If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:13:37

Видео транскрипция

Ще започна с линия на времето. Това тук е линия на времето. В този край е периодът преди забременяването, а в този – след раждането. По средата е 20-та гестационна седмица (г.с.) С помощта на тази линия на времето ще ти покажа кога се появяват различните хипертонични усложнения на бременността, защото те се делят въз основа на момента, в който се забележи наличието на хипертония, но също така и в зависимост от това колко тежка е формата. И така, започваме от този край на скалата. Да кажем, че жената е имала хипертония (високо кръвно налягане) няколко години, преди да забременее, или ѝ е открито високо кръвно налягане до 20 г.с. В такъв случай се смята, че тя страда от хронична хипертония, тоест това е състояние, което е съществувало от преди бременността и хипертонията ѝ няма нищо общо с бременността, защото бременната или е страдала от нея, преди да забременее, или я развива преди 20 г.с. 20-тата гестационна седмица е важна, защото преди нея, по време на началния стадий на бременността, се наблюдава спад в кръвното налягане. Ако бременната страда от хипертония преди 20-тата г.с., причината за заболяването ѝ не е бременността. Ако обаче ѝ открият високо кръвно налягане след 20-тата г.с., говорим за гестационна хирептония, тоест хипертония, предизвикана от бременността. Ще съкратя хипертония на ХТН (HTN) и така ще си спестя много време. И така, хипертония, свързана с бременността, се нарича гестационна хипертония. Обикновено този проблем изчезва в рамките на 12 седмици след раждането. В противен случай, най-вероятно жената е имала високо кръвно налягане, преди да забременее, но това не е било установено в първите месеци на бременността поради физиологичния спад в кръвното налягане в началните стадии на бременността, за който стана дума преди малко. Може да се каже, че тези две състояния – хронична хипертония и гестационна хипертония – са по-леки форми на хипертония. Да минем на по-сериозните хипертензивни заболявания – прееклампсия и еклампсия. Прееклампсия се пише малко странно. Прееклампсия се пише малко странно. И така, прееклампсия и еклампсия. Прееклампсията е синдром, при който бременната жена развива високо кръвно налягане след 20-та г.с. Прилича на гестационната хипертония, но има и други особености. Освен повишено артериално налягане в урината се отделя протеин, тоест наблюдава се протеинурия. протеинурия, или протеин в урината. Или пък се наблюдава друга форма на увреждане на органите. След малко ще обясня какво означава това, но с две думи, говорим за нарушения във функцията на дадени органи. И така, прееклампсията е съвкупността от високо кръвно налягане, протеинурия и органна дисфункция. Еклампсията представлява появата на гърчове при жена с прееклампсия. Когато жена, страдаща от прееклампсия, развие гърчове, говорим за еклампсия. Хубаво е да знаем определението за прееклампсия, но защо въобще се появява това заболяване? Не знаем много неща за него, но сме почти сигурни, че е свързано с нарушения в развитието на кръвоносните съдове в плацентата още от началните стадии на бременността. Кръвоносните съдове в плацентата не се развиват нормално. Ако си спомняш, по време на образуването на плацентата трофобластите на ембриона – на тази схема това тук е ембрионът, а зелените клетки във външната част са трофобластите. Те навлизат през маточната стена – decidua basalis, или базална пластинка. Така се нарича маточната лигавица – ендометриумът, по време на бременността. Трофобластите навлизат в decidua, но също и в части от миометриума. Целта им Целта им е да навлязат в спиралните артерии, които са крайните разклонения на маточната артерия. Става дума за артериите, които снабдяват с кръв матката. Трофобластите навлизат в спиралните артерии и така получават достъп до окислената кръв, която тече в тях. Ето така плацентата се образува в това пространство на обмяна на кръв между майката и плода. Това се случва благодарение на трофобластите, които нахлуват в спиралните артерии. За тази цел от огромно значение са два фактора. Първо, трофобластите трябва да бъдат доста агресивни при нахлуването в децидуа. при нахлуването в децидуа. Второ, спиралните артерии трябва да се трансформират от тесни и плътни кръвоносни съдове в широки и извити кръвоносни канали, които позволяват преминаването на голямо количество кръв. И двата фактора са от изключително значение. Смята се, че прееклампсията се развива, когато един от тези два фактора не е налице. Тоест трофобластите не успяват успешно да навлязат в децидуа, а спиралните артерии не се изменят достатъчно, за да позволят увеличен приток на кръв. Да спрем за момент и да погледнем на нещата по-глобално. Ако плацентата няма добър достъп до спиралните артерии, това ще доведе до лошо снабдяване с кислород на плацентата, което става все по-голям проблем с напредването на бременността, когато плодът и плацентата се нуждаят от все повече кръв и кислород. Недостигът на кислород разгневява клетките, заобикалящи плацентата. Това е често срещано явление в човешкото тяло. Когато дадени клетки не получават достатъчно кислород, те се разгневяват и отделят молекули, обикновено такива, които предизвикват възпаления. Същото се случва и в случай на прееклампсия. Плацентата отделя няколко фактора, които навлизат в кръвта на майката. Те променят начина, по който функционира кръвоносната система на бременната, като започват да разрушават клетките, които покриват вътрешността на кръвоносните съдове, ендотелните клетки. Ако това тук е кръвоносен съд, гледан отгоре – това е напречен разрез на кръвоносен съд. Имам предвид ето тези клетки във вътрешността. Тези тънки клетки се наричат ендотел или ендотелни клетки и покриват вътрешността на кръвоносните съдове. Те се превръщат в мишена за факторите, отделяни от плацентата. Именно ендотелът бива увреден. Това води до характерните признаци и симптоми на прееклампсия. Когато ендотелните клетки са увредени, те губят способността си да контролират тонуса на кръвоносните съдове. По този начин на кръвоносните съдове им е по-трудно да се отпускат, което води до високо кръвно налягане. Кръвоносните съдове не могат да отпуснат, което причинява повишено кръвно налягане. Факторите, отделени от плацентата, също така водят до по-голяма пропускливост на ендотелните клетки. По този начин кръвоносните съдове позволяват на протеини да се отделят от тях. Когато това се случи в кръвоносните съдове на бъбреците, протеинът се отделя от капилярите на гломерула, и по този начин се наблюдава протеин в урината, или протеинурия, което е един от основните симптоми на прееклампсия. В останалата част от тялото, протеинът напуска кръвоносните съдове и навлиза в заобикалящите го тъкани. Ако си спомняш за уравнението на Старлинг... знам, че може би искам много от теб... но сигурно помниш, че протеините винаги са следвани от вода. Водата следва протеина и навлиза в тъканите, което води до едема, или отоци в цялото тяло – подуто лице, подути ръце... имам предвид патологични отоци, които са различни от отоците, които могат да се наблюдават при нормално протичаща бременност. Кръвоносните съдове в почти всеки орган могат да бъдат засегнати, което води до симптоми, налични в цялото тяло. Например главоболие, гърчове, но също така увредено зрение, увредено зрение, причинено от нарушената функция на кръвоносните съдове в мозъка. Друг възможен симптом на прееклампсията е епигастрична болка, или болка високо в корема, и повишени нива на чернодробните ензими, причинени от нарушена функция на черния дроб. Наред с това се наблюдава забавен растеж на плода, тоест плодът не расте достатъчно бързо поради нарушената функция на кръвоносните съдове в плацентата. Всичко това са примери са увреждания на органите, за които стана дума в началото на видеото. Друго важно нещо, което искам да отбележа, е, че когато ендотелните клетки са увредени, те отделят свои собствени фактори. Те способстват кръвосъсирването, което води до образуване на съсиреци в цялото тяло. Както можеш да си представиш, това се превръща в голям проблем. Диагностицирането на прееклампсия включва тестове за всички характерни симптоми, които споменах преди малко. За да получи диагноза "прееклампсия", една жена трябва да има високо кръвно налягане, тоест систолно налягане над 140 и диастолно налягане над 90. Това е определението за високо кръвно налягане. Освен това трябва да се наблюдава поне един от следните симптоми – протеинурея или видима нарушена функция на някои органи, например повишени нива на чернодробни ензими, които са показател за нарушена функция на черния дроб или повишени нива на креатин, което свидетелства за увреждане на бъбреците; повишени нива на тромбоцити, което е показател за образуване на съсиреци (тромби). Признаци за увреждане на който и да е орган ще доведат до диагноза прееклампсия. Ако имаш опит с акушер-гинеколози, знаеш, че диагностичните тестове за това заболяване могат да бъдат доста агресивни. Това е така, защото прееклампсията може да има сериозни усложнения, като например разкъсване на плацентата, кръвоизлив в черния дроб или разкъсване на черния дроб, но също така може да доведе и до дисеминирана интравазална коагулация (ДИК синдром), което означава образуване на съсиреци в кръвоносните съдове в цялото тяло. Това може да предизвика инсулт и дори да се наложи командно дишане. С други думи прееклампсията е много опасно заболяване. Как може да бъде излекувано това сериозно заболяване? Раждането е единственият лек. Това е логично, тъй като плацентата е източникът на всички фактори, които увреждат кръвоносната система на майката. Отстраняването на плацентата лекува болестта. Това наистина е така. Раждането на плацентата винаги води до пълно изчезване на симптомите на прееклампсия. Важно е да се вземе под внимание дали плодът е достатъчно доносен, за да оцелее раждането. Ако бременната е минала 37 г.с., обикновено се предизвиква раждане, независимо дали жената страда от лека или тежка форма на прееклампсия. Ако обаче говорим за по-рано от 37 г.с., обикновено се предизвиква раждане, ако е налице тежка форма на прееклампсия. Последното, на което ще се спра, е еклампсията, или гърчовете, които могат да се наблюдават при жена, страдаща от прееклампсия. Това е едно от най-сериозните усложнения на прееклампсията. Най-висок е рискът от еклампсия малко преди раждането, по време на раждането и 24 часа след раждането. Ето защо на всяка бременна, страдаща от прееклампсия, се предписва магнезиев сулфат. Магнезиевият сулфат Магнезиевият сулфат има противогърчови свойства, тоест предотвратява или прекратява гърчове. Той се дава на жената по време на раждането, както и в периода до 24 часа след раждането с цел да предотврати появата на гърчове. Важно е и да се контролира хипертонията. Не можем просто да оставим жената да е с високо кръвно налягане по време на бременността. За тази цел се предписват хидралазин и лабелатол. Това са два медикамента против високо кръвно налягане, които се безвредни по време на бременността. В това видео разгледахме едно от сериозните усложнения при бременност – прееклампсия.