Антивирусни лекарства за грип

Набързо ще скицирам грипен вирус – нещо такова. Той има обвивка – ето това е обвивката му. Вътре в тази обвивка има осем сегмента РНК. Това е генетичният материал. Този генетичен материал, освен други неща, кодира протеини. Един от протеините тук стои отвън. Рисувам го като малка ръка. Причината е това да ни припомня, че Н означава хемаглутинин, който се свързва ("хваща") със сиаловата киселина. Така вирусът влиза вътре в тези клетки. Има и друг протеин тук. Рисувам го като ножици, за да ми припомня, че срязва сиаловата киселина. Нарича се неврамидаза и отрязва сиаловата киселина, което помага за напускане на клетката. Така може да се придвижи към други клетки – един вид помага с излизането. Досега обаче не съм показвал един друг протеин. Има още един протеин. Сега ще го нарисувам. Той се нарича М2 протеин. Той не се среща при всички видове грипни вируси. Среща се при грип А, но не се среща при грип В – това е много важна разлика между грип А и грип В. Ще видиш защо, понеже едно от лекарствата, които използваме, за да лекуваме грип – и, да, чу ме правилно, имаме антивирусни лекарства. Вероятно чуваш много хора да казват, че антибиотиците лекуват само бактериални инфекции, а не вирусни, и това е вярно. Има специален термин за групата лекарства, които лекуват вируси. Наричаме ги антивирусни лекарства. Има няколко такива. Ще запиша някои имена. Това се нарича амантадин или римантадин. Лесно е да се запомни, че са в един и същи клас, тъй като звучат много подобно. Тези две антивирусни лекарства спират или блокират дейността на този ензим. Чертая ги като малък знак минус. Това е просто да ни припомня, че блокират М2. Като знаеш, че грип В няма М2, това означава, че тези лекарства не действат срещу грип В. Тези лекарства дори не действат толкова добре срещу грип А, понеже грип А е станал доста резистентен. Помни, резистентността се проявява заради възникването на мутации. Оказва се, че грип А има мутирала форма на М2, така че той не се повлиява лесно от амантадин или римантадин. За съжаление, това е лошо. Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ през 2012 и 2013 е препоръчал да не се използват тези лекарства, заради силната резистентност към тях от страна на грип А. Това е неприятно, но добрите новини са, че имаме други лекарства. Имаме лекарство, наречено оселтамивир, което е свързано с – и ще видиш при произнасянето – имаме занамивир. Те също звучат доста подобно. Тези две лекарства блокират невраминидазата. Тя се среща и при грип А, и при грип В. Това са добри новини, понеже блокира и грип А, и грип В. Ще запиша това – грип А и грип В. Това е важно. Имаме тези две лекарства и едното от тях е хапче. Първото е хапче. Второто е прах за инхалация. Те се приемат по различен начин. Друга важна разлика между тях – това е нещо, което трябва да имаме предвид – е, че има възрастови ограничения. Трябва да си на определена възраст, да можеш да приемаш тези лекарства. Минималната възраст е различна при двете лекарства, както е различно дали ги използваш за лекуване, или за предотвратяване на грип. И тук има разлика. Има възрастови ограничения, които трябва да помним. Но, като цяло, съм доста щастлив от факта, че поне имаме тези възможности, ако трябва да лекуваме някой, който е много болен от грип. Да поговорим за леченията. Ами ако имаш някой – това се случва постоянно – някой идва намръщен, понеже е болен от грип и си мислиш, че този човек очевидно има нужда от лечение. Ще запиша това отгоре. Има нужда от някакъв вид лечение. Първият въпрос е защо бих лекувал този човек. Разбира си, всеки ще бъде намръщен, ако има грип. Защо лекувам този човек? Какво го прави толкова специален? Едно нещо, което би могло да го направи специален, е, да кажем, че е високорисков. Помни, високорисковите групи в общността ни включват много малките деца – да кажем, под две години – или стари хора – да кажем, над 65 години. Може да е жена, която е бременна. Това е друга високорискова група. Или може да е човек, който има някаква хронична болест. Това може да е белодробна болест или астма, всеки вид хронична болест, от която страдат. Може би имунната им система не работи. Това ще е група, за която определено ще обмисля лечение. Друга група – ще я поставя точно отдолу – е, да кажем, имаш някой, който е напълно здрав – млад, здрав човек, няма бременност. Пак може да получи лечение, ако, може би, има тежко заболяване. Да кажем, че е много, много болен. Чувства се ужасно и се тревожа за него, може да има нужда от хоспитализация. Ако са много, много болен или има някакъв вид усложнения, или ще бъде хоспитализиран, тогава това е човек, с който, отново, бих бил внимателен. Бих обмислил лечение. Ще направя малко място. Това е групата, за която определено ще обмисля лечение. Какво друго трябва да обмислим? Следващият въпрос, който възниква, е колко скоро трябва да започнеш лечение. Кога трябва да започнеш лечение? Или кога започваш? Разбира се, отговорът е: колкото е възможно по-скоро. Но по-голям интервал за това е до два дни. Ако са започнали да получават симптоми преди седмица, пак може да искам да ги лекувам, но ще предпочета лечение доста повече, ако току-що е започнало. Какви други въпроси трябва да обмислим? Ами лечението? Колко дълго ги лекуваш? Общо казано, около пет дни. Пет дни или с оселтамивир, или със занамивир. Понякога продължава малко по-дълго, но обикновено е само пет дни. Това е нормален курс. Така бих лекувал някой с грип. А какво ще стане, ако не бъдат лекувани? Ако дойдат и се чувстват добре? Ще нарисувам друго лице тук. Това е усмихнато лице, нещо такова. И ще нарисувам две. Да кажем, че има двама и ще работим с тях поотделно. Ще