Зареждане

Видео транскрипция

Когато бременността достигне своя край, обикновено около 38,5 седмици, е време бебето да се роди. Раждането обикновено настъпва около седмица преди термина. С приближаването на термина настъпват редица физиологични промени у бъдещата майка, за да я подготвят за раждането на детето. Нивата на прогестерон бележат лек спад около 37 г.с. Преди това нивата на прогестерон са доста високи, тъй като наличието му отпуска гладките мускули на матката, като така не позволява да настъпят контракции, които да изхвърлят бебето, преди да е настъпил терминът. Нивата на прогестерон намаляват през 37 г.с., но нивата на естроген остават доста високи и по-високото съотношение на естроген към прогестерон кара мускулите на матката да бъдат по-чувствителни към други хормони, като например окситоцин, произвеждан от задния дял на хипофизата, който стимулира контракции на матката. Някои жени изпитват леки контракции в по-късните етапи на бременността, Това се дължи на понижените нива на естроген. Контракциите не означават, че е настъпило раждане, тъй като бебето все още не е съвсем готово да излезе. Те просто се дължат на понижените нива на естроген. Тези контракции си имат специално име. Те се наричат или подготвителни контракции, или контракции Бракстън-Хикс. Това е фронтален изглед на таза и матката на майката. Това тук е матката, вътре се намира плацентата, а тази оранжева структура –тънка мембрана, наречена амниотична торбичка, или околоплоден мехур. Това тук би трябвало да бъде шийката на матката и обикновено не е толкова разширена, но я нарисувах така, за да можеш да видиш по-добре как изглежда всичко. Тези кости от двете страни са хълбоците, или тазовите кости. Заедно се наричат таз. Това тук е една от бедрените кости на майката, или фемур, а това е родилният канал, или вагинален канал. Когато бременността наближи края си, плодът слиза по-ниско в матката, тъй като вече е по-тежък, след това докосва и започва да избутва шийката на матката отвътре което стимулира както маточни контракции, така и разширяване и изтъняване на маточната шийка. Сега ще създадем механизъм в този ъгъл, към който ще добавяме нови елементи. Плацентата започва да отделя повишени нива на друг хормон, за който не е ставало дума досега, но се нарича релаксин. Напълно отговаря на името си. Напълно отговаря на името си. Хормонът релаксин има два ефекта върху тазовите кости. Първо, разхлабва някои от тазовите сухожилия, за да могат тазовите кости да се разделят с цел да поддържат уголемяващата се матка. По-важният ефект от релаксина е, че отваря тазовия отвор, като разхлабва лонната (срамната) става symphysis pubica, разположена между лявата и дясната страна на таза. Това разхлабване е важно поради две основни причини. Първо, за да може да направи място за нарастващия плод, и второ, за да улесни раждането на бебето през тазовия отвор, който вече е по-широк. Релаксинът спомага процеса на раждане не само с ефекта си върху таза. Благодарение на този хормон шийката на матката се разширява по време на раждане, но за това ще стане дума след малко. След като вече имаме представа какво се случва с тялото на майката малко преди раждането, да видим кои са отделните му фази. Те са три на брой. Разширяване на маточната шийка (разкритие), раждане на бебето и раждане на плацентата. Всичко това може да отнеме между 7 и 20 часа в зависимост от скоростта, с която се развива всяка фаза. Това е надлъжен разрез на майката по време на раждане, за да видиш какво се случва отвътре. В момента сме в първата фаза на раждането – разширяването на шийката на матката. Както се вижда на диаграмата, шийката на матката препречва пътя на бебето и за да се настъпи вагинално раждане, тя трябва да се разшири напълно, докато достигне диаметър от 10 см, което е достатъчно, за да се проврат главата и тялото на бебето. което е достатъчно, за да се проврат главата и тялото на бебето. И така, маточната шийка трябва да се разшири. Как ще се случи това? По няколко различни начина. Първо, към този момент вече имаме доста висока концентрация на окситоцин, който се освобождава от задния дял на хипофизната жлеза и причинява контракции на матката. Тези силни контракции карат мембраните, обвиващи плода, да освободят хормони, наречени простагландини, които омекотяват маточната шийка и причиняват още повече контракции. Тоест наблюдават се силни маточни контракции, които причиняват отделянето на простагландини, които от своя страна усилват контракциите на