Запознай се с плацентата

На картинката съм нарисувал бременна жена и плода в утробата ѝ. Утроба, или матка, наричаме дома на плода. Матката е женски полов орган. Тя е изключително силен и мускулест орган. Във филмите по време на раждане много често ще чуеш "Давай, напъвай." Целта на тези думи е да окуражат майката да напъва матката, за да помогне на бебето да излезе на бял свят. И така, утробата е домът на плода. Средата, в която живее плодът, се различава от начина, по който живеем ние. Матката е пълна с околоплодна течност и плодът плува в нея в продължение на месеци. Девет месеца плодът плува в околоплодната течност, което ни кара да си зададем няколко очевидни въпроса. Как диша и как се храни плодът? Как се грижи за нуждите си? Да видим от какво се нуждае плодът. На първо място се нуждае от кислород. Как бебето поема кислород, ако не диша през белите дробове? Белите му дробове, между другото, са пълни с околоплодна течност. Как си набавя хранителни вещества като, например, глюкоза (захар), която е източник на енергия. Ще напиша: "Пример – глюкоза". Какво се случва с отпадъчните продукти? Къде отива въглеродният диоксид? На нас ни е лесно. Ние просто издишваме. Ние просто издишваме. Как издишва плодът в утробата, ако дробовете му са пълни с околоплодна течност? Как изхвърля отпадъчни продукти като въглероден диоксид? Това, разбира се, са много важни въпроси, чието решение е работа в тандем – майката и бебето. Това е първата възможност за бъдещата майка и бебето ѝ да си сътрудничат. Решението се нарича плацента. Може би не за първи път чуваш тази дума. Плодът е свързан с плацентата с няколко кръвоносни съда – две малки пъпни артерии. Освен това е свързан с плацентата и с една пъпна вена. Тя донася кръвта обратно от плацентата. Тези три кръвоносни съда изграждат пъпната връв. Може би знаеш какво е пъпна връв, а сега вече знаеш какво има вътре в нея. Сега ще ти покажа как изглежда напречен разрез на пъпна връв. Лесно се помни, тъй като ето тук е разположен голям, отпуснат кръвоносен съд. Това е пъпната вена. Те е богата на кислород, затова е нарисувана в червено, макар че е вена. Нарича се вена, тъй като се връща обратно в сърцето. Ето това са пъпните артерии. Те не са особено богати на кислород, затова ги нарисувах в синьо, за да покажа колко малко кислород носи кръвта в тях. Те се наричат пъпни артерии, тъй като отнасят кръвта навън от сърцето. Пъпните артерии и пъпната вена изглеждат горе-долу така. Те не плават свободно, а са покрити от съединителна тъкан, която се нарича вартониева пихтия. Ще нарисувам напречния разрез отново, за да ти покажа как съм запомнил кръвоносните съдове в пъпната връв. Понякога е трудно да се сети човек дали са една или две артерии. Устата на това човече е вена, или V. Очите му са под формата на буквата А, като артерия. Благодарение на този трик винаги знам, че има две пъпни артерии и една пъпна вена и че са покрити от вартониева пихтия. Това беше пъпната връв. След като разгледахме общата картина, нека се спрем малко по-подробно на физиологията на плацентата, тъй като това е един от най-интересните органи, защото позволява на плода в продължение на месеци да извършва действия, които са невъзможни извън утробата. Ще обърна схемата. Нарисувах я много нависоко. Ето тук ще видиш как вече е обърната. Това е маточната стена. Имай предвид, че маточната стена е силна и мускулеста стена. Сега ще я обознача на схемата. Това е маточната стена, ще напиша матка – това е стената на матката. От вътрешната страна се намират кръвоносните съдове на майката. Това например е маточна артерия, чиято функция е да снабдява плода с кислород. Матката е голям мускул, следователно се нуждае от кръвоносни съдове като например артерии и вени. Сега ще нарисувам два кръвоносни съда. Ето още една маточна артерия ето тук и още една ето тук. Те, разбира се, са много повече от три, но искам просто да можеш да си представиш маточните артерии. Освен тях има и маточни вени. Ето сега ще нарисувам няколко от тях. Една ето тук. Сините кръвоносни съдове са маточни вени. Ще обознача една от тях. Те преминават през един слой тъкан. Сега ще го нарисувам, за да разбереш какво имам предвид. Ето това е слоят тъкан и вените преминават през него. Тази тъкан принадлежи на майчиния организъм. Ето сега ще я обознача. Ще напиша просто "майчина тъкан". Не изглежда много голяма, но ще трябва да използваш въображението си, за да си я представиш под формата на чиния. Всичко, щриховано в червено, представлява част от плацентата. Преминаваме на плацентата. Сега ще използвам други цветове. Тази част се нарича базална пластинка или decidua basalis. Базалната пластинка е разположена ето тук и през нея преминават кръвоносните съдове – маточните артерии и маточните вени. Искам да уточня, че тази пластинка е част от майчиния организъм. Това са клетки на майката. Сега ще разгледаме нещо забавно. От всички маточни артерии се излива кръв, т.