If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Диагностика и лечение на коклюш

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Преди да обсъдим как се диагностицира коклюш, също наречен магарешка кашлица, нека си припомним хронологията на етапите, през които преминава бактериалната инфекция. От времето, когато се проявят първите симптоми като при настинка, до след 2 седмици приблизително, бактерията, която причинява коклюша, е в горния дихателен тракт. Тя процъфтява и причинява увреждане и възпаление на въздушните пътища. След около две седмици това увреждане е достатъчно значително, че да причини натрупване на мукус във въздушните пътища, а това предизвиква пристъп на кашлица с особен звук при вдишване като магарешки рев и повръщане след пристъпите. В същото време тялото най-накрая е успяло да направи антитела, специфични за коклюша, които отбелязват бактериите за унищожаване от имунната система. Това означава, че около осмата седмица от инфекцията имунната система е успяла да прочисти инфекцията и увреждането и възпалението на въздушните пътища могат да започнат да заздравяват през следващите четири седмици, което означава, че симптомите бавно ще отшумяват. Времевата линия е важна, понеже има няколко начина да се диагностицира коклюш, но кой начин ще бъде използван зависи силно от етапа на инфекцията. Златният стандарт за диагностициране на коклюш може да се направи само в първите две седмици от симптомите, когато бактериите все още са живи. Ще отбележа две седмици и ще запиша, че този тест е натривка. За да изследва пациента, здравният работник ще вземе предпазни мерки, ще носи престилка, ръкавици и маска, за да предотврати инфектиране, а после ще вземе секрет от назофаринкса на пациента с полиестерна дакронна клечка. Това се носи в лабораторията и ако е наличен коклюш, той ще се размножи и ще нарасне, както чертая тук, за седем до осем дни. Положителните резултати са много точни, но отрицателните резултати не изключват вероятността за инфекция, понеже пробата може да не е била взета през правилния етап или с правилната техника. Този тест често се използва в комбинация с друго изследване, което потвърждава резултатите. Полимеразна верижна реакция може да бъде извършена по всяко време до четвъртата седмица. Често се съкращава и се нарича PCR. Може да бъде направена от същата назофарингеална проба, понеже проверява само за наличието на ДНК на коклюш. Ако е налична ДНК на коклюш, PCR ще направи милиони копия на специфична част и тези копия могат да бъдат засечени в лаборатория, за да потвърдят инфекция с коклюш. Понеже ДНК може да дойде от живи или мъртви бактерии, изследването е възможно до четвъртата седмица, когато бактериите са предимно мъртви. Резултатите са бързи, отнемат около ден-два, но понякога могат да дадат положителни резултати, които са фалшиви, ако пробата е замърсена. Затова това обикновено се прави в комбинация с отглеждане на коклюша в лаборатория. Накрая, искам да включа едно последно изследване, понеже това е единственото, което може да бъде извършено от втората до 12-ата седмица, което е доста късно в курса на заболяването. Това е серологичен тест и това изследване засича нивата на антитела в кръвта. Ето някои бактерии на коклюш и около втората седмица тялото започва да произвежда тези антитела, които са специфични да маркират коклюша за унищожаване от имунната система. Понеже антителата са най-високи между втора и осма седмица, когато тялото е по средата на борбата с коклюша, това е идеално време да се направи серологичен тест. Но тъй като нивата на антитела бавно ще намалеят, след като инфекцията бъде изчистена, те могат да бъдат засечени чак до 12-та седмица. Една от техническите трудности при това изследване е, че ако човек наскоро е бил ваксиниран, нивата на антитела в кръвта ще бъдат високи и това ще даде положителни резултати, дори ако няма естествена инфекция. Поради тази причина и няколко други технически трудности, това изследване не е широко налично и не е предпочитан диагностичен инструмент, но е нещо, което да помниш, понеже бива развивано и настройвано за обща употреба. Сега, когато покрихме лабораторните изследвания, нека говорим как могат да се постави клинична диагноза на коклюша. Ако за две седмици или по-дълго пациентът изпитва пристъпи на кашлица, свистене или повръщане след кашляне, без никаква друга известна причина, може да бъде диагностициран коклюш. Начертах тази крива по време на втория етап, когато обикновено ще се развият симптомите, диагноза може да бъде направена по-рано и за по-малко време, ако е известно, че човекът е бил в контакт с човек с диагноза коклюш. Да кажем, че човек е диагностициран с коклюш, какво правим след това? Нека превъртя това нагоре и да кажем, че пациентът е диагностициран с коклюш рано в първите две седмици на началните симптоми. През това време могат да бъдат предписани макролидни антибиотици, за да се облекчат бъдещите симптоми, но антибиотиците няма да са полезни след това време, понеже, помни, след тази точка увреждането и възпалението от инфекцията вече са се случили и пак ще доведат до симптомите в другите етапи. Но ако неинфектиран човек е бил в контакт с човек с диагноза коклюш, може да започне да взима антибиотици незабавно през този 7-10 дневен инкубационен период. Като направи това, антибиотиците ще помогнат за предотвратяване на увреждането и възпалението и ще направят симптомите по-леки ,ако те се появят. Но лечението на коклюш включва предимно овладяване на симптомите, така че за кашлицата човек може да използва овлажнител, за да хидратира мукуса и да го направи по-лесен за изкашляне и пациентът ще има полза от избягването на дейности, които може да причинят допълнително кашляне, така че да избягва бягане, мръсни помещения, такива неща, но не искаме нацяло да елиминираме кашлицата, понеже тя е необходима, за да помогне за премахване на мукуса от въздушните пътища. Не се препоръчват подтискащи кашлицата лекарства без лекарско предписание. Добра идея е повече почивка, за да се спести енергия за изморителните пристъпи на кашлица, когато те дойдат. За да се подготвят за повръщането, което често се случва след пристъпи на кашлица, пациентите трябва да внимават да останат хидратирани и да ядат малко, но на често. При бебета под една година, които по принцип имат тежки симптоми, това може да означава, че те имат нужда от допълнителна помощ в болницата чрез интравенозна хидратация и вкарване на тръбичка надолу през гърлото до стомаха за вкарване на храна. Ако пациентът започне да диша трудно, прилагането на кислород може да е необходимо. Симптомите на затруднено дишане, т.нар. респираторен дистрес, са ниско ниво на кислород и увеличени сърдечна и дихателна честота. И, накрая, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за развитие на допълнителни респираторни инфекции в допълнение към коклюша, понеже коклюшните инфекции причиняват натрупване на мукус в белите дробове и това създава перфектна среда за развитието на други бактерии. Наблюдаването за това може да се прави с рентген на гръдния кош, тъй като коклюшът обикновено не се вижда на рентген, но други инфекции може да изглеждат като бели области в белите дробове, които обикновено трябва да са черни.