Крива на репродуктивния цикъл - фоликулярна фаза

Знаем, че яйцеклетките при жените се образуват в яйчниците и по време на този процес се наблюдават колебания в нивата на женските полови хормони, секретирани от яйчниците. По-точно, става дума за хормоните естроген, прогестерон и инхибин, които се секретират от яйчниците по време на зреенето на яйцеклетките. Защо точно се случва това? Каква е функцията на тези хормони в женското тяло? Защо нивата им се променят? Ще използваме една много полезна графика, която е известна като графиката на яйчниковия цикъл. Гарантирам, че ще ти попадне, ако изучаваш физиологията на женската полова система. Ще ти помогне да разбереш и да си представиш какво точно се случва в тялото по време на всеки репродуктивен цикъл. Това е основата на графиката. Само двете оси. Първо нека да разгледаме двете оси, след което ще видим каква информация се съдържа в графиката. Абсцисата обозначава времето. Времето в случая е ограничено на 28 дни, тъй като това е продължителността на репродуктивния цикъл. Тук пише 28/0, тъй като 28-ият ден съвпада с нулевия ден. Надявам се да разбираш какво имам предвид. С други думи, когато достигнеш 28-ия ден от цикъла, вече се намираш на нулевия ден от следващия цикъл. Няма свободен ден. Не забравяй, че овулацията настъпва на 14-ия ден. Това е абсцисата. Преди да говорим за ординатата, набързо ще спомена, че ще разделим репродуктивния цикъл на две основни фази – фоликуларна и лутеална фаза. След малко ще видиш защо се наричат така. На ординатата ще проследим няколко неща по същото време. Причината те да се намират на ординатата едновременно, е, че всички те са свързани. Случват се по едно и също време в тялото, ето защо искаме да ги изобразим едновременно върху графиката. Те дори са подредени в реда, в който се случват. Най-отгоре се намират концентрациите на фоликулостимулиращия хормон (ФСХ) и на лутеинизиращия хормон (ЛХ). Не забравяй, че те се секретират от предния дял на хипофизата в мозъка. Тези хормони оказват влияние върху развитието на фоликулите по време на яйчниковия цикъл. Тези хормони влияят на развитието на фоликули по време на цикличните промени в яйчниците. Той е представен на графиката под ФСХ и ЛХ. Докато фоликулите зреят, те предизвикват секрецията на хормони от яйчниците. Хормоналните нива са ето тук долу. Най-накрая са представени фазите на маточния цикъл, или цикличните промени в матката, които са под влиянието на нивата на половите хормони, които се произвеждат от яйчниците. Грубо казано, етапите на цикличните промени в матката, са мензис, или менструация, при който вътрешната лигавица на матката (ендометриум) се отделя; следва пролиферационната фаза, при която се образува и нараства нов слой ендометриум; последната фаза е секреторна фаза, при която ендометриумът е готов за имплантацията на оплодена яйцеклетка. Дори и да няма оплодена яйцеклетка, ендометриумът се подготвя за всеки случай. Ще разгледаме тези фази по-подробно малко по-късно. Само искам да отбележа, че при нивата на хормоните, секретирани от яйчниците, розовата крива изобразява естрогена, синята – инхибин, а жълтата – прогестерон. Това са трите хормона, секретирани от яйчниците, които ще разгледаме. Тази схема изобразява процесите стъпка по стъпка. Надявам се това да ти помогне да запомниш какво се случва по-нататък. Нека засега да разгледаме първата половина на графиката, или фоликуларната фаза. За момента няма да се занимаваме с лутеалната фаза, изобразена на графиката. Направо ще я изтрия. На нулевия ден предният дял на хипофизата секретира ФСХ и ЛХ, можеш да видиш изходните нива ето тук. Знаем, че ФСХ стимулира растежа на фоликулите в яйчниците. Виждаш как нивата му се покачват с всеки изминал ден. Същевременно се увеличава