If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Лечение на ХИВ: Антиретровирусни лекарства

Посети (http://www.khanacademy.org/science/healthcare-and-medicine) за материали, свързани със здравето и медицината, както и (http://www.khanacademy.org/test-prep/mcat) за материали, свързани с MCAT. Тези клипове не предоставят медицински съвети, а са с информативна цел. Клиповете не целят да заместят професионална медицинска оценка, диагноза или лечение. Винаги се съветвай с лекар по всички въпроси, които имаш относно дадено заболяване. Никога не пренебрегвай професионалните медицински съвети и не отлагай посещението си при лекар заради информация в клипове на Кан Академия. Създадено от Вишал Пунвани.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Ще започнем това видео за лечението на ХИВ, като набързо си припомним как ХИВ частица поема контрол над една CD4 Т-клетка. Тук виждаш ХИВ вирус, който се среща с една от CD4 Т-клетките. После тези протеини, които са на техните повърхности, започват да се "ръкостискат". Поради това ръкостискане, това тайно ръкостискане, ХИВ се слива със CD4 летката и инжектира генетичния си материал и ензимите си в клетката. Едноверижната РНК, която е донесъл със себе си, бива обратно транскрибирана и, в крайна сметка, се копира като двуверижна ДНК. После тази двуверижна ДНК навлиза в ядрото и се вмъква (вгражда) в собствената ДНК на клетката с помощта на ензима интеграза. Клетката започва да произвежда вирусна РНК. Всякакви видове РНК. Но не го прави винаги, понякога се скатава и не върши нищо, понеже иска да избегне имунната система. Но в този случай започва да произвежда всякакви видове вирусна РНК, част от тях е от РНК генома на ХИВ, част е вирусна иРНК, която после бива транслирана във вирусен полипротеин, който после бива нарязан от ХИВ протеазата, след което се пакетира в тези нови бляскави ХИВ частици, които сега са зрели и много инфекциозни. След като си припомнихме това, да поговорим за възможните лечения и къде по този път можем да ги насочим. Основното лечение за хора с ХИВ инфекции са антиретровирусни лекарства (ARV). Те не могат да излекуват напълно ХИВ, но са много, много важни поради няколко различни причини. Първо, могат да предотвратят сериозното разболяване от ХИВ. Могат да намалят количеството ХИВ в организма до нива, които даже трудно се засичат при лабораторните изследвания. И в тази връзка, можем да кажем, че следователно намалява вероятността някой да предаде вируса на някой друг, тъй като нивата са толкова ниски. Можем да кажем, че основната идея на лечението с тези антивирусни лекарства е да държим вирусните нива много ниски. Трябваше вероятно да спомена това малко по-рано, но те не могат да излекуват напълно ХИВ инфекцията, тъй като има голям "басейн" инфектирани CD4 клетки много скоро след инфектирането, които се "скатават". Това, което показах по-рано. Тези скатаващи се CD4 клетки, инфектирани CD4 клетки, успяват да се скрият от имунната система, така че тя не може да се справим с тях, и избягват ефектите на антиретровирусните лекарства. Във всеки даден момент могат спонтанно да се активират и да започнат да произвеждат нови ХИВ инфекциозни частици. Но нека поговорим за антиретровирусните лекарства. Има шест главни групи, шест главни вида, които използваме за предотвратяване на правилната функция на ХИВ, и всички те действат по малко по-различен начин, имат собствен метод на действие. Типичен лечебен режим включва поне две от тях, но, за предпочитане, три от тези различни лекарства по едно и също време. Това не се прави произволно. Причината да правим това е, че е било установено, че взимането само на едно от лекарствата позволява на вируса да развие резистентност към това лекарство, а това очевидно не е добре, но се оказва, че даването на няколко различни вида, два или три наведнъж, прави много трудно ХИВ да стане резистентен към някое от тях – тъй като ХИВ умира преди да има шанс да мутира и да стане резистентен. Поради това, преди да започнеш някое от тези антиретровирусни лекарства, вероятно ще те изследват, за да видят към кои видове лекарства имаш резистентност. Да разгледаме списъка сега. Две лекарства, които може да имаме като част от лечението – започваме от самото начало – имаме инхибитори на сливането. Те се прикрепват към протеина Gp120 или Gp41 на вируса. Лекарствата не позволяват на ХИВ да се прикрепи към и да навлезе в CD4 клетките, те действат чрез свързване с определени протеини, от които ХИВ има нужда, за да навлезе в клетката. Лекарствата спират тази стъпка на сливане. Също имаме CCR5 антагонисти, които се прикрепят към CCR5 протеина, който стои до CD4 протеина. Помни, в повечето случаи този CCR5 също е необходим за навлизането на ХИВ. Така че сега на ХИВ ще му е много, много трудно да навлезе в клетките. Да кажем, това е като