If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Видео транскрипция

– Аз съм Чарлз Пробър. – И Морган Тийс. – И в това видео ще говорим за резистентността сред туберкулозните инфекции, лекарствената резистентност, много важна тема, понеже драстично засяга как лекуваме различни пациенти. Времевата линия и пациентът, които Морган е начертала, ще ни помогнат да опишем различни сценарии за лечение на пациенти, които имат различни видове туберкулоза що се отнася до модела на резистентност. Малкият човек сме диагностицирали с туберкулозна инфекция, въз основа на клиничната проява и лабораторните тестове, за които говорихме в друго видео. И после пациентът започва терапията си, особено ако е в развиващ се свят, където е наличен Xpert RIF тест – това е молекулярен тест, който описахме в друго видео, който идентифицира наличието на туберкулоза, той е на молекулярно ниво, и че тази определена туберкуоза е резистентна на рифампин. Ако това е така, тогава това веднага ще промени лечението на този пациент с туберкулозна инфекция. Но да приемем, че тестът е отрицателен. – Добре. – И имаме туберкулозна инфекция, която сме диагностицирали. Взимаме култури от храчката и знаем, че тези култури ще са готови след 4 или 6 седмици. Отнема известно време. Тези култури също ще бъдат изследвани. Бактериите ще бъдат изследвани за чувстителност към противотуберкулозни агенти, но няма да имаме тази информация около шест седмици, понеже толкова време отнема на туберкулозата да се развие. – Добре, ето я плаката ми за култура, която опитваме да направим от тази храчка. – Перфектно. Докато чакаме резултатите от културата и тестването за чувствителност, трябва да започнем терапия за туберкулозната инфекция. Стандартната терапия включва използване на всички лекарства от първа линия, които записа в горния десен ъгъл, които преди наричахме RIPE: рифампин, изониазид, пиразинамид и етамбутол. – Добре. – Рифампинът и изониазидът, или INH, се използват пълни шест месеца, ако това се окаже чувстителна туберкулозна бактерия. И двете се използват шест месеца. Пиразинамидът и етамбутолът се използват първите два месеца от този шестмесечен интервал. Това е стандартната терапия. Нека сега помислим за средното – резултатите от културата на храчката са дошли и вече шест седмици лекуваме пациента, и от тези резултати откриваме, че туберкулозата е резистентна на един от нашите противотуберкулозни агенти. Най-честата резистентност ще е към INH, но може да е резистентна към всяко от лекарствата от първа линия. Ако организмът се окаже резистентен към INH, спираме INН, понеже няма да свърши работа, и или ще продължим трите лекарства за по-дълъг период от време, или може да добавим флуороквинолон. Ако туберкулозата се окаже резистентна на рифампин, въз основа на проверката за чувствителност, спираме рифампина и може да продължим другите три лекарства или може би дори да добавим стрептомицин. – Идеята тук е, че към каквото е резистентен този туберкулозен организъм, спираме да го използваме и продължаваме с другите. Може да обмислиш добавяне на вторично лекарство и може да обмислиш по-дълго лечение. – Точно така. Ако бацилите са резистентни, туберкулозата е резистентна и на INH, и на рифампин, терминът, който се използва за тази резистентност, е MDR, което означава множество лекарствено резистентна туберкулоза. Тези стават все повече и по-важни за справяне по света. Оказва се, че страните, в които има най-много MDR изолати, са пет страни в света и те са Китай, Индия, Пакистан, страните от Руската Федерация и Южна Африка. Това са само пет страни и те имат най-голямо количество MDR туберкулоза. Последният вид резистентна туберкулоза, която искам да спомена, се нарича XDR туберкулоза, което означава екстремно лекарствено резистентна. XDR туберкулозата е по-рядка от MDR туберкулозата, но по-сериозна, понеже е по-трудна за лекуване, защото е резистентна на множество лекарства, които са или противотуберкулозни лекарства от първа линия, или от втора линия, които също постави в десния ъгъл на тази картинка. Тя е по-трудна за лечение и смъртността от XDR туберкулоза е много по-висока. Но нека приемем, че направим изследването за чувствителност, а когато културата се върне положителна след около шест седмици, те се оказват чувствителни и продължаваме просто със стандартната RIPE терапия. Но после, като проверяваме култури от храчки, както искаме да направим регулярно, когато стигнем до три месеца, се оказва, че културата от храчката все още е положителна. Вече не трябва да е положителна. Трябва да имаш отрицателна култура от храчка след около 2 месеца или дори по-рано. – Да, понеже лекуваш туберкулозата. – Точно така. – Добре. – Ако все още е положителна, има две възможности. Едната е че туберкулозата е развила резистентност към един от противотуберкулозните агенти, в който случай ще трябва да модифицираш терапията. И ще знаеш, че е резистентна, понеже отново провери чувствителността. Другата възможност е слаб отговор, че пациентът продължава да има положителни култури, въпреки че бацилите са чувствителни и биват убити от антибиотиците, които използваш, просто по-бавно. При всички обстоятелства ще трябва да предвиждаш модифицираща терапия. Ако е резистентна, променяш противотуберкулозните агенти и лекуваш пациента по-дълго. Ако е чувствителна, просто предвиждаш лекуване на пациента по-дълго от стандартните шест месеца. Последният сценарий, който искам да спомена, е когато всичко преