If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Крива на репродуктивния цикъл - лутеална фаза

Създадено от Вишал Пунвани.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Вече разгледахме първата част на тази графика – фоликуларната фаза, и вече знаем, че по време на фоликуларната фаза се стимулира растежът на фоликулите в яйчниците, за да се стигне до овулацията на яйцеклетка. Тази стимулация на фоликулите се дължи на секрецията на различни хормони като ФСХ, ЛХ, естроген и т.н. Втората половина, която се случва след овулацията, се нарича лутеална фаза, тъй като тогава се развива ето тази жълта структура, наречена жълто тяло. Да видим за какво става дума. Ето тук, след овулацията, разполагаме с яйцеклетка, напуснала фоликула. Следователно остатъкът от фоликула все още е в яйчниците. В този момент нивата на лутеинизиращия хормон, ЛХ, са много високи. ЛХ и ФСХ ще накарат стария фоликул да се превърне в структура, наречена жълто тяло. На латински се казва corpus luteum. То наистина е жълтеникаво на цвят, тъй като съдържа жълти пигменти. Ако си спомняш, тъкмо фоликулът е този, който секретира естроген от гранулозните си клетки. Тъй като жълтото тяло вече не е фоликул, то намалява драстично производството на естроген и започва да произвежда прогестерон в огромни количества. Имай предвид, че жълтото тяло продължава да произвежда малко естроген, но вече не този хормон е основният продукт, който се произвежда от жълтото тяло, а прогестеронът. Ето защо на графиката можеш да видиш спад в секрецията на естроген и покачване нивата на прогестерон. Нека помислим какво означава това. Вече е минала овулацията, следователно съществува възможност зрялата яйцеклетка да е оплодена от сперматозоид. След оплождането тя ще има нужда от място, където де живее и да расте. Ще трябва да се имплантира във вътрешната лигавица на матката (ендометриум). Би било наистина чудесно, ако точно сега имахме богато кръвоснабдена, гостоприемна маточна лигавица, в която да се имплантира оплодената яйцеклетка, за да протече зародишното развитие на ембриона. На този етап от имплантацията ембрионът се нарича бластоцист. Ще го напиша ето тук. Отделя се прогестерон. Да разгледаме думата за момент. "Про" означава "за", "гест" се отнася до гестация, тоест бременност. Последната част от името му е знак, че говорим за хормон. Тоест прогестеронът е хормон, който подпомага бременността, като основно стимулира ендометриума да се подготви за имплантация и бременност по време на секреторната фаза. През тази фаза прогестеронът прави няколко неща. Първо, увеличава притока на кръв към ендометриума, като стимулира развитието на специални артерии в ендометриума, наречени спирални артерии. Тук са отбелязани в червено. Тези спирални артерии дават на ембриона добър достъп до хранителни вещества от кръвта на майката. Освен това прогестеронът увеличава маточните секреции от специални жлези в ендометриума. Тези секреции са важни за подхранването на ембриона. На последно място, прогестеронът намалява съкратимостта на мускулите на матката. Ако си спомняш, стените на матката са изградени от гладкомускулна тъкан. Прогестеронът намалява съкратимостта на тези мускули, за да може растящият ембрион да е на сигурно място и да не бъде изхвърлен от тялото на майка си твърде рано от съкращаващите се мускули. Жълтото тяло произвежда огромни количества прогестерон, за да създаде гостоприемна среда за бременността. Освен това имаме и немалко количество естроген, тоест комбинацията на двата хормона – малко естроген и много прогестерон, подготвя ендометриума за бременността. Хормоните, произведени от жълтото тяло, имат и други функции. Прогестеронът и малкото количество естроген, секретирани от жълтото тяло, потискат производството на ФСХ и ЛХ от предния дял на хипофизната жлеза посредством механизъм на отрицателна обратна връзка. Както виждаш, нивата им са доста ниски. Освен