Ваксина срещу коклюш

Нека започнем, като обобщим какво обсъдихме досега за коклюша. Коклюшът се причинява от микроскопична бактерия, която прилича на пръчица, както я рисувам тук. Това е силно заразна инфекция на горния дихателен тракт, пренасяна чрез аерозоли или чрез докосване на очите, носа или устата с източник на инфекция като ръцете на този мъж. Бактериите увреждат въздушните пътища и позволяват натрупване на мукус във въздушните пътища, докато не бъде насилствено премахнат от яростен пристъп на кашлица, веднага последван от характерния звук като рев на магаре, когато въздухът най-сетне може да навлезе отново в белите дробове след пристъп. Също обсъдихме, че клиничните симптоми на коклюшната инфекция могат да траят около 12 седмици и тези седмици са разделени на три етапа, в зависимост от наличните клинични симптоми. Но също говорихме за някои модифициращи фактори. Модифициращ фактор може да е всяко нещо, което прави тези три етапа трудни за различаване, понеже симптомите са по-леки и степента на пренасяне на болестта е по-ниска. Един от тези фактори беше предишна инфекция със заболяването. Да кажем, че бащата на семейството тук е бил инфектиран с коклюш преди няколко години и тялото му, като твоето или моето, ще предизвика имунен отговор, като произведе антитела срещу коклюша. Тези антитела са като специализирани маркери, които се прикрепят специфично върху коклюшните бактерии и протеинови продукти и ги маркират за унищожаване. След изчистването на инфекцията, на него му остава някакво ниво на коклюшни антитела в тялото за дълъг период от време. Нека му дадем значка за антитела, за да помним, че той има имунитет срещу коклюша. Това означава, че ако бъде реинфектиран с коклюш, имунната му система е готова за тази инфекция и може да я пребори по-бързо, така че той става по-малко заразен, понеже убива заболяването по-бързо и класическите клинични симптоми на заболяването стават по-леки или може изобщо да не се появят. Сега е добър момент да видим останалата част от семейството, за да обсъдим друг модифициращ фактор, който е историята на ваксинациите. Ваксините са като трениране с обиколки, за да можеш да пробягаш маратона, което означава, че, да кажем, на дядото скоро е поставена ваксина срещу коклюш. Тази ваксина кара тялото му да произведе антитела срещу бактериите и протеините, които биха се отделили при истинската инфекция, но по този начин, ако бъде изложен на естествена коклюшна инфекция или, в даденото сравнение, маратон, тялото му е подготвено да се пребори, точно както това на таткото. Той също има значка за антитела. Има няколко коклюшни ваксини и те се различават по състав, въпреки че имат една и съща цел да генерират антитела срещу коклюша. Започваме с цялоклетъчната коклюшна ваксина. Понякога е съкращавана на WP за цялоклетъчен коклюш. Тя съдържа целите мъртви коклюшни бактерии с мнозинството от протеините им. Дава се в поредица от четири прилагания на ваксина между два месеца и петнадасет години. Макар тази последователност да е около 70 до 90% ефективна за предотвратяването на сериозна коклюшна инфекция, също води до висока степен на дискомфорт на мястото на инфекцията и леки коклюшоподобни симптоми след ваксината. Затова тя е била изместена и е била заменена от аклетъчната коклюшна ваксина, или съкращавана на АР, за аклетъчен коклюш. Тези ваксини съдържат само части от коклюшните бактерии и някои от протеините и протеиновите токсини, изградени от бактериите, които споменахме преди. Кои протеини и токсини са включени в определена ваксина зависи от производителя. Има две ваксини, които попадат в аклетъчната категория. И двете се дават с ваксини за дифтерия и тетанус, поради което имат Д и Т в имената си. Те са DTaP и Tdap, като има няколко разлики между двете ваксини. За начало, това главно Р, вместо малко р тук, представлява по-висока доза от коклюша в DTaP ваксината. По-висока доза се дава в поредица от пет ваксини на два, четири и шест месеца и някои са между 15 и 18 месеца, а после отново между четири и шестгодишна възраст. Тази поредица е 80% до 85% ефективна в предотвратяването на сериозна инфекция с коклюш, но има по-малко странични ефекти от цялоклетъчната коклюшна ваксина. Важно е да знаем, че нито естественото излагане, нито която и да е ваксина ще даде на човек 100% имунитет срещу коклюш. Това е понеже с времето нивата на антителата в тялото намаляват до момент, в който защитата отслабва. За да избегнем това има Tdap. Tdap е бустерна ваксина, която трябва да бъде давана на всеки пет до десет години от последната инфекция или ваксинация. Обичам да сравнявам бустерните ваксини с опреснителен курс. Взимаш опреснителен курс, когато вече си учил някакъв материал, но трябва да го видиш отново, за да раздвижиш паметта си. Бустерът прави същото нещо. Дядото може да е имал коклюшна инфекция, когато е бил по-млад, но бустерът е необходим, за да опресни паметта на тялото му срещу коклюша и да повиши нивата на антителата му, които спадат с годините. Всеки трябва да се погрижи да вземе бустера си навреме, но има няколко групи, които трябва да бъдат супер внимателни. Тези, които имат подлежащо респираторно заболяване, тези, които са имунокомпроментирани, или, да кажем, ако бабата е здравен работник и тъй като имунизацията може да помогне за предотвратяване на разпространяването на коклюша от един човек на друг, тя трябва да се погрижи да бъде ваксинирана. Всеки в това семейство трябва да бъде ваксиниран, понеже ще е около бебе, което не искат да инфектират. Последно, бъдещите майки в периода от 27 до 30 седмици от всяка бременности трябва да получат Dtap, понеже антителата, които майката произвежда в отговор, могат да бъдат предадени на бебето. После, когато бебето се роди, то ще има някакъв защитен пасивен имунитет към коклюша, докато вече може да получи първата коклюшна ваксина на два месеца. Епидемиите от коклюш се увеличават и въпреки че някои смятат, че коклюшната бактерия е мутирала, правейки наличните ваксини по-неефикасни, това е до голяма степен поради неваксиниране на децата и неполучаване на бустерите от възрастните. Това увеличава преноса на инфекцията и прави симптомите и усложненията от инфекциите по-тежки.