Патофизиология на полиомиелита

Как полиовирусът причинява полиомиелит? Как инфектира човек и причинява симптомите, които виждаме, които са мускулно увреждане, мускулна парализа и такива неща? Първо, полиовирусът се приема за ентеровирус. Ентеровирус е вирус, който предпочита да се репликира в червата. Вирусът ще навлезе през устата на пациента, ще бъде погълнат и ще слезе до тънкото черво. След като е в тънкото черво, той ще се репликира. Умножава се и се получават все повече и повече вируси в тялото. Ентеровирусът, полиовирусът може да се репликира и в гърлото. Виждаш тези две места за репликация. След като се е репликирал до определен брой, така че да има голямо количество вируси в тялото, вирусът някак може да се разпространи до централната нервна система. Стига до гръбначният мозък. Ето го гръбначният мозък тук. Той атакува клетките на гръбначния мозък. Всъщност, конкретни клетки на гръбначния мозък, за които ще говорим след малко, но как точно навлиза в гръбначния мозък? Това не е напълно известно. Има две теории как може да стигне там. Едната е виремия, което е, че вирусът навлиза в кръвта. Емия е всичко, свързано с намиращо се в кръвта. Вирусът навлиза в кръвта и с кръвта някак стига до специфичните си цели в гръбначния мозък, тези неврони в гръбначния мозък. Това е една теория. Другата теория е, че има нещо, наречено ретрограден аксонен транспорт. Ретрограден означава, че се движи назад и се транспортира назад, аксонален се отнася до аксона на нерва. По принцип, имаме клетъчно тяло. Това е мястото, където са ядрото, цитоплазмата или другите органели, или аспекти на клетката, които ѝ позволяват да расте и да оцелее. Всяка клетка има клетъчно тяло, но особеното при невроните е, че имат дълга опашка, или дълъг път, който наричаме аксон. Аксонът е начинът на нервите да пренасят информация. Те изпращат електрични импулси надолу по аксона и при терминала на неврона протича химична реакция, която предава информация към, може би, мускулите на тялото, или, потенциално, на други нерви. Идеята е, че полиовирусът някак може да навлезе в този аксон и да се придвижи нагоре до клетъчното тяло, където се репликира и уврежда неврона. Постулирано е, че невроните служат като магистрала от мястото на репликация до гръбначния мозък, където извършват увреждащите си дейности. Да обобщим, полиовирусът е заболяване на двигателните (моторни) неврони. Двигателните неврони са целта на полиовируса. Набързо да повторим – хората, които бъдат инфектирани, не е задължително да проявяват симптоми. Всъщност между 90 до 95% от хората са асимптоматични след заразяване и обикновено се възстановяват. Но дори пациенти, които са асимптоматични, които са инфектирани от полиомиелит, могат да пренасят вируса и да го изкарват от червата си чрез фекалиите си. Всъщност, хората могат да са асимптоматични, да нямат никакви симптоми, но да разпространяват заболяването за четири до шест седмици. Вирусът се разпространява сред населението. Можеш да видиш, че дори макар много хора да се възстановяват и да не изпитват симптоми на полиомиелит, в някакъв момент той може да стигне до някой, който ще изпита симптомите. Това са предимно деца на възраст под шест месеца – те са в най-голям риск. Проблемът е, че тези деца носят памперси и в области с недобра хигиена този вирус може да се разпространи в цялата общност. Като се върнем обратно към патофизиологията, имам начертано това напречно сечение на гръбначния мозък, понеже искам да подчертая нещо. Двигателните неврони са клетките, към които се насочва полиомиелитът. Те са в част от гръбначния мозък; това е целият гръбначен мозък – позната като антериорно рогче. Антериорно означава отпред, а рог е просто начинът, по който изглежда. Това са клетките в предната част на гръбначния мозък. Да обобщим, гръбначният мозък, това, каквото очертах тук, е сивото вещество. Сивото вещество е мястото на клетъчните тела. Бялата заобикаляща площ, позната като бяло вещество, е съставена от аксони – тук имаме бяло вещество. Тези клетъчни тела на антериорното рогче са моторните неврони на тялото, които са повлияни от полиовируса. Имаш всички тези малки неврони и те се свързват с различни мускули на тялото. Ако го покажа на нашия малък човек тук, има неврони, които са из целия гръбначен мозък. Клетъчни тела на невроните и те се свързват с различни мускули. Нека нарисуваме това в лилаво, за да можеш да го видиш по-добре. Тези неврони тук се свързват с бицепса. Когато полиомиелитът убие някои от тези неврони, може да убие някои от тях, но не всички, тогава имаш намалена изходяща стимулация на мускулите. Да кажем, че тези неврони са убити. Вече нямаш инервация или поддръжка към мускулите. Те вече не получават електрически сигнали от този неврон. Той е бил убит. Пациентите ще изпитат слабост и няма да могат ефективно да използват мускулите си. Симптомите, които виждаш, са от увреждане на тези двигателни неврони. Понякога те се наричат долни моторни неврони. Помни, има връзка между невроните, това са неврони в мозъка, които се свързват надолу в гръбначния мозък, а после се свързват с това друго клетъчно тяло на неврон, който предоставя инервация на мускула. Тук казах, че има връзка с друго клетъчно тяло на неврон. Тук имаме разстройство и увреждане на този долен двигателен неврон. За щастие, има начин, по който тялото може да компенсира. Въпреки че този неврон тук може да е увреден, вече не може да пренася сигнали към мускула, други неврони, които имат аксони, които също стигат до този мускул, може да развият допълнителни аксони, за да предоставят инервация на областта, в която старият неврон е предоставял инервация. Този единичен неврон тук сега контролира по-голяма част от мускулното движение. Някои пациенти получават компенсация и възстановяване от полиомиелит чрез тази реинервация на колатерално израстване, както се нарича. Но, докато пациентът остарява, може да изпита нещо, което се нарича следполиомиелитен синдром. Това се случва години и години след началната остра инфекция с полиомиелит. Следполиомиелитният синдром се дефинира като начало на функционална детеорация, тоест мускулите се влошават след дълъг период на стабилност. Дори след това възстановяване, години по-късно, пациентът може да продължи да изпитва отслабване на мускула. Защо се случва това? Инфекцията остава ли там и продължава ли да уврежда други неврони? Не, не. Това, което се случва, е, че в процеса на остаряване тези неврони просто започват да умират. Това е нормалният процес на остаряване и губиш функция на неврони. Нормалните хора имат много различни неврони, които служат на мускулите им, така че не изпитват тази слабост толкова тежко. Но тъй като сега имаш само няколко неврона, които опитват да предоставят много подкрепа на отделен мускул или мускулна група, когато тези клетки умрат в нормалния процес на остаряване, пациентът ще изпита продължаващо и влошаващо се отслабване на мускулите, които първоначално са били засегнати. Неврони из цялото тяло умират, но тези неврони, които имат допълнително усилие да подкрепят мускулите, когато те умрат, пациентът започва да забелязва слабостта. Отново, следполиомиелитният синдром може да се случи години след първоначалната инфекция с полиомиелит.