If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:31

Лечение на ХИВ: Антиретровирусни лекарства

Видео транскрипция

Нека започнем това видео за лечението с бързо припомняне как ХИВ частица поема контрол над една от CD4 Т-клетките ни. Тук виждаш ХИВ, който се среща с една от CD4 Т-клетките. И после тези протеини, които са върху тях двете, започват да се "ръкостискат". И поради това ръкостискане, това тайно ръкостискане, ХИВ се слива със CD4 летката. И инжектира генетичния си материал и ензимите си в клетката ти. Едноверижната РНК, която е донесъл със себе си, бива обратно транскрибирана и, в крайна сметка, бива изградена в двуверижна ДНК. И после тази двуверижна ДНК бива поета в ядрото ни и бива вкарана в собствената ни ДНК чрез ензима интеграза. И клетката ни започва да произвежда вирусна РНК. Всякакви видове РНК. Но не е винаги така, понякога се скатава и не върши нищо, понеже иска да избегне имунната ни система. Но в този случай започва да произвежда всякакви видове вирусна РНК, част от тях е от РНК генома на ХИВ, част е вирусна иРНК, която после бива транслитерирана във вирусен полипротеин, който после бива изрязан от протеазата, ХИВ протеазата, а после бива пакетиран в тези нови бляскави ХИВ частици, които сега са зрели и много инфекциозни. Сега, когато си припомнихме, нека говорим за възможните лечения и къде по този път можем да ги използваме. Ключовото лечение за хора с ХИВ инфекции са антиретровирусни лекарства, или ARV. И те не са лек за ХИВ, но са много, много важни поради няколко различни причини. Първо, могат да предотвратят сериозното разболяване от ХИВ. Могат да намалят количеството ХИВ в нечие тяло до нива, които са доста невъзможни за засичане при лабораторните изследвания. И предполагам, свързано с това е, че следователно намалява вероятността някой да предаде вируса на някой друг, поради тези много ниски нива. Предполагам цялостната идея, голямата идея зад AVR лечението, е да държим вирусните нива много, много ниски. И трябваше вероятно да спомена това малко по-рано, но причината да не е лек за ХИВ инфекцията е понеже има голям "басейн" инфектирани CD4 клетки много рано в инфекцията, които се "скатават". Това, което показах по-рано. И тези скатаващи се CD4 клетки, инфектирани CD4 клетки, избягват и засичане от имунната ни система, така че не можем да се справим с тях, и избягват ефектите на антиретровирусните лекарства. И във всеки даден момент могат спонтанно да се активират и да започнат да произвеждат нови ХИВ инфекциозни частици. Но нека поговорим за антиретровирусните лекарства. Има около шест главни групи, шест главни вида, които използваме за предотвратяване на правилната работа на ХИВ, и всички те работят по леко различен начин, имат собствен метод на действие. Типичен лечебен режим включва поне две от тях, но, за предпочитане, три от тези различни лекарства по едно и също време. И не правим това произволно. Причината да правим това е, че е било открито, че взимането само на едно от лекарствата дава на вируса възможността да стане резистентен на това лекарство, а това очевидно не е добре, но се оказва, че даването на няколко различни вида, два или три наведнъж, прави много трудно ХИВ да стане резистентен към някое от тях – тъй като ХИВ умира преди да има шанс да мутира и да стане резистентен. Поради това, преди да започнеш някое от тези антиретровирусни лекарства, вероятно ще те изследват, за да видят към кои видове лекарства имаш резистентност. Нека поработим върху списъка си сега. Две лекарства, които може да имаме като част от лечението, започваме от самото начало, имаме инхибитори на сливането и те се прикрепят към протеина Gp120 или Gp41 на вируса. Лекарствата не позволяват на ХИВ да се прикрепи към и да навлезе в CD4 клетките, те работят като се прикрепят към определени протеини, от които ХИВ има нужда, за да навлезе в клетката. Лекарствата спират тази стъпка на сливане. Също имаме CCR5 антагонисти, които се прикрепят към CCR5 протеина, който стои до CD4 протеина. Помни, в повечето случаи този CCR5 също е необходим за навлизането на ХИВ. Така че сега на ХИВ ще му е много, много трудно да навлезе в клетките ни. Да кажем, това е като слагане на дъвка в ключалката на вратата на колата, така че не можеш повече да вкараш ключа, така че е заключено. Имаш купища CCR5 протеини навсякъде из CD4 клетката и очевидно има купища Gp41 протеини в ХИВ частиците, но идеята е, че ако вземеш точната доза от лекарството, получаваш достатъчно малки частици да запушиш мнозинството от