ги разделя с линия между тях, нещо такова. Имаме още два случая. И двамата се чувстват добре, но може да имат нужда от превенция. Друго нещо, което тези лекарства могат да направят, е да предотвратят разболяването. Превенцията също е важна. Да кажем, че тези хора са в домовете си. Ще направя хубава къща около първото усмихнато лице. Ще направя същото около второто усмихнато лице. Да кажем, че първият човек – този човек е посетен от някой, който има симптоми на грип. Този човек идва на гости и приятелят ни, усмихнатият ни приятел, е разтревожен. Мисли си, че ще се разболее. Ако е високорисков – ние разгледахме някои от категориите – трябва да спомена, че има и други категории, не само тези, които описах. Има и други катогерии. Но ако е високорисков по някакъв начин, тогава бих обмислил да му дам лекарство като оселтамивир или занамивир, за да предотвратя разболяването. Критериите за тежко заболяване или хоспитализация в случая не важат, понеже човекът не е болен. Очевидно все още няма да имат тежко заболяване или нужда от хоспитализация. А какво да кажем за началото на лечението? В идеалния случай ще е до два дни. До два дни от излагането на болестта. Наричаме посещението, или каквото го е накарало да се тревожи, че може да прихванат грип, излагане на болестта. Искаш да започнеш лечение до два дни. Също искаш да започнеш превенция до два дни. Колко дълго ще приема лекарства, за да се предотврати разболяването? Зависи от това дали пациентът има поставена ваксина, или не. Да кажем, че има ваксина, противогрипна ваксина и е високорисков. Бил е посетен от някой или е бил изложен на вируса. В този сценарий искам да го лекувам две седмици или да му давам лекарства две седмици. Логиката е, че ако го лекувам две седмици, това го застрахова. Считам, че след този период ваксината би започнала да действа. Понеже, помни, на ваксината са ѝ нужни две седмици, за да има пълен ефект. Предписваме му лекарство за този период от време, в който ваксината не го защитава напълно. После очаквам ваксината да поеме нещата и, предполагаме, че за останалата част от грипния сезон трябва да има добра защита. Това би била стратегията ми. Сега да кажем, че не човекът не може да получи ваксина, няма ваксина. Може би човекът има тежка алергия или е имал ужасна реакция към ваксината. Поради някаква причина не може да приеме ваксината. При този човек, ако не може да приеме ваксината, ако няма ваксина, тогава го лекувам само една седмица. Една седмица след излагане на болестта. Ако излагането се е случило, да кажем, днес, ако тогава... нека приемем, че това няма да продължи да се случва – една седмица след излагане на болестта ще е до следващата седмица и тогава ще спра лекарството. В тази сценарий го защитавам с лекарството срещу разболяване от това излагане на болестта. Но понеже няма ваксина, ще има продължително излагане – да кажем, че бъде изложен отново на грип след три седмици – тогава отново ще трябва да дойде при мен и ще трябва да направим същото нещо отново. Идеалната ситуация е да имаш ваксина в системата си, която да те защитава и да предотвратява разболяването. В този втори сценарий, да кажем, вместо да имаме посетител, който е болен, да кажем, че хората около теб са болни, хората, с които живееш в едно домакинство. Този човек е очевидно у дома с група хора. Да наречем това домашна група. В този сценарий ще наречем това епидемия. Този човек живее в епидемична обстановка. И много, много хора с гри живеят заедно, причинявайки епидемия. Тревожим се за другите здрави хора, като приятеля ни с усмихнато лице, да не би също да се разболее от грип. При тези обстоятелства за кого се притеснявам? За кого искам да съм сигурен, че получава лекарство, за да предотвратим разболяването? Имаме високорискови хора, отново, живеещи заедно. Ако хора живеят заедно – това може да са възрастни хора, или може да е заведение за хронична грижа, или старчески дом – всякакъв вид съвместно съжителство, при което хората са инстуционализирани и са високорискови, тогава ще се тревожа. Искам да се уверя, че обмисляме превенция с едно от тези лекарства – оселтамивир или занамивир. Трябва ли да се тревожа за тежко заболяване или хоспитализация? Ами, отново не, понеже тук конкретно говоря за здрав човек, който е сред епидемия. Той все още е здрав. Не е хоспитализиран. Още няма тежко заболяване. Основната идея е да се уверим, че няма да се стигне до там. Кога бих искал да ги лекувам? Трудно е да кажем до два дни, понеже това означава, че се се случило нещо конкретно. Докато по същество по време на епидемия просто имаш постоянно излагане на вируса. Всеки около теб е болен. Да кажем, че отидеш да ядеш в столовата. Всички са болни. Когато имаш постоянно излагане, не мислим за до два дни. Няма логика в това. Тук бих бил като цяло притеснен за този човек. Що се отнася до лечението, лекуваш всички. С ваксина или без ваксина, лекуваш всички по време на епидемията, понеже генералната цел тук е да минимизираме епидемията. Не искаме хората да имат всички ужасни последствия от грипа. Помни, грипът може да убие хора и да причини хоспитализации. За да предотвратим това, понеже това са високорискови хора, които живеят заедно, просто ще трябва да лекуваш всички по време на епидемията. Дори една седмица след откриване на последния случай на грип. Тук, за разлика от сценария, в който имаше просто единично излагане, понеже имаш толкова много хора в епидемия, които са болни и изложени един на друг, просто лекуваш всички с оселтамивир или занамивир. Сега виждаш, че имаме няколко антивирусни лекарства и виждаш кога можем да ги използваме, за да лекуваме хората и също кога можем да ги използваме, за да предотвратим разболяване.