Какво са брадавиците?

Научният термин за брадавици е папиломи. Брадавиците са просто папиломи. Обикновено така се наричат брадавици на пръстите на ръцете и на краката, а ако са на гениталиите ти, терминът за това е кондилома акуминатум за една брадавица и кондиломата акумината за множество брадавици. И гениталните, и класическите брадавици се дължат на човешкия папилома вирус, съкращаван като HPV. HPV има няколко подтипа. Ще запиша тези номера тук, за да обясня значимостта след малко, но има подтип 6, 11, 16 и 18. Едно от нещата, които правят HPV толкова интересна инфекция е, че 90% от инфектираните нямат симптоми. Това означава, че не развиват брадавици, но пак са заразни и могат да пренесат инфекцията към други. Начинът да разпространиш инфекцията е чрез предаване, затова ги наричаме полово предавани инфекции, предаване, което включва секс, който може да е вагинален секс, анален секс или орален секс. Раждането е друг важен начин за предаване, при което инфектирана майка, която може да има брадавица, може да го предаде на детето си по време на раждане. Друг начин да разпространим това е чрез споделяне на дрехи, при което инфектиран човек, който има брадавици, може да ги предаде на човек, който няма брадавици. Последно, човек може да автоинокулира самия себе си. Какво означава това? Автоинокулира. Инокулира означава "да инжектираш" нещо в човек, или да пренесеш някаква инфекциозна частица на друго място. Автоинокулира означава, че ако човек има кондилома акуминатум и я почеше, може да разнесе тази брадавица към други пръсти и да получи папиломи. Това е автоинокулация. След като имаме HPV, как причинява симптоми вирусът? Науката за това как протича едно заболяване се нарича патофизиология. Да поговорим за патофизиологията на HPV. Първо ще нарисувам тази клетка тук. Тази клетка има ядро, което ще начертая с пунктир, за да видим какво се случва вътре. Ядрото има ДНК. Ще нарисувам ДНК така. Ще го надпиша – това е ДНК. Това е ядрото. Ако HPV вирус атакува клетката – ще използвам квадрат да символизира HPV – да кажем, че HPV атакува тук. Ако имаш много, много силен микроскоп и разгледаш HPV, можеш да видиш, че този вирус има обвивка, която се нарича нуклеокапсид. Това е нуклеокапсидът. Тя съдържа предимно протеини, които ще помогнат за инжектиране на неща в клетката тук. Също съдържа собствена вирусна ДНК. Ще надпиша това с "вирусна ДНК". После HPV вирусът също съдържа протеини, които съществуват тук. Ще нарисувам няколко от тях. Засега тук ще напиша "протеини", а ще обясня какво правят след малко. Първо нуклеокапсидът използва протеините на обвивката, тази външна обвивка, за да инжектира вирусната ДНК в човешката клетка гостоприемник. Това е например кожна клетка, която се намира на ръката ти. Опитваме да видим как се развива брадавица. Първата стъпка тук е, че инжектираме вирусната ДНК и някои от протеините в клетката. След като инжектираш ДНК, получаваш тази клетка тук – нека възпроизведа клетката, която имаме, вляво, която сега съдържа вирусната ДНК. Тези протеини, които споменах, са дошли с нея. Протеините после ще помогнат на вирусната ДНК да се инкорпорира в ДНК на клетката гостоприемник – в човешката клетка. Следващата стъпка тук е, че се инкорпорира вирусната ДНК. Тук ще получиш клетката, която имахме от началото, която сега съдържа този отрязък вирусна ДНК, инкорпорирана в ДНК-то в ядрото. Оттук има два различни пътя, които можем да проследим. Има един път, който идва насам, и ще начертая друг път насам. Да преминем първо в тази посока. Едно нещо, което може да се случи, е, че сега, когато вирусната ДНК е в ядрото на клетката гостоприемник, тя може да насочи протеините, които се синтезират в клетката, към изграждане на вируси. Може да има масово производство на вируса. Ето тук ще видиш купища вирусни копия, които съществуват. Ще нарисувам куп от тези. Стоят си и заемат място. Помни, че всяко от тези има вирусна ДНК. Това са копия на вирусна ДНК и протеини. Всъщност, това се случва до толкова голяма степен, че клетката не може да го понесе, така че в крайна сметка в тази клетка има свръхнатоварване с вирусни копия, които заемат място тук. Тези вируси ще бъдат изградени от протеини, които е трябвало да бъдат използвани за оцеляване и възпроизводство на клетката. Така че клетката ще руптурира. Ще запиша това. Ще нарисувам мембраната разкъсана. Руптуриралата клетка ще позволи на тези вирусни копия да излязат и да инфектират друга клетка наблизо. Понеже тази фаза на HPV жизнения цикъл приключи с руптуриране, или лизиране, на клетката, наричаме това литичната фаза. Алтернативно, тук