If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:15

Видео транскрипция

Тук имаме три поколения от едно семейство. Да кажем, че един ден седемгодишното дете развива малка кашлица, която скоро се превръща в нещо много по-лошо. Имам аудио клип на кашлицата и искам да обърнеш специално внимание на звука, който момчето прави, когато си поема въздух. (чува се звук от кашляне) Това момче определено има пристъп на кашлица, който го кара да изкашля цялото въздушно съдържание на белите си дробове. Но чу ли звука, който прави, когато най-сетне успява да си поеме въздух? Това е свистящ звук. Това е знаковият звук на заболяването, наречено от някои магарешка кашлица. Магарешката кашлица също се нарича коклюш, понеже е причинена от инфекция от вид бактерия, наречена Bordetella pertussis. Ако погледнем pertussis под микроскоп ще видим тези пръчковидни бактерии, които чертая тук. И бактериите инфектират дихателния тракт и освобождават токсини, които увреждат и възпаляват въздушните пътища. Това увреждане води до натрупване на мукус, докато не бъде задействан силен кашличен рефлекс. И когато вдишваме след един от тези пристъпи, въздухът се движи бързо през подутите въздушни пътища и това генерира този свистящ звук. Коклюшът е силно заразен, понеже бива предаван от човек на човек чрез капки мукус, които съдържат живи бактерии, които биват изкашляни или изкихани във въздуха. Да кажем, че майката е наблизо, на три крачки от сина си, тя може да вдиша мукусните капки и да се инфектира. Или капките могат да бъдат предадени чрез споделени повърхности, като играчка, споделена със сестрата на момчето. Бактериите може да се озоват на ръцете ѝ, а после тя да потрие очите и носа си и да вкара бактериите в тялото си. Затова кашлянето и кихането в лакътя, вместо в ръката, и честото миене на ръцете, са толкова важни. Затова лекарите, които лекуват семейството, ще носят престилки, ръкавици и маски, за да минимизират заразяването между пациентите си. Но има определен етап по време на инфекцията, когато заболяването е най-заразно. Нека вземем една времева ос, за да проучим това, и ще започнем с началното излагане на бактериите. Обикновено има едноседмичен период на инкубация, през който бактериите са в дихателния тракт и се делят, и го увреждат, но все още няма клинични симптоми. Никой от клиничните симптоми не е наличен за около 12 седмици. Ще начертая цялата клинична времева линия до 12 седмици, но всъщност 12-те седмици са разделени на три етапа. Първият етап е от началото на клиничните симптоми до около две седмици. Това се нарича катарален етап. И думата катарален буквално означава възпаление на дихателния тракт с увеличени секреции. Този етап е подходящо наименуван, понеже главният клиничен симптом, който виждаш тук, е течащ нос с кихане, малко кашлица и леко завишена температура. Симптомите затрудняват различаването от настинката, но за нещастие в този етап коклюшът е най-заразен, понеже бактериите още не са били убити от имунната система, така че се делят до голям брой и всяко кашляне и кихане изхвърля живи бактерии във въздуха. В началото на симптомите инфектираният човек трябва да стои надалеч от други хора до поне 21 дни. Дотогава тялото е успяло да генерира антитела срещу коклюша, които го идентифицират като чужд нашественик, който трябва да бъде убит от имунната система. През следващите две до осем седмици, познати като пароксизмален етап, повечето от бактериите са мъртви, така че заболяването не е толкова заразно, но увреждането и възпалението, причинени от бактериите през предходните седмици, могат да причинят изключителни пристъпи на кашлица и свирещи звуци, за които говорихме по-рано. И точно така този етап получава името си. Пароксизъм е пристъп или ново проявяване на симптом. Тук това е кашлянето и тези пристъпи на кашляне са изключително изтощаващи. И те често биват последвани от повръщане и други усложнения от силата на кашлицата. Накрая, етапът на конвалесценция (възстановяване) бива достигнат при седмици 8-ма до 12-та. Конвалесценция буквално означава възстановяване от болест и точно това прави тялото през това време. Инфекцията е била изчистена от тялото и тялото сега трябва да се излекува от инфекцията на дихателния тракт и увреждането. С времето честотата и интензитетът на кашлянето ще отшумят, но това отнема много дълго време и това е причината някои култури да наричат коклюша 100-дневната кашлица. Въпреки че очевидно изложих тези три клинични етапа, в реалността етапите може да бъдат трудни за разграничаване, в зависимост от няколко модифициращи фактори. Модифициращ фактор ще е всичко, което променя дължината или тежестта на заболяването. Например, възрастта. Да кажем, че е инфектирано двумесечно бебе. Бебетата може да нямат енергията след пристъп на кашляне да вдишат силно и бързо да вкарат въздух през подутите, възпалени въздушни пътища, така че бебето може да не свисти след пристъп на кашляне. Възрастните може да имат пристъпи на кашляне, но може да нямат свистене след това, понеже въздушните им пътища са по-големи и могат да се справят с малко подуване без драстично намаляване на въздушния поток. Друг модифициращ фактор е имунизационният статус. И да кажем, че баба е имала ваксина срещу коклюш в последните 10 години. Нейното тяло е подготвено за инфекция с коклюш, така че ако бъде изложена на него, нейното тяло може да се пребори по-бързо и за по-кратък период от време. И увреждането и възпалението може да не прогресират до момента, в който тя има свистяща кашлица или каквато и да е кашлица. По същата причина, ако тялото е подготвено, предишно излагане на коклюш също може да е модифициращ фактор. Например, ако дядо наскоро е имал инфекция с коклюш, тялото му е подготвено да се пребори с повторно излагане и, точно като баба, неговите пристъпи на кашляне, свистенето, повръщането и други усложнения може да са по-леки, ако въобще се появят.