If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:55

Диагностициране на ХИВ - концепции и тестове

Видео транскрипция

Как диагностицираш ХИВ? Обикновено, когато не се чувстваш добре, отиваш на лекар и му казваш симптомите си, и той може да е способен да те диагностицира веднага. Но диагностицирането на ХИВ не е толкова просто. И причината за това е понеже симптомите му са много неспецифични. С други думи, те са доста общи симптоми. Подобни на лош грип. Може да имаш главоболие или мускулни болки, или ставни болки, или болка в гърлото. Със сигурност всеки от нас се е чувствал така в миналото. Но това не означава, че имаме ХИВ инфекция. Тъй като не можем да диагностицираме ХИВ по симптомите, как го правим тогава? Как поставяме диагноза? Ами, правим кръвни изследвания. Търсим няколко различни съединения в кръвта. Можем да търсим антитела, които сме произвели срещу ХИВ вируса, или може да търсим части от самия вирус, може би някои от ензимите му или протеините му, или РНК. След ХИВ инфекция... Нека начертая графика да ми помогне да обясня. Може да е полезно. Това е оста х. И ще поставим дни тук долу. Ще кажем, че ден нула е когато получаваме инфекцията. И ще преминем към няколко месеца тук и към няколко години тук долу. След излагане на вируса имунната ни система ще се включи. Ще се включи и ще започне да произвежда антитела. Нужен е около месец за повечето хора да започнат да произвеждат антитела. Търсенето на тези антитела, проверяването за наличието на тези антитела, е най-честият начин, по който диагностицираме ХИВ. Виж тук, виждаш, че нивата на антителата започват да се покачват около месец след инфекцията. И после частично спадат леко понеже, ако помниш, ХИВ нарушава имунната ни система. Нарушава начина, по който произвеждаме антитела. Но после броят започва пак да се покачва. Започваме да контролираме вируса. За известно време повече имунни клетки остават активни, за да произвеждат антитела. Преди няколко десетилетия технологията ни не е била толкова добра, колкото сега. И някой би трябвало да е инфектиран почти два месеца, преди да можем да започнем да засичаме антитела в кръвообращението му. Тогава някой можело да бъде изследван за ХИВ преди двумесечния период и можело да му кажат, че няма ХИВ, когато всъщност има. По време на този двумесечен период има риск от получаване на фалшиво отрицателен резултат, въпреки реалното наличие на инфекция. И това е проблемно поради две причини. Очевидно, не искаме да сбъркаме диагнозата. Но също, хората в този етап са най-инфекциозни, точно в началото, когато инфекцията бива установена. За щастие, днес имаме по-добра технология, по-добри изследвания на антитела, които улавят тези ХИВ антитела много по-рано. Вместо два месеца, сега можем да засечем антитела почти веднага, когато започнат да бъдат произвеждани. Да кажем например, че сме на около месец, както на тази графика, въпреки че може да е нужно по-дълго време за производство на антитела. Но да кажем, около месец. Това ще е средният период. Можем да ги засечем по-рано, не понеже произвеждаме антитела по-рано, а просто по-добре засичаме наличието им в кръвообращението ни сега с изследванията си. Виждаш, времевият период, в който може да получиш фалшиво отрицателен резултат днес също е намалял. Това е добре. Това са антителата. Това е един начин за диагностициране на ХИВ инфекция, като търсим неща, които имунната ни система е произвела. Но има друго изследване, което често се прави по същото време, по което изследванията на антителата. Това изследване търси ХИВ специфичен протеин, наречен Р24. Във вируса има протеин, наречен Р24. И можеш да видиш, че концентрациите му се покачват и спадат доста бързо. Сега чертая кръвните нива, които обикновено виждаме, на Р24. Проверяването за това ни предоставя интересен проблем, понеже, от една страна е чудесно, че можем потенциално да го засечем дори по-рано в инфекцията, отколкото можем да засечем антитела. Времевият период е по-малък, около две седмици. Но от друга страна, трябва да те изследват доста рано, за да засекат това, или ще го пропуснат. И това е трудно да се направи, когато нямаш много симптоми. И между другото, причината концентрацията да спада тук е, защото след като антителата започнат да се развиват, можеш да видиш, че се покачват, те се прикрепят към Р24 антигена и образуват малки комплекси, които не могат да бъдат засечени със стандартния Р24 антиген тест. Да кажем, за целта на аргумента, че имаш положителен тест или на изследването за антителата, или на изследването на Р24, или и на двете. Какво се случва след това? Означава ли, че със сигурност имаш ХИВ? Има система за проверяване, просто за да се уверим. Тези тестове за антитела се правят чрез процес, наречен ELISA, ензимно-свързан имуносорбентен анализ. Това е доста дълго име. Но всичко това означава, че това е лабораторно изследване, което смесва кръвната ни проба с някои ензими и други антитела, които се прикрепят към ХИВ антителата или Р24 протеина. Нека ти дам няколко сценария тук. Да кажем, че имаш отрицателен тест за тези неща. В този случай е доста сигурно, че нямаш ХИВ. И, въз основа на рисковите ти фактори за ХИВ инфекция, може да те изследват отново след още три до шест месеца, ако си с висок риск. Но ако имаш положителен ELISA тест, искаме да проверим този резултат, за да се уверим, че наистина вирусът на ХИВ причинява положителен резултат, понеже определени състояния като лупус, може би ти е известен лупусът, или заболявания като сифилис, могат да дадат положителен резултат. За наистина специфичен тест на кръвта ти за ХИВ кръвта ти ще премине второ изследване, известно като Западен имуноблот. И този Западен имуноблот специфично проверява кръвта ти за вирусни протеини. Да кажем, че това е тестовата лента за Западен имуноблот. Търсим наличието на някои от протеините, които са на вирусната обвивка, може би GEP120 или GEP41 и т.н. И търсим специфични протеини, които ХИВ произвежда. Например, някои от ензимите му, като обратна транскриптаза или интеграза. Тестът Западен имуноблот е просто проверяване, при което можем да засечем реални вирусни протеини, за да се уверим, че именно ХИВ, а не нещо друго, води до положителен ELISA тестов резултат. Като се върнем към цялостната диагноза, ако имаш положителен ELISA и положителен Западен имуноблот, тогава диагнозата на ХИВ бива потвърдена. Има 99,99% вероятност да имаш инфекция с ХИВ. Но ако ELISA е положителен, Западният имуноблот е отрицателен, тогава ELISA, поне за ХИВ, е бил фалшиво положителен резултат. Тоест има много голяма вероятност да нямаш ХИВ. Помни, има някои други неща, които може да направят ELISA положителен, когато всъщност не трябва да е такъв. Но в повечето случаи е около 99,5% точен за ХИВ. И разбира се, ако ELISA е отрицателен, тогава е много, много малко вероятно да имаш ХИВ, освен, разбира се, ако не са те изследвали в този времеви период, в който случай ще е доста важно да те изследват отново след около три месеца, когато антителата ще са имали възможност да се развият. Последното нещо, което искам да спомена е, че е важно да знаем с какъв вид ХИВ си имаме работа. Имаме два леко различни вида на ХИВ вируса. Имаме ХИВ-1 и ХИВ-2, като номер едно е най-често срещаният. И двата са доста подобни един на друг. Те причиняват една и съща болест. Те просто имат няколко различни протеина и няколко различни ензима. И главната причина да искаме да знаем с какъв вид си имаме работа е, че някои от стандартните лекарства, които използваме за лечение на ХИВ-1, не работят много добре за ХИВ-2. Така че искаме да знаем с кое си имаме работа. Търсим тяхната РНК. И това е чудесно, понеже може не само да ни каже дали имаме работа с ХИВ-1 или 2, но също това може да се засече доста рано при инфекцията, от около ден 12. Сега времевият ни прозорец става доста малък. Търсим тази РНК чрез изследване на нуклеиновата киселина, NAT, което не е същото като ELISA или Западния имуноблот, които видяхме по-рано. Това е специален вид изследване, което може да намери малки количества от нуклеиновата киселина на ХИВ в кръвната ни проба. И когато ги намери, ги увеличава и прави много копия от тях, за да можем да засечем, че са там. Последното нещо, което ще спомена е, че има и така наречения бърз ХИВ тест, който става все по-достъпен на все повече места. И това прави изследването по-бързо и по-лесно, така че повече хора могат да бъдат изследвани. Този тест е доста лесен. Това не е тест с пълна епруветка кръв. Просто трябва да вземеш натривка от устата или да направиш убождане на пръста, за да получиш само малко кръв. И другото чудесно нещо за теста е, че можеш да получиш резултатите за около 20 минути, докато изследванията, които споменах преди, отнемат от няколко дни до седмица, за да ти дадат резултат. Тези бързи ХИВ тестове работят по същия начин, по който и ELISA методът. Те проверяват за наличието на ХИВ антитела и Р24 протеин, които можеш да засечеш в слюнката и, разбира се, в кръвта. Проблемът с бързите тестове е, че въпреки че те са бързи и лесни, и евтини, тяхната точност е по-малка от конвенционалните изследвания, които споменахме по-рано. Те са повече скрининг тест, отколкото диагностичен тест. С други думи, те са много добри при засичане на истински отрицателни резултати. Ако тестът е отрицателен, тогава е много вероятно да нямаш ХИВ инфекция. Но ако излязат реактивни, или положителни, тогава трябва да преминеш през конвенционалните диагностични изследвания за потвърждаване или отхвърляне на резултатите, просто за да е сигурно.