слагане на дъвка в ключалката на вратата на колата, така че да не може да се вкара ключа и колата остава заключена. Има купища CCR5 протеини навсякъде из CD4 клетката и очевидно има купища Gp41 протеини в ХИВ частиците, но идеята е, че ако вземеш точната доза от лекарството, получаваш достатъчно малки частици да блокираш мнозинството от тези протеини. Нека поддържаме списъка си актуален. Инхибиторите на сливането са един вид, а CCR5 антагонистите са друг вид антиретровирусни лекарства. Да кажем, че част от ХИВ навлиза, слива се, или може би не приемаш някои от тези инхибитори на сливането, тогава къде е следващото място в този път, където можем да блокираме ХИВ? Спомни си, че в тази стъпка тук участва обратната транскриптаза, този ензим, "скачащ" върху вирусната РНК, след като навлезе в клетката, който после започва да произвежда едноверижна ДНК от нея. Има други два вида лекарства, които действат на този етап, едното се нарича нуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза, или NRTI. Помисли какво се случва тук. Обратната транскриптаза използва вирусна ДНК, тази хубава кобалтово синя верига, използва я като матрица за създаване на вирусна едноверижна ДНК. Тази по-светлосинята. За да произведе тази нова едноверижна вирусна РНК, обратната транскриптаза трябва да търси и да улови някои от нуклеозидите ни, които се носят наоколо. Ензимът ги навръзва, за да изгради верига ДНК. Помниш, че нуклеотидите и нуклеозидите са градивните блокове на нашата ДНК. Това, което сме измислили, което NRTI прави, е да се престори на нуклеозид, да имитира един от нормалните нуклеозиди. Но, гениално, на него му липсва ключов компонент, което прави невъзможно обратната транскриптаза на ХИВ да прикрепи друг нуклеозид към края му. Щом не може да направи това, тогава тази ДНК не може да бъде изградена. Изграждането ѝ спира, понеже тя вече не може да бъде удължена. Следващата част не може да бъде прикрепена. Това са NRTI, но друг начин, по който може да се попречи в тази стъпка на обратната транскриптаза, е като спрем самия ензим обратна транскриптаза. Помисли как Спайдърмен хваща Доктор Ок или Хобгоблин, като ги залавя с мрежата си. И тук имаме нещо подобно, за нещастие без Спайдърмен. Тези лекарства, които блокират обратната транскриптаза, се наричат ненуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза (NNRTI). Те инхибират обратната транскриптаза без да се занимават с нуклеозидите. Те работят върху самия ензим. Но да кажем, че ХИВ мутира отново, както често прави, и тези лекарства вече не работят. Каква е следващата стъпка? Какъв е следващият етап, на който можем да попречим? Спомни си, че имаме вирусен ензим интеграза, който взима тази двуверижна вирусна ДНК и после опитва да я вкара в ядрото, да я интегрира в нашата ДНК. Имаме инхибитори на интегразата, които спират работата на този вирусен ензим, така че лекарството "сграбчва" интегразата и я държи достатъчно здраво, така че интегразата да не може да донесе вирусна ДНК в ядрото ни. Което означава, че не интегрира вирусната ДНК в нашата ДНК. Тази стъпка е много, много добра, това е супер важна стъпка, понеже е било показано, че интегрирането на вирусна ДНК в нашата ДНК е основен сигнал за клетката да премине през апоптоза, т.е. да се самоунищожи. Просто като общо правило, колкото по-малко вирусна ДНК премине през тази стъпка на интеграция, толкова по-малко CD4 клетки губим. Нека добавим това към списъка си – инхибитори на интегразата. Сега да кажем, че не взимаш инхибитор на интегразата. Коя е следващата и последна стъпка, за която ще говорим, при която можеш да попречиш на ХИВ? Помни, че след интеграцията нашата РНК полимераза ще дойде тук. Тя ще транскрибира тази част от ДНК, включително вирусната ДНК, за нещастие, и ще я превърне във вирусна РНК и вирусна иРНК. После тази иРНК ще отиде до рибозома и ще бъде транслирана във вирусен полипротеин. Той ще бъде нарязан от вирусната протеаза, при което се получава инфекциозна активна вирусна частица. Не и ако можем да попречим на това, така че последното лекарство, за което ще говорим, е инхибитор на протеазата. Има няколко различни вида такива, но този, който ще спомена, се прикрепва към активния център, където действа този протеолитичен ензим, един вид устата тип Пакман (видео играта Pacman). Блокира го, спира работата му, така че да не може да изреже този вирусен полипротеин. Това е хубаво, сега този малък вирион тук няма да узрее, няма да стане инфекциозен. Виждаш, че като използваме някои от тези лекарства в комбинация, можем да сведем репликацията на ХИВ в организма до минимум. Понеже можем да му попречим да навлезе в CD4 клетките, от което има нужда, за да се репликира. Видяхме, че можем да го спрем и на няколко други места. В крайна сметка се получава много по-ниско вирусно натоварване в кръвообращението.