Диагностика и лечение на полиомиелит

Диагнозата на полиомиелита се базира на две неща. Първо трябва да прецениш какви симптоми има пациентът. Симптомите трябва да рисуват ясна картина на полиомиелита, така че трябва да си кажеш: "О, това са симптомите", това трябва да те насочи към полиомиелит. За да потвърдиш диагнозата, следващата стъпка е да разгледаш лабораторните стойности или специфични лабораторни изследвания, които ще определят, че наистина има полиомиелит или активна полиомиелитна инфекция в тялото. Първо, преди да говорим за активната полиомиелитна инфекция, какви симптоми може да видим? Думата, която ще срещнеш да характеризира полиомиелита, е остра асиметрична флацидна парализа. Пациент има остра инфекция, тя е с внезапно начало. Пациентът... като обикновено мислим за дете. Всъщност, терминът "отпуснато бебе" често се свързва с полиомиелитна диагноза. Или всяка друга флацидна парализа. При полиомиелита най-често биват инфектирани деца на възраст под шест месеца. Всъщност всеки може да бъде засегнат, възрастни, деца, но те биват засегнати най-често. Те ще изглеждат непохватни, понеже, както помниш, при полиомиелита се засягат двигателните неврони. Имаш двигателен неврон, който инервира мускул, тоест предоставя енергия на мускула. Тези двигателни неврони биват увредени. Те може да бъдат увредени по асиметричен модел. Може да имаш този двигателен неврон, убит от полиовируса, но този друг двигателен неврон да е напълно активен. Ще видиш асиметричен модел. Имаме остро, внезапно начало, асиметрично и флацидно, така че няма инервация към този мускул, затова пациентът е слаб. Бебето е слабо и изглежда флацидно, така че получаваш синдрома на отпуснатото бебе. Не съм добър в рисуването на бебета, така че просто искам да си представиш бебе, което просто е отпуснато, вяло от едната страна на тялото, например ръката му не може да се движи, и това трябва да те насочи към тази асиметрична парализа. След като тези симптоми бъдат идентифицирани, могат да се направят лабораторни изследвания. Има няколко вида лабораторни изследвания при тази асиметрична парализа. Всички те са свързани с пътя, който вирусът, полиовирусът, ще поеме в тялото. Полиовирусът влиза в устата, стига до гърлото и може да се репликира там. Може също да се придвижи до червата, в стомаха и червата и да се репликира в тънките черва. Има две места за репликация. После вирусът може да се разпространи в гръбначния мозък, към централната нервна система. Това са три места, на които можеш да намериш полиовируса. Има три лабораторни изследвания, които можеш да извършиш, за да диагностицираш полиомиелит. Първо – ще изтрия част от това и ще покажа това. Можеш да изолираш вируса от гърлена култура. Можеш да изолираш вируса от фекална култура. Вирусът може да бъде изолиран от гръбначномозъчна течност. Ще запиша това – можеш да направиш гърлена култура, можеш да направиш фекална култура, можеш да го намериш в гръбначномозъчната течност. Това обикновено се прави с гръбначна пункция, при която докторът вкарва игла в гръбнака и изтегля част от тази течност, която може да бъде намерена. Тази течност огражда цялата централна нервна система, огражда главния мозък, както и гръбначния мозък. Това са лабораторни изследвания, три различни лабораторни изследвания, които могат да бъдат извършени. Всяко от тях ще свърши работа. Изследването на гръбначномозъчна течност е най-точно. Ако намериш полиовируса, изолиран в тази течност, това потвърждава диагнозата полиомиелит – и, всъщност, като напомняне, миелит означава възпаление на гръбнака. Това означава, че ако можеш да изолираш вируса в гръбначномозъчната течност, това потвърждава диагнозата ти. Но също понеже вирусът може да бъде изхвърлен през устата и в изпражненията, можеш да събереш фекални култури или гърлени култури. Фекалните култури са едни от най-евтините методи и са доста точни, по-точни от гърлените култури, за определяне дали човек е инфектиран от полиовируса. Доста често се използват фекални проби. След като се направи диагнозата, трябва да преминем към лечението. За съжаление лечението е... е, няма лечение за човек, който има полиомиелит, а само симптоматично поддържане. Ако пациентът... например, ако дихателните му мускули, мускулите в диафрагмата, ако те са дисфункционални и пациентът не може да диша, може да има нужда от помощ чрез дихателна тръба, вкарваме дихателна тръба в устата, за да поддържаме белите дробове. Всъщност преди години – ще се преместя напред и надолу, докато ти показвам това. В миналото са използвали т.нар. железен бял дроб. Ето една негова картинка, можеш да видиш пациент, който стои в железния бял дроб на тази снимка. Главата му се подава и това всъщност позволява промени в налягането да разширяват гръдната кухина и да се извършва дишане. Това било преди времето на вентилаторите. Това не се използва от доста отдавна, но ти дава представа колко сериозно може да е състоянието и понякога изискващо дихателна подкрепа. В настоящето няма лечение за полиовируса, но има начин да го предотвратим, а това е чрез ваксина срещу полиомиелит. Чрез ваксинации и чрез опитите на Световната здравна организация и много други организации, които са допринесли, премахването на полиомиелита е много реално. Цялото западно полукълбо, включително САЩ, Северна Америка, Европа, са свободни от полиомиелит. Но все още има места по света, където съществува полиомиелит, но широкоразпространеното премахване поради ваксините се смята за едно от най-големите медицински постижения на света. Да се надяваме, че в бъдеще полиомиелитът може напълно да бъде елиминиран чрез широкото използване на ваксини.