матката. При по-силните контракции се отделят още повече простагландини и така продължава този затворен кръг от положителна обратна връзка, като по този начин контракциите се усилват все повече и повече. Те са част от процеса на същинско раждане, при който контракциите вече не са подготвителни. Трябваше да говорим за разкритието на маточната шийка, а вместо това Трябваше да говорим за разкритието на маточната шийка, а вместо това говорим за контракции на матката. Двете неща са свързани. Матката се съкращава по интересен начин. Лявата и дясната ѝ страна се съкращават в посока нагоре, което изтънява маточната шийка и води до разкритието ѝ. Освен това контракциите избутват плода надолу към маточната шийка, което причинява още по-голямо разширяване (разкритие), както стана ясно преди малко. Хормонът релаксин също играе важна роля за разкритието на маточната шийка. Да добавим всичко това към нашия механизъм: с разширяването на шийката на матката слузестата тапа, която запушва отвора на шийката на матката по време на бременността, се отлепва и излиза през вагината. Това може да се случи от два дни преди раждането нататък, но също и по време на самото раждане. Това може да се случи от два дни преди раждането нататък, но също и по време на самото раждане. Отделянето на тази тапа е знак, че раждането напредва. Мембранната торбичка, която обгръща плода, се нарича амниотична торбичка, или околоплоден мехур. Тя се спуква по време на раждането и освобождава околоплодната течност. Това е така нареченото изтичане на водите. Околоплодните води са изобразени в оранжево. Да се върнем на шийката на матката. Когато тя се разшири до 4 сантиметра, тялото на майката преминава във фаза, наречена активно раждане, при която контракциите се усилват и зачестяват. При разкритие от 10 см, т.е. максималният диаметър на маточната шийка, родилката изпитва желание да напъва, което е знак за началото на втората фаза–раждането на бебето. Тя започва, когато главата на бебето навлезе в родилния канал и завършва с раждането на новороденото. По време на тази фаза матката продължава да се съкращава ритмично, за да улесни изтласкването на бебето от тялото на майката. Може би си мислиш, че родилният канал е твърде тесен, за да се провре през него бебешка глава. Това не е ли проблем? Всъщност черепните кости на новороденото не са съвсем здраво наместени и се приплъзват една върху друга, като така компресират черепа и бебето успява да се провре през родилния канал. Когато се покаже главичката на бебето, акушерката или лекарят, които асистират на родилката по време на раждането, обръщат бебето на една страна, което улеснява остатъка от раждането за родилката и за бебето. На тази схема главата на бебето вече е напълно излязла навън. Когато бебето се роди, пъпната връв, която свързва пъпа на бебето с плацентата, се прерязва и бебето се почиства. Последната фаза на раждането е раждането на плацентата и на мембраните, свързани с нея. и на мембраните, свързани с нея. След раждането на бебето матката продължава да се съкращава, като по този начин причинява отлепването на плацентата от стените си и изхвърлянето ѝ през вагината. В сравнение с раждането на бебето раждането на плацентата е сравнително лесно, или поне така съм чувал. Матката продължава да се съкращава дори след раждането на плацентата и това ѝ помага да си възвърне размера от преди бременността. Процесът на свиване на матката се нарича инволуция. Тя позволява на останалите органи в коремната кухина на родилката да си възвърнато обичайното местоположение от преди бременността.- Освен това трябва да споменем, че в повечето случаи главичката на бебето излиза първа през шийката на матката. Това предлежание се нарича тилно, или главично, предлежание на плода в утробата. При по-малко от 5% от ражданията обаче предлежанието на бебето в утробата е обратното– седалищно, тоест краката или седалището на бебето се показват първи. Седалищното предлежание носи по-голям риск както за майката, така и за бебето, отколкото нормалното тилно, (главично) предлежание. В случай на седалищно предлежание медицинският екип най-вероятно ще избере бебето да бъде родено посредством цезарово сечение, или секцио. При тази процедура се правят разрези в долната част на корема и матката, за да излезе бебето директно през предната коремно-тазова стена. Секциото носи повече рискове за майката и за бебето от нормалното вагинално раждане. Ето защо медицинският екип го препоръчва само когато ползите надхвърлят рисковете.