и броят на гранулозните клетки. Те са изобразени в лилаво. Гранулозните клетки секретират естроген, така че количеството естроген в кръвта се увеличава с нарастването на фоликулите. Наблюдават се и други ефекти, освен ефектите на ФСХ. Лутеинизиращият хормон, например, кара текалните клетки, които заобикалят фоликула, да секретират хормон, наречен андростендион, който има структура, подобна на естрогена. Гранулозните клетки хващат андростенедиона и го превръщат в естроген. По този начин нивата на естроген стават много високи, което е отразено на графиката. Колкото повече узряват фоликулите, толкова повече се покачват нивата на естрогена. Ако погледнем тук долу, за да видим какво се случва в ендометриума на матката, тоест вътрешната лигавица на матката, ще видим, че вече се намираме в пролиферационната фаза. Тя се нарича така, тъй като покачващите се нива на естрогена водят до образуването на нов слой ендометриум, тъй като предишният слой се е отлепил от матката по време на менструацията една седмица преди това. Това представлява пролиферационната фаза. В този момент започва да се случва нещо много интересно. Когато хипоталамусът и предният дял на хипофизата в мозъка усещат, че нивата на естрогена са изключително високи, те започват да секретират по-малко ФСХ и ЛХ. Виждаш техния спад ето тук. Звучи логично, нали? Смисълът на секрецията на ФСХ и ЛХ е тези два хормона да провокират зреенето на фоликулите. Фоликулите произвеждат естроген, така че когато мозъкът усети високи нива на естроген, това означава, че фоликулите се развиват. С други думи вече няма нужда да продължава да секретира толкова големи количества ФСХ и ЛХ. Звучи смислено. Ето защо се наблюдава спад в нивата на ФСХ и ЛХ в кръвта– защото естрогенът казва на мозъка да намали производството и секрецията на тези гонадотропни хормони. След това става още по-интересно. В този момент гранулозните клетки забързват производството на естроген и започват да произвеждат още два хормона в по-големи количества – малко прогестерон и инхибин. Съществуват два вида инхибин: инхибин А и инхибин Б, но нека засега да не се занимаваме с тях.. Функцията на инхибина е да задържа секрецията на ФСХ от предния дял на хипофизата. Както можеш да видиш, с покачването на нивата на инхибин намаляват нивата на ФСХ (в синьо). Това а така, тъй като инхибинът не позволява на предния дял на хипофизата да секретира ФСХ. Може и да си мислиш, че това е краят на интересната част, но отсега нататък става дори още по-интересно. Помниш ли, когато споменах, че с покачването нивата на естрогена спира секрецията на ФСХ и ЛХ от хипоталамуса и предния дял на хипофизата посредством механизъм на отрицателна обратна връзка? Истината е, че когато естрогенът достигне такива високи нива като изобразеното на графиката, той кара мозъка да желае да секретира повече ФСХ и ЛХ. Звучи парадоксално. Високите нива естроген карат мозъка да се опитва да секретира огромно количество ФСХ и ЛХ, но на графиката се вижда само висока секреция на ЛХ, а не на ФСХ. Защо? Ако си спомняш, преди малко казахме, че гранулозните клетки секретират ихибин, който намалява секрецията на ФСХ от предния дял на хипофизата. Погледни ето тук. Нивата на инхибин вече са доста високи, а инхибинът намалява количеството на ФСХ, което секретира предният дял на хипофизата. Това обаче не оказва влияние върху ЛХ. Крайният резултат е отделянето на огромно количество ЛХ от предния дял на хипофизата по време на процес, наречен лутеален пик. Освобождаването на ЛХ, както и немалкото количество ФСХ, ускоряват зреенето на фоликула в последната му фаза – овулацията. Яйцеклетката, която излиза от спукания фоликул, е в процес на овулация. Това се случва на 14-ия ден. Това беше фоликуларната фаза и овулацията.