Основно съдържание
Диагностициране на малария
Посети (http://www.khanacademy.org/science/healthcare-and-medicine) за материали, свързани със здравето и медицината, както и (http://www.khanacademy.org/test-prep/mcat) за материали, свързани с MCAT.
Тези клипове не предоставят медицински съвети, а са с информативна цел. Клиповете не целят да заместят професионална медицинска оценка, диагноза или лечение. Винаги се съветвай с лекар по всички въпроси, които имаш относно дадено заболяване. Никога не пренебрегвай професионалните медицински съвети и не отлагай посещението си при лекар заради информация в клипове на Кан Академия. Създадено от Вишал Пунвани.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Как се диагностицира малария? Можем да разглеждаме това като процес в три стъпки. Помни, че маларията е болест, причинена от паразит, който обикновено
се предава на хората чрез ухапване от
инфектиран комар. Ако искаме да разберем
дали някой има малария, може да започнем, като
го попитаме дали е бил ухапан или дали е бил някъде, където се знае, че има
инфектирани комари, като в определени тропични
или субтропични страни. Също ще проверим, за да видим дали има
симптоми на малария, като грипоподобна болест или
редуващи се втрисане и висока температура. Това е типично за маларийната болест. Този начален разговор
с пациента е първата стъпка в процеса,
след което ще преминем към втората стъпка, която е физикален преглед. Помни, че маларията има две фази. Чернодробна фаза, при която
куп паразити инфектират чернодробните клетки, а после се възпроизвеждат
до хиляди, хиляди мерозоити, а после фаза на червените
кръвни клетки, след като тези същите мерозоити изскачат от чернодробните клетки и навлизат в кръвообращението, където инфектират
червените кръвни клетки. При физикалния преглед ще търсим насоки на повърхността на тялото, които биха могли да ни покажат
дали описаното се случва вътре в тялото ти. Знаем, че нещо може
да се случва в черния дроб. Затова палпираме черния роб, за да видим дали е уголемен поради възпалението,
което се образува, ако чернодробните клетки
се пръскат, защото когато са инфектирани, това увеличава черния дроб. Другият физически признак,
който търсим в пациента, е свързан предимно
с червените кръвни клетки. След като червените кръвни
клетки започнат да се инфектират или след като започнат
да се увреждат поради всички тези мерозоити,
които ги инфектират, тези увредени червени кръвни клетки
започват да се събират в далака, който се намира ето тук,
отстрани на стомаха, а далакът е отговорен
за скриниране на кръвта и изтегляне и рециклиране на всяка стара или увредена
червена кръвна клетка. Всички тези увредени
червени кръвни клетки ще започнат да се филтрират в далака и това ще причини
натрупване в далака и там също ще има възпаление, така че далакът започва
да се уголемява, става по-голям, и в някои случаи може да стане много,
много увеличен, така че може да палпираме
уголемен далак. Помниш, че червените кръвни
клетки се спукват, нали? Наличието на голям брой
здрави червени кръвни клетки е причината ние хората
да имаме хубаво топло "оцветяване" на кожата си. Ако губим много червени
кръвни клетки, започваме да пребледняваме. Така че гледаме за бледност
(палор), което означава просто
анормална бледност, която се получава, ако
нямаш достатъчно циркулиращи червени
кръвни клетки. Палорът е най-лесно
да се види в ръцете и в лицето. Накрая може да търсим
жълтеница, което се получава когато
билирубинът от вътрешността на червените
кръвни клетки излезе и се отложи
под кожата ни. Добре, това е стъпка две. Това е физикалният преглед. Сега към третата стъпка. Това е най-специфичният, най-решаващ начин
за диагностициране на малария, и включва няколко
лабораторни изследвания. Има няколко различни изследвания,
които можем да направим, за да диагностицираме маларията, но аз просто ще опиша
двата най-чести начина. Единият е чрез кръвна натривка. Взимаме кръв от човека и я поставяме на микроскопско стъкло. Можеш да видиш следващото
микроскопско стъкло тук с кръвта на него. Разглеждаме го под микроскоп, за да видим директно маларийни паразити, просто като използваме очите си. Може би ти е известен и тестът, наречен дебел и тънък филм. Точно това имаме тук. Можеш да видиш, че има
локвичка кръв, която е много тънка, и друга локвичка, която
е по-дебела. Тук има малко повече кръв. Всеки път, когато гледаме
кръв под микроскоп, наричаме това просто кръвен филм. Защо ни трябват и дебелият,
и тънкият филм? В дебелия филм – ще увелича малко тук... Това е дебелият ни филм. Ако го погледнем под микроскоп, това ни дава широк изглед
на кръвта на човека. Има добро количество кръв тук, което можем да видим наведнъж в микроскопското си зрително поле. Доста бързо можем да кажем
дали изглежда, че тук има паразити. Наистина, в този дебел филм можем да видим, че това тук
е малък плазмодий и може би нещо става тук и тук. Отново, главното нещо
при този дебел филм е, че можем да видим
много неща наведнъж, за да се уверим, че
получаваме добра представителна извадка
от кръвта на човека. Но не получаваме много
детайли при дебелия филм. Всъщност си спомни, че има няколко различни вида
плазмодии. Има falciparum, vivax и ovale. Обаче не можем да диференциираме
количеството на дебелия филм. За това ни трябва тънкия филм. Нека преминем към тънкия филм. Веднага виждаш, че тук се виждат много повече
детайли. Понеже е тънко. Това е единичен слой
кръвни клетки. Те не са натрупани
една върху друга, както в дебелия филм. Можем да видим повече
подробности. Вече можем да видим, че
има някои трофозоити и тези червени кръвни клетки. Това е странно, но това
преди е било мерозоитът, който е инфектирал червената
кръвна клетка в началото. Сега се е превърнал
в трофозоит, който започва да се размножава и произвежда голям
брой мерозоити. Връща се обратно към
формата мерозоит, след като е започнал
да се възпроизвежда. И оттук – всъщност, ето една
червена клетка, в която това вече се е случило. Тази червена кръвна клетка
е пълна с мерозоити. Можем определено да видим,
че този човек има инфекция с малариен паразит, просто като гледаме
тези кръвни филми. Можем да различим подтип
falciparum на плазмодия върху
този тънък филм, докато ето тук виждаме подтип vivax. На тънкия филм можем
да ги различим. Сега да поговорим
за един последен тест. Той се нарича тест за бързо
засичане (RDT). Получаваме резултати
след около 15 минути и не ти трябва обучение,
за да го използваш. Докато тънките и дебелите филми, въпреки че теоретично
могат да се направят бързо, ти трябва – първо ти трябва микроскоп, и второ ти трябва някой
с опитно око, който да прегледа
кръвните филми, а това може не винаги
да е възможно. Как работи RDT? Взимаш капка от кръвта, обикновено от пръста, а после събираш капката
от кръвта със специална лентичка и тази лентичка е много
интересна. Тя работи като тестовете
за бременност, с които се проверява урината,
за да се установи дали има бременност. Освен че, очевидно,
това тества за малария и използва кръвта, а не урината ти. Това е лентичката и на нея има антитела по цялата ѝ повърхност. Тези антитела търсят две различни неща в кръвта. Ще поставя това тук. Когато червените кръвни клетки бъдат
инфектирани с маларийни паразити, червените кръвни клетки
започват да произвеждат ензими, които биват показани. Те биват поставени на външната част
на мембраната на червената кръвна клетка. И някои от антителата
на лентичката ще търсят да хванат някой
от тези ензими, които могат да открият
в кръвната проба. Това ще означава, че
има плазмодийна инфекция. Един проблем е, че някои
от ензимите се произвеждат само при
инфектиране с Plasmodium falciparum и не при инфектиране с други
видове плазмодии. Това обикновено не е проблем, понеже, запомни,
falciparum причинява мнозинството от инфекциите. Но във всеки случай лентичката
също търси и нещо друго – всеки подтип плазмодий произвежда малко
по-различна версия на ензима, който всички те имат, наречен плазмодиева
лактатдехидрогиназа. Съкращава се като PLDH. Това е ензим, който помага
на плазмодия да произведе енергия, за да свърши подлата си работа. На лентичката има антитела, които се прикрепят към всеки
от различните видове PLDH, които различните подвидове
плазмодии произвеждат. Въз основа на вида PLDH, към които ще се прикрепят
антителата... оттам знаем с какъв вид малариен паразит
си имаме работа. Това е важно, тъй като за някои подвидове е необходимо специфично лечение, за да се премахнат
напълно от организма.