тези протеини. Нека поддържаме списъка си осъвременен. Инхибиторите на сливането са един вид, CCR5 антагонистите са друг вид антиретровирусни лекарства. Но да кажем, част от ХИВ навлиза, слива се, или може би не си на едни от тези инхибитори на сливането, къде е следващото място в този път, където можем да блокираме ХИВ? Помниш, че тази стъпка тук е обратната транскриптаза, този ензим, "скачащ" върху вирусната РНК, след като навлезе в клетката, а после започва да произвежда едноверижна ДНК от нея. И имаме други два вида лекарства, които работят на този етап, едното се нарича инхибитор на нуклеозидната обратна транскриптаза, или NRTI. Помисли какво се случва тук. Обратната транскриптаза използва вирусна РНК, тази хубава кобалтно синя верига, като матрица за създаване на вирусна едноверижна ДНК. Тази по-светлосинята. За да произведе тази нова едноверижна вирусна РНК, обратната транскриптаза трябва да търси и да улови някои от нуклеозидите ни, които се носят наоколо. И после се прикрепя към тях, за да изгради верига ДНК. Помниш, че нуклеотидите и нуклеозидите са градивните блокове на нашата ДНК. Това, което сме измислили, което NRTI прави, е да се престори на нуклеозит, изглежда като един от нормалните ни нуклеозиди. Но, гениално, на него му липсва ключов компонент, което прави невъзможно обратната транскриптаза на ХИВ да прикрепи друг нуклеозид към края му. И ако не може да направи това, тогава тази ДНК не може да бъде изградена. Изграждането ѝ спира, понеже тя вече не може да бъде удължена. Следващата част не може да бъде прикрепена. Това са NRTI, но друг начин, по който може да се попречи на тази стъпка на обратната транскриптаза, е като спрем самия ензим обратна транскриптаза. Помисли как Спайдърмен хваща Доктор Ок или Хобгоблин, той ги залавя с мрежата си. И тук имаме нещо подобно, за нещастие без Спайдърмен. Тези лекарства, които залавят обратната транскриптаза, се наричат инхибитори на не-нуклеозидната обратна транскриптаза, или NNRTI. Понеже те инхибират обратната транскриптаза не като правят нещо с нуклеозидите. Те работят върху самия ензим. Но да кажем, че ХИВ мутира отново, както често прави, и тези лекарства вече не работят. Каква е следващата стъпка? Какъв е следващият етап, на който можем да попречим? Помни, имаме вирусен ензим интеграза, който взима тази двуверижда вирусна ДНК и после опитва да я вкара в ядрото, да я интегрира в нашата ДНК. Имаме инхибитори на интегразата, които спират работата на този вирусен ензим, така че лекарството "сграбчва" интегразата и я държи достатъчно здраво, така че интегразата да не може да донесе вирусна ДНК в ядрото ни. Което означава, че не интегрира вирусната ДНК в нашата ДНК. И тази стъпка е много, много добра, това е супер важна стъпка, понеже е било показано, че интегрирането на вирусна ДНК в нашата ДНК е главен спусък за клетката да премине през апоптоза, или самоунищожаване. Просто като общо правило, колкото по-малко вирусна ДНК направи тази стъпка на интеграция, толкова по-малко CD4 клетки губим. Нека добавим това към списъка си, инхибитори на интегразата. Сега да кажем, че не взимаш инхибитор на интегразата. Каква е следващата и последна стъпка, за която ще говорим, при която можеш да попречиш на ХИВ? Помни, че след интеграцията нашата РНК полимераза ще дойде тук. И тя ще транскрибира тази част от ДНК, включително вирусната ДНК, за нещастие, и ще я превърне във вирусна РНК и вирусна иРНК. И после тази иРНК ще отиде до рибозома и ще бъде транслитерирана във вирусен полипротеин. И това ще бъде изрязано от вирусна протеана, така ще бъде произведена тази инфекциозна работеща вирусна частица. Не и ако можем да му попречим, така че последното лекарство, за което ще говорим, е инхибитор на протеазата. Има няколко различни вида такива, но този, който ще спомена, се прикрепя към активното място, мястото, което извършва работата на този ензим протеаза тук, един вид устата тип Пакман (видео играта Pacman). И отново, запречва го, спира работата му, така че да не може да изреже този вирусен полипротеин. Това е хубаво, сега този малък вирион тук няма да узрее, или да стане инфекциозен. И можеш да видиш, че като използваме някои от тези лекарства в комбинация, можем да минимизираме колко ХИВ успява да се репликира в телата ни. Понеже можем да му попречим да навлезе в CD4 клетките ни, от които има нужда, за да се репликира. И както видяхме, можем да го спрем и на няколко други места. В крайна сметка получаваш много по-ниско вирусно натоварване в кръвообращението си.