If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:56

Диагностика и лечение на коклюш

Видео транскрипция

Преди да говорим как да диагностицираме коклюш, също наречен магарешка кашлица, нека прегледаме времевата линия на етапите, през които преминава бактериалната инфекция. От времето, когато се прояват първите симптоми като при настинка, до около две седмици, бактерията, която е наречена Pertussis, е в горния дихателен тракт. Тя процъфтява и причинява увреждане и възпаление на въздушните пътища. И след около две седмици това увреждане е достатъчно значително, че да причини натрупване на мукус във въздушните пътища, а това предизвиква пристъп на кашлица със свистене при вдишване и повръщане след пристъпите. В същото време тялото най-накрая е успяло да направи антитела, специфични за коклюша, които отбелязват бактериите за унищожаване от имунната система. Това означава, че при осем седмици от инфекцията имунната система е успяла да прочисти инфекцията и увреждането и възпалението на въздушните пътища могат да започнат да заздравяват през следващите четири седмици, което означава, че симптомите бавно ще отшумяват. Времевата линия е важна, понеже има няколко начина да се диагностицира коклюш, но кой начин ще бъде използван зависи силно от етапа на инфекцията. Златният стандарт за диагностициране на коклюш може да се направи само в първите две седмици от симптомите, когато бактериите все още са живи. Нека отбележим две седмици и да запишем, че този тест е натривка. За да изследва пациента, здравният работник ще вземе предпазни мерки, ще носи престилка, ръкавици и маска, за да предотврати инфектиране, а после ще вземе секрет от назофаринкса на пациента с полиестерна дакронна клечка. Това се носи в лабораторията и ако е наличен коклюш, той ще се размножи и ще нарасне, както чертая тук, за седем до осем дни. И положителните резултати са много точни, но отрицателните резултати не изключват вероятността за инфекция, понеже пробата може да не е била взета през правилния етап или с правилната техника. Този тест често се изпозвав комбинация с друго изследване, което потвърждава резултатите. Полимеразна верижна реакция може да бъде извършена по всяко време до четири седмици. Често се съкращава и се нарича PCR. И може да бъде направен от същата назофарингеална проба, понеже проверява само за наличието на ДНК на коклюш. Ако е налична ДНК на коклюш, PCR ще направи милиони копия на специфична части тези копия могат да бъдат засечени в лаборатория, за да потвърдят инфекция с коклюш. Понеже ДНК може да дойде от живи или мъртви бактерии, изследването е възможно до четири седмици, когато бактериите са предимно мъртви. И резултатите са бързи, отнемат около ден-два, но понякога могат да дадат положителни резултати, които са фалшиви, ако пробата е замърсена. Затова това обикновено се правив комбинация с отглеждане на коклюша в лаборатория. И, накрая, искам да включа едно последно изследване, понеже това е единственото, което може да бъде извършено от седмици втора до 12, което е доста късно в курса на заболяването. Това е серология и това изследване засича нивата на антитела в кръвта. Ето някои бактерии на коклюш и при около втората седмица тялото започва да произвежда тези антитела, които са специфични да маркират коклюша за унищожаване от имунната система. Понеже антителата са най-високи между втора и осма седмица, когато тялото е по средата на борбата с коклюша, това е идеално време да се направи серологията. Но тъй като нивата на антитела бавно ще намалеят, след като инфекцията бъде изчистена, те пак могат да бъдат засечени чак до 12-та седмица. Една от техническите трудности с това изследване е, че ако човек наскоро е бил ваксиниран, нивата на антитела в кръвта ще бъдат високи и това ще даде положителни резултати, дори ако няма естествена инфекция. Поради тази причина и няколко други технически трудности, това изследване не е широко налично и не е предпочитан диагностичен инструмент, но е нещо, което да помниш, понеже бива развивано и настройвано за обща употреба. Сега, когато покрихме лабораторните изследвания, нека говорим как могат да бъдат направени клиничните диагнози на коклюша. Ако за две седмици или по-дълго пациентът изпитва пристъпи на кашляне, свистене или повръщане след кашляне, без никаква друга известна причина, може да бъде диагностициран коклюш. И начертах тази права по време на втория етап, когато обикновено ще се развият симптомите, диагноза може да бъде направена по-рано и за по-малко време, ако е известно, че човекът е бил изложен на човек с диагноза коклюш. И да кажем, че човек е диагностициран с коклюш, какво правим след това? Нека превъртим това нагоре и да кажем, че пациентът е диагностициран с коклюш рано в първите две седмици на началните симптоми. През това време могат да бъдат предписани макролидни антибиотици, за да направят бъдещите симптоми по-леки, но антибиотиците няма да са полезни след това време, понеже, помни, след тази точка увреждането и възпалението от инфекцията вече са се случили и пак ще доведат до симптомите в другите етапи. Но ако неинфектиран човеке бил изложен на човек с диагноза коклюш, може да започне да взима антибиотици незабавно през този 7-10 дневен инкубационен период. И, като направи това, антибиотиците ще помогнат за предотвратяване на увреждането и възпалението и ще направят симптомите по-леки ,ако те се появят. Но предимно лечението за коклюш е овладяване на симптомите, така че за кашлицата човек може да използва овлажнител, за да хидратира мукуса и да го направи по-лесен за изкашляне и пациентът ще има полза от избягването на дейности, които може да причинят допълнително кашляне, така че да избягва бягане, мръсни помещения, такива неща, но не искаме нацяло да елиминираме кашлицата, понеже тя е необходима, за да помогне за премахване на мукуса от въздушните пътища. Не се препоръчват подтискащи кашлицата лекарства без лекарско предписание. Добра идея е повечето почивка, за да се спести енергия за изморителните пристъпи на кашлица, когато те дойдат. И за да се подготвят за повръщането, което често се случва след пристъпи на кашлица, пациентите трябва да внимават да останат хидратирани и да ядат малко, но на често. При бебета под една година, които по принцип имат тежки симптоми, това може да означава, че те имат нужда от допълнителна помощ в болницата чрез IV хидратация и вкарване на тръбичка надолу през гърлото до стомаха за вкарване на храна. Ако пациентът започне да имат трудности с дишането, прилагането на кислород може да е необходимо. Симптомите на затруднено дишане, или респираторен дистрес, са ниско ниво на кислород и увеличени сърдечна и дихателна честота. И, накрая, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за развитие на допълнителни респираторни инфекции в допълнение към коклюша, понеже коклюшните инфекции причиняват натрупване на мукус в белите дробове и това създава перфектна среда за други бактерии да оцелеят и процъфтяват. Наблюдаването за това може да се прави с рентген на гръдния кош, тъй като коклюшът обикновено не се вижда на рентген, но други инфекции може да изглеждат като бели области в белите дробове, които обикновено трябва да са черни.