че се наблюдава влиянието на естрогена и прогестерона върху производството на ФСХ и ЛХ, жълтото тяло произвежда и инхибин. Ето тук можеш да видиш как нивата на инхибин достигат своя пик, когато жълтото тяло достигне максималния си размер. Инхибинът активно намалява секрецията на ФСХ от предния дял на хипофизата. За съжаление жълтото тяло има нужда от ФСХ и от ЛХ, за да оцелее. Тъй като тяхното производство е потиснато от хормоните, секретирани от самото жълто тяло, то започва да атрофира, залинява и умира. Когато умре, нивата на прогестерон и естроген падат. При такова положение се случват две неща. Първото е, че започва краят на лутеалната фаза. Както виждаш, вече се намираме в края на графиката. Тоест провокирали сме края на лутеалната фаза, но и началото на следващата фоликуларна фаза. В този момент настъпва менструация и вътрешната лигавица на матката, която се е подготвяла за имплантация, започва да се отделя и ще напусне тялото през влагалището. Този процес е известен като менструален цикъл или мензис. Имай предвид, че това се случва в началото на всеки репродуктивен цикъл. Обикновено менструацията е знак, че бременност не е настъпила. Този период трае между 2 и 7 дни. Жените обикновено губят около 40 милилитра кръв на всяка менструална фаза. Второто нещо, което се случва при спад в нивата на естрогена и прогестерона, е, че тези два хормона спират да оказват влияние върху секрецията на ФСХ и ЛХ от предния дял на хипофизата. Ето защо нивата на ФСХ и ЛХ отново се покачват. Покачващите се нива на ФСХ стимулират развитието на фоликули в яйчниците, с което целият цикъл започва отначало и продължава през следващите 28 дни. Жълтото тяло залинява и умира само ако не е настъпила бременност. Тъкмо това се случва през повечето репродуктивни цикли, ето защо се спряхме първо на този случай. Важно е обаче да знаем, че нещата се случват другояче, ако настъпи бременност и оплодената яйцеклетка се имплантира в ендометриума. Казахме, че естрогенът и прогестеронът, секретирани от жълтото тяло потискат производството на ФСХ и ЛХ, което от своя страна предизвиква атрофията на жълтото тяло, нали? Това се случва, защото жълтото тяло се нуждае от лутеинизиращ хормон. Когато бластоцистът се имплантира в ендометриума, ембрионът, който се развива от бластоциста, започва да произвежда хормона човешки хорионгонадотропен хормон или hCG. Неговата структура е толкова сходна с тази на лутеинизиращия хормон, че нивата на hCG, произведен от ембриона, са достатъчни за оцеляването на жълтото тяло, тъй като, ако си спомняш, казахме, че жълтото тяло разчита на ЛХ, за да продължи да функционира. И понеже жълтото тяло оцелява, то може да продължи да произвежда естроген и прогестерон, които да поддържат вътрешната лигавица на матката, за да може бременността да протече нормално. Това има няколко последици. Първо, тъй като единствено ембрионът произвежда hCG, повечето тестове за бременност проверяват наличието на hCG в кръвта или урината. Второ, жълтото тяло не произвежда прогестерон през целия период на бременността, а само през първите 2-3 месеца. След това се образува нов обменен орган, споделен от майката и плода. Този орган се нарича плацента и той поема по-голямата част от производството на прогестерон. Трето, оцеляването на жълото тяло означава, че продължават да се секретират хормоните, които поддържат лигавицата на матката, тоест ендометриумът не се отделя по време на менструация, а остава в матката, за да подпомогне бременността. Да преговорим. Ако не настъпи бременност, жълтото тяло залинява и репродуктивният цикъл продължава да се повтаря на всеки 28 дни. Ако настъпи бременност, имплантираният ембрион започва да произвежда hCG, което спасява жълтото тяло от атрофия и поддържа ендометриума. Не се наблюдава менструация, тъй като ендометриумът остава вътре в матката. Репродуктивният цикъл спира през целия период на бременността.