долу вирусът може да остане "спящ" и вместо това да се възпроизвежда с клетката. Сега има две копия на клетката тук и това може да продължава, може да продължим да възпроизвеждаме вирусната ДНК в ядрото на клетката гостоприемник, без да убиваме клетката. Тази относително по-спяща фаза на жизнения цикъл на HPV се нарича лизогенна фаза. Лизогенна фаза, при която лизо-, може да си спомниш, е от лизиране, което е руптурирането на клетката, а -генна просто означава "потенциал за". Така че тази фаза има потенциала да премине към литичната фаза. Можем да нарисуваме това – тази лизогенна фаза може да премине към литичната фаза. В крайна сметка ключовият спусък за преминаване от лизогенна към литична фаза е стрес. Това може да е от излагане на слънчева светлина, от емоционален стрес, при наличие на намалена имунна функция. Всички тези неща могат да доведат до литичната фаза. При литичната фаза получаваме симптоми. Под симптоми имам предвид това, че се появяват брадавиците. Те могат да се появят на ръцете или на гениталиите. Ще очертая тази брадавица тук. Но ключовото нещо, което искам да подчертая, е, не този симптом на HPV-инфекцията, а усложненията, които са свързани с инфекция от HPV. Това са рак на шийката на матката или на пениса. Това са ужасни заболявания и се случват най-често с HPV тип 16 и 18. Това очевидно означава, че искаме да можем да диагностицираме, когато имаме риск за развитие на рак на шийката на матката или на пениса. Да поговорим за поставянето на диагнозата. Най-често от анамнеза и физикален преглед, при който откриваш тази брадавица тук, обикновено е достатъчно за поставяне на диагнозата. Но ако искаш нещо, което е малко по-техническо, едно от нещата, които могат да се направят, е биопсия на брадавицата. Можеш да погледнеш тази биопсия под микроскоп. Биопсия означава, че ще вземеш проба с игла – ето една игла, ще я забия в брадавицата и трябва да вземеш няколко клетки – ще прерисувам клетката тук – и в частност, клетката трябва да има голямо ядро – ще опитам да нарисувам това по-голямо ядро, което гледаме тук – това е голямо ядро. По принцип са тъмни и ядрото ще има светъл ореол около него. Нарича се перинуклеарно хало или перинуклеарен ареол. Това дава изгледа на койлоцита. Това предполага вирусна инфекция на клетката. За нещастие, това не е много специфично, понеже има много вируси, които могат да доведат до този койлоцитен изглед. Какви други тестове можем да направим? Следващото нещо, което може да се направи, се нарича тест с ДНК-хибридизация. Това е просто когато вземеш натривка. Това е натривката и това е пробата ни. Това е от брадавица. Ще натрием тази брадавица. Надяваме се, че сме получили проба от ДНК от вируса там. Ще добавим това към този съд и може да имаме малко от HPV вируса там. С този съд правим полимеразна-верижна реакция – PCR. Получаваме допълнителни копия на вирусната ДНК, които помагат да изясним дали това е HPV. Освен това ще добавим флуоресцентен маркер, който ще хибридизира, или ще се прикрепи към вирусната ДНК, ако е налична, за да даде сияещ или ярък резултат, което ни помага да разберем, че наистина имаме HPV тук. Добре, сега, когато поставихме диагнозата, как лекуваме HPV? Главното лечение за HPV, за разлика от повечето полово предавани инфекции, е да изгорим брадавицата. Понеже това е единственият симптом, това обикновено решава проблема. Брадавицата може да се изгори с течен азот или със салицилова киселина. Ще запиша тук – салицилова киселина. Ами ако искаме да открием HPV рано? Как го предотвратяваме? Основният начин за предотвратяване на която и да е полово предавана инфекция, е да се блокира преносът. В случая със секса това означава, че искаш да намалиш количеството директен контакт, което за вагинален, анален и орален секс означава използване на презервативи, а конкретно при оралния секс това също може да са орални кондоми. Ако бременна жена има HPV и искаш да намалиш риска да го предаде на бебето, можеш да изродиш това бебе чрез цезарово сечение, за да ограничиш контакта, който бебето ще има с активна брадавица. Добре е и да избягваш да споделяш дрехи, автоинокулиране, когато разчесваш брадавица на едно място и докосваш друго място. Мисля, че най-интересното нещо за HPV е, че можеш да предотвратиш рак на шийката на матката или на пениса най-директно с HPV ваксина. HPV ваксината е насочена към HPV тип 6, 11, 16 и 18, които са четирите най-чести причини за рак на шийката на матката или на пениса. Това е странно, като помислиш за него– че ваксина може да се използва за предотвратяване на рак, преди той да се случи. Това е удивително.