е. те не се вливат в друг кръвоносен съд, а кръвта от тях се излива в отворено пространство. Да кажем, че ето тук има червено кръвно телце. То съвсем буквално може физически да докосне ето това червено кръвно телце. Биха могли да се запознаят, може би дори да се здрависат, след което да продължат пътя си във вените. Този процес е напълно различен от обичайния пренос на кръв в кръвоносните съдове. Тук имаме басейн от кръв. Ето какъв е механизмът на кръвообращението. Червените кръвни телца се движат нагоре, в центъра, и след това преминават във вените. При този вид кръвообращение кръвта се качва през артериите и слиза през вените. Ще споделя с теб една аналогия, която ми помага да разбера този процес. Представям си гореща вана. Маточните артерии са като струите вода, които пълнят ваната. Маточните вени пък са отводнителният канал. Така се получава водовъртеж от червени кръвни телца. Те пренасят кислород и хранителни вещества, тоест, точно това, от което плодът се нуждае. Да помислим за плода. Както казахме, той има две пъпни артерии, които слизат надолу. Освен това те са разположени в пъпната връв и са покрити с вартониева пихтия. Кръвоносните съдове се разклоняват и разделят. Пъпните артерии например образуват множество разклонения. Сега ще ги нарисувам. Разклоненията са във всички посоки. Ето така. Ще нарисувам 5-6 разклонения. Ето няколко и от тази страна. Имаме много разклонения на пъпните артерии. Те искат да получат достъп до кислорода и хранителните вещества. Какво правят според теб? Напират. Тук имаме ето тези малки клетки. Ще нарисувам няколко, които упражняват натиск. Малките бели клетки се наричат трофобласти. Те обичат да упражняват натиск, да притискат. Трофобластите са добри нападатели. Ако пък искаш по-малко агресивна аналогия, можеш да си представиш, че са любопитни. Трофобластите са клетки на плода, които са много напористи. Във всеки трофобласт е разположен малък кръвоносен съд, който се намира в пряк контакт с червените кръвни телца на майчиния организъм, които се доближават до трофобласта. Между тях се осъществява дифузия на кислорода от кръвните клетки на майката в кръвните клетки на плода. Кислородът и хранителните вещества се движат в тази посока, влизат в плода, след което излиза въглероден диоксид. Въглеродният диоксид също се насочва към басейна с кръв. Интересното е, че червените кръвни телца на майката не влизат в пряк контакт с червените кръвни телца на плода, тъй като червените кръвни телца на плода се намират в кръвоносни съдове. се намират в кръвоносни съдове. Тези съдове ето тук не се отварят, те са затворени кръвоносни съдове. След като настъпи обменът на кислород и хранителни вещества, те остават затворени и се връща едно малко капилярче. Връщат се капиляри от всяка част на този кръвоносен съд. Всички те отиват в басейна от кръв. В действителност нещата изглеждат малко по-сложно от изобразеното на схемата. Би трябвало да има повече разклонения. Нещо такова. Тоест повърхността е по-голяма, разклонението се връща обратно в кръвоносния съд и сините кръвоносни съдове са здраво преплетени. Наблюдава се и обмен на газове. Това е по-точно изображение на процеса, но идеята е същата. Посредством дифузия богата на кислород кръв се връща при плода. Ето по този начин плодът си набавя кислород и хранителни вещества и премахва отпадъчните продукти от този процес, тоест въглероден диоксид. Всички тези кръвоносни съдове правят едно и също с окислената кръв, която се връща обратно. Вместо да има два кръвоносни съда, цялата кръв се изсипва по средата на един и същи съд. Както вече стана ясно, той се нарича пъпна вена. Ако долният слой се нарича базална пластинка, нормално е да предположиш, че и този слой си има име. Това наистина е така. Този слой се нарича хориална пластинка. Той е съставен изцяло от клетки на плода. Да обобщим, от една страна, имаме хориална пластинка, която представлява тъкан на плода. От друга страна, имаме базална пластинка, която представлява тъкан на майчиния организъм. По средата имаме споделена тъкан, която принадлежи както на майката, така и на бебето. Всички тези преплетени кръвоносни съдове са част от плода. Но самият басейн от кръв, която циркулира в кръвоносните съдове, принадлежи на майчиния организъм. С други думи, плацентата е комбинация от всичко това. Ето защо според мен плацентата е продукт от първото сътрудничество между майка и бебе в името на обща цел.