме майката на риск от кръвоизлив или дори смърт. Ако пък оставим плацентата вътре в матката, се увеличава рискът от инфекция. Така че единственото решение е хистеректомия. В много редки случаи, например при много млада жена, която изрази силно желание да има деца в бъдеще, можем да се опитаме да запазим матката. Би било прекрасно, ако съществуваше разтвор, с чиято помощ плацентата внимателно да се отлепи от матката. В такъв случай не бихме прибягвали до хирургично отстраняване на матката. За съжаление такъв разтвор все още не съществува. В това видео разгледахме плацента акрета, инкрета и перкрета.