If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:37

Как ХИВ ни заразява: лигавици, дендритни клетки и лимфни възли

Видео транскрипция

Как ХИВ инфектира клетките ни? Какво точно се случва, когато се инфектираш с ХИВ? За да разберем, нека проследим малка частица ХИВ, реален вирус, през това какво прави и къде отива, за да инфектира човек. Нека започнем, като начертаем кожа. Всъщност, да кажем, че това е мукозна мембрана. Меките, влажни области, които не са много защитени като другите части на тялото ти, които са покрити от нормална кожа. Ще намериш тези мукозни мембрани в устата и гърлото си, или във вагината и на върха на пениса, или в ректума, или навсякъде в храносмилателния тракт – всичко това са мукозни мембрани. Помни, това е важно, понеже най-честият начин на разпространяване на ХИВ е чрез полов акт, когато тези области или някои от тези области е вероятно да влязат в контакт с инфектирани полови течности от друг човек. И, просто за да си припомним, вторият най-чест начин, по който ХИВ се разпространява, е когато е директно вкаран в кръвта ти от замърсена игла или от контакт кръв-кръв с ХИВ инфектиран човек. И можем интуитивно да видим как ХИВ може да атакува белите ни кръвни клетки, като CD4 Т-помощните клетки или макрофагите, когато е директно вкаран в кръвообращението ни. Това е очевидно. Но е по-малко очевидно как ХИВ влиза в телата ни през мукозните мембрани. Имам предвид, на мен ми изглеждат като бариери. Е, оказва се, че имаме много интересни малки клетки на имунната система, вградени из целите ни мукозни мембрани. И те се наричат дендритни клетки. И тези клетки са ключови при инфекцията с ХИВ. Те издължават малките си крайници до повърхността на мукозните ни мембрани, понеже работата им е да сортират проба от околната среда, за да търсят бактерии, вируси или други заплахи за здравето ни. И на практика те постоянно хващат частици, които стоят върху мембраните ни, и ги придърпват през мембраните, за да ги проверят, да видят дали са открили добра причина да активират имунната ни система, или не. Те имат способността да започнат доста голяма имунна реакция, в зависимост ог това какъв вид частица са открили. При нормален сценарий, ако открият нещо, което ги тревожи, може би вирус или бактерия, или нещо подобно, те го вкарват навътре и го "разрязват" на няколко части, после поставят малки части от него, които в този момент са наречени антигени, на повърхноста си, понеже искат да получат вниманието на други имунни клетки. Те им казват: "Хей, вижте какво открихме! Нека направим малко имунни клетки, които са насочени за тези малки парченца тук, да убием това нещо." И наистина, ама наистина важно е, че докато правят всичко това, цялото това разграждане и показване на чуждите нахлули антигени, те също се движат. Те са прибрали антиген и вече са на път през кръвообращението или лимфната система към един от многото лимфни възли. Обикновено отиват до най-близкия. Между другото, лимфните възли са много важна част от имунната система, където много имунни клетки, особено лимфоцитите, си стоят и филтрират телесната течност за патогени, към които може да трябва да станат чувствителни и да реагират. Може да мислиш за тези лимфни възли като полицейски управления, в които много от полицаите стоят, за да им се каже каква е следващата задача, така да кажем. Това е стандартната практика за дендритните ни клетки. Това е нормалното ежедневие за тези клетки – стоят на мукозната повърхност, откриват патогени, носят ги до лимфните възли, за да уведомят лимфоцитите. Това е нормален ден за тях. Пробемът с ХИВ е, че той не е като другите патогени, бактерии или вируси. Част от него бива деградиран. Бива разграден и показан на лимфоцитите в лимфните възли. Но част от ХИВ бива пренесен към лимфния възел непокътнат, което не е добре. И ще ти кажа как това се случва. Има три главни начина, по които дендритните ни клетки несъзнателно носят непокътнат ХИВ към лимфните ни възли. Един начин е чрез това, което се нарича инфекциозен синапс, при който дендритна клетка улавя ХИВ частици с плазмената си мембрана, а после протеин на плазмената ѝ мембрана го носи просто така към лимфния възел и после го предава, предава малката ХИВ частица на Т-клетка, което обикновено води до инфектиране на Т-клетката. Друг начин е, при който дендритната клетка ендоцитозира група ХИВ частици, водейки тази ендоцитозирана група към лимфния възел, а после ги екзоцитозира точно в лимфния възел, където всички други имунни клетки биват изложени на тях и могат да бъдат инфектирани. Не е много хубаво от страна на дендритната клетка да прави това. И третият начин е, че ХИВ директно ще инфектира дендритната клетка в някакъв момент по време на началния контакт, или при мукозната мембрана, или през периода, когато дендритната клетка пътува към лимфния възел. И хвърлянето на инфектирана дендритна клетка в лимфен възел, по принцип, е лоша идея, вероятно най-лошата идея, която някой може да има, понеже след като стане инфектирана, дендритната клетка ще започне да изпомпва копие след копие, след копие ХИВ частици, които са точно толкова инфекциозни, колкото първата. Но може да се чудиш как инфекцията на имуннна клетка от ХИВ води до изграждане на повече копия от ХИВ. И това е страхотен въпрос и това е стандартният начин, по който вирусите работят. Те отвличат клетъчната апаратура и я използват, за да създадат много, много копия на себе си, които после могат да напуснат инфектираната клетка и да инфектират още от клетките ни, и да повторят целия процес. ХИВ се разграничава от почти всеки друг вирус, пнеже това "отвличане" е малко по-различно и по-подло от други вируси. И ще покрием как прави това "отвличане" , когато разгледаме как ХИВ частиците инфектират предпочитаните си цели, Т-помощните клетки.