Усложнения при коклюш

Ето един пример за семейство, което е било изложено на силно заразната дихателна инфекция, наречена коклюш. Заболяването още се нарича магарешка кашлица поради специфичния звук, който издава инфектираният човек, когато вдишва въздух след дълъг пристъп на кашлица. Това не е просто нормална кашлица. Това е силна кашлица, която продължава, докато целият въздух не се изкара мощно от белите дробове. Причината е рефлекс на белите дробове, отговарящ на натрупването на мукус, което се образува, когато бактериите причинят увреждане на въздушните пътища. Нека видим как се генерира тази кашлица. Скицирах мускулите, които играят роля в генерирането на кашлицата. Това са гръдните мускули, коремните мускули и диафрагмата, която лежи точно под белите дробове. Когато кашляш, тези мускули се съкращават навътре, ето така. Диафрагмата се отпуска, избутвайки белите дробове нагоре. Резултатът от действията на тези мускули е да притиснат белите дробове. Нека специално разгледаме белите дробове. Ще изтрия мускулите тук, за да покажа изображение на белите дробове. Целият този натиск на мускулите намалява обема на белите дробове. Показвам това тук с пунктираната линия. Представи си, че това е балон с вода. Ако имаш развързан балон, пълен с вода, а после използваш мускулите си, за да го стиснеш, водата изтича от горната част. Но въздушните пътища, през които въздухът трябва да премине, са подути от инфекцията. Което означава, че въздухът не може да излезе лесно. Това води до повишено въздушно налягане в белите дробове. В примера с балона с вода – представи си, че завържем балона и после го притиснем. Водата не може да отиде никъде, така че докато притискаме балона по-силно и по-силно, налягането се повишава, докато балонът се спука. Същото важи и за белите дробове. Въпреки че не завързваме въздушните пътища, ги стесняваме достатъчно, че въздушното налягане да се натрупа и белите дробове може да се разкъсат. Силният натиск от мускулите може да причини различни неща, например фрактура на ребро. Но помни, че има много други органи в гръдната кухина, които ще усещат налягането от притискането от мускулите. Стомахът, например, ще отговори като изпразни съдържанието си, както белите дробове. Това предизвиква повръщане след пристъпите на кашлица. Това е специален проблем, понеже ако се случва често, може да се появят дехидратация и загуба на тегло. Пикочният мехур също изпразва съдържанието си и това води до незадържане на урина. Дори кръвообращението се засяга. На кръвта ѝ е трудно да се върне към сърцето през тази голяма вена, която източва кръв от главата. Тя се натрупва. Това означава, че кръвта, точно както въздуха, притискащ белите дробове, може да причини разкъсване, натрупва се и упражнява налягане върху кръвоносните съдове. Това кара деликатните кръвоносни съдове да се разкъсат. Това води до кървене от носа, червени очи и кръвоизливи в главата. Докато продължава пристъпът на кашлица, човек може да кашля до момента, в който припада от внезапното намаляване на кислорода. Дори да не се стигне до припадък, крайниците, например пръстите, стават цианозни, т.е. стават сини поради липсата на кислород. При всички тези усложнения може би се чудиш защо е толкова важен този силен рефлекс. Причината е, че мукусът, който рисувам във въздушните пътища в розово, се натрупва във въздушните пътища, Тъй като увреждането на въздушните пътища от инфекцията с коклюш затруднява нормалното премахване на мукус, а натрупването на мукус е опасно, понеже то е перфектното място за други бактерии, които вдишваме, да заседнат и да причинят друга белодробна инфекция в допълнение към коклюша. Преборването с множество белодробни инфекции едновременно е много трудна задача за тялото. Така че мукусът трябва да бъде премахнат с този мощен кашличен рефлекс. Макар тези усложнения, които описах, може да се случат на всеки с коклюш, има някои групи, които имат по-висок риск от развиването им. Да кажем, че бабата има подлежащо заболяване на белите дробове. Нейните белодробни функции вече са компроментирани и добавянето на коклюш към тях може бързо да доведе до дихателна увреда и недостатъчност. Може би таткото има слаба или потисната имунна система. Това означава,че имунната му система може да не е достатъчно силна, за да се пребори с инфекцията от коклюш. Може би дядото е имал ваксина, но това е било преди около 10 години и имунитетът му към заболяването е намалял с времето, правейки го податлив. Бебетата под една година, но особено тези под шест месеца, са високорискова група. За това има няколко причини. Те имат недоразвита имунна система. Те имат малки въздушни пътища, които не могат да се адаптират към твърде голямо подуване. На бебета под два месеца все още не може да се постави защитната ваксина срещу коклюш. Всичко това означава, че около 50% от бебетата, които имат коклюш, ще бъдат хоспитализирани, за да се стабилизират усложнения от инфекцията. Ако разгледаме допълнителните усложнения, при 50% от бебетата, които ще бъдат хоспитализирани с коклюш, голямото мнозинство ще има апнея. Това означава спиране на дишането. Причината това да се случва толкова често при бебета е понеже мускулите във въздушните им пътища изпадат в спазъм в отговор на натрупването на мукус. Когато имаме спазъм на мускулите, това означава, че мускулите не позволяват дишане. В болницата бебетата ще бъдат щателно наблюдавани за апнея и може дори да имат нужда от помощ в дишането с машини. Но ако има апнея и те спрат да дишат, телата им не получават достатъчно кислород, за да функционират правилно. Това означава, че те са податливи на припадъци от недостига на кислород в мозъка. Около една четвърт от хоспитализираните бебета ще имат вторична респираторна инфекция. Това ни връща към това, което казахме по-рано – как мукусът във въздушните пътища е страхотно място, където бактериите да процъфтяват. За нещастие, в около 2% от случаите тези бебета ще имат фатална дихателна недостатъчност. Възможно е да можем да определим кои бебета са в най-голям риск от това. Лимфоцитите са клетки от имунната система, които ни помагат да се преборим с болести. Коклюшът освобождава токсин в тялото, който кара лимфоцитите силно да се делят. Средните нива при бебета по време на инфекция може да са около 20 000 лимфоцити на микролитър кръв. Като цяло, колкото по-голям е броят, толкова по-тежка е инфекцията и толкова по-тежки са усложненията, водещи до дихателна недостатъчност.