Диагностика, лечение и профилактика на хламидия

Да кажем, че имаме този господин, чиито гениталии нарисувах тук. Това е пенисът, тестисът, простатата, пикочният мехур и ректума над ануса. Подозираме, че той може да има хламидия. Може да е прихванал хламидия. Как ще диагностицираме това? Има два теста, които можем веднага да използваме, за да помогнат за диагнозата ни, и за да направим някой от тях, трябва да вземем проба. Ако този човек тук е инфектиран и подозираме хламидии, може да има хламидии, които се възпроизвеждат и растат в пикочния му тракт. Трябва ни проба. Ще вземем натривка от върха. Представи си, че има малка проба, която сме събрали, и можем да използваме два теста, за да открием дали тук има хламидия. Първият тест, който можем да използваме, ще ни помогне да търсим хламидийна ДНК. Ще нарисувам верига ДНК и, както можеш да си представиш, ще има малко количество от нея в натривката, която сме събрали тук. Не можем директно да видим дали имаме хламидия, ако имаме само това малко количество ДНК, или тази нуклеинова киселина. Така че умножаваме количеството нуклеинова киселина, което имаме от тази натривка, и след като направим това, имаме достатъчно генетичен материал, или нуклеинова киселина, която можем да засечем с проби. Този процес на размножаване (амплификация) на количеството нуклеинови киселини, които имаме от хламидията, се прави чрез полимеразна верижна реакция. Може би ти е познато като PCR. Този тест за диагностициране на хламидията се нарича тест с амплификация на нуклеиновата киселина, изследване с амплификация на нуклеиновата киселина, или се съкращава на NAAT. Този тест е чудесен, понеже не само е бърз, но е и много чувствителен. По-чувствителен и по-специфичен от другите тестове, което означава, че е по-малко вероятно да получим фалшиво отрицателни резултати, ако е много чувствителен, и е по-малко вероятно да имаме фалшиво положителни резултати, ако е много специфичен. Така че е логично, че този тест е най-честият, който използваме, за да диагностицираме хламидиите. Друго изследване, което може да бъде използвано, е традиционно оцветяване по Грам, за което сме говорили и преди, като стъпките на традиционно оцветяване по Грам включват взимане на натривката, която имаме, тази проба ето тук, а после натриването ѝ на микроскопско стъкло, след което добавяме серия от последователни капки. Това ще е една от капките. После в течение на времето ще наблюдаваме и ще добавим и тази капка, и това ще ни помогне да визуализираме дали тук има хламидийни бактерии. Но проблемът е, че хламидията, понеже е вътреклетъчен организъм, предпочита да остане в клетките, и е много трудна да се види с традиционно оцветяване по Грам. Така че това изследване вече не се използва често. Друго изследване, което може да се направи, е да вземем пробата от натривката и да я поставим на петриева чинийка. Ще нарисувам тази проба, нанесена на петриева чинийка. Отавяме я да стои и расте за около пет дни. Пет дни. След пет дни ще видим, че в петриевата ни чинийка тук ще започнат да се развиват колонии от хламидия. Ще нарисувам няколко от тези колонии тук. И така ще открием, че тази бактерия се развива в пациента ни. Но, както забеляза, това изследване отнема много време. Отнема твърде много време да получим утвърдителна диагноза, поради което сме избрали да използваме по-бързи техники в днешно време. След като сме поставили диагнозата, как лекуваме хламидията? Основата на лечението ще са антибиотици. Антибиотици. Да прескочим малко – можем да използваме това, което забравих да отбележа тук, можем да използваме тази култура да ни помогне да открием кои антибиотици ще действат най-добре срещу хламидията. Правим това чрез натриване на един антибиотик, да кажем, тук долу, а после друг или втори антибиотик, номер две, тук горе. Разглеждаме културата пет дни по-късно, виждаме, че там, където беше антибиотик две, все още имаме растеж на хламидийни колонии. Не изглежда този антибиотик да действа добре срещу тези хламидии. Обаче там, където поставихме антибиотик номер едно, няма колонии. Не растат колонии на мястото, където го добавихме. Така можем да открием антибиотичната чувствителност за бактериите и да проведем насочена терапия. Ще запиша тук, че можем да направим антибиограма. И, накрая, може би можем да "хванем" човек преди да получи хламидия. Какво можем да направим, за да помогнем на хората да предотвратят заболяването? Стъпки за превенция. При всяко инфекциозно заболяване начинът да направим това е да спрем предаването. Трябва да спрем разпространяването на хламидията от един инфектиран човек на друг. Спомни си, че има няколко начина, за разпространение на хламидия. Предимно чрез секс, което може да включва вагинален, анален и орален секс. За всички три начина можем да предотвратим пренасянето, като използваме презервативи. По този начин можем да намалим количеството директен контакт между инфектиран и неинфектиран човек. Друг начин, специфично за оралния секс, са орални презервативи, със същата концепция, че намаляваме директния контакт. И, накрая, последният начин, по който можем да се пренесе хламидията, е от инфектирана майка на детето ѝ по време на раждане. Начинът да предотвратим това е да лекуваме майката, което е причината всички бременни жени в САЩ да бъдат скринирани за хламидия и гонорея при едно от първите си посещения при лекар. Основната причина за това е, че 70% от инфектираните жени нямат симптоми, което е малко плашещо. Означава, че ако жена е бременна и после износи това дете, е много вероятно да предаде инфекциозното заболяване на бебето, без дори да знае, че го има, поради което е важно да се правят изследвания и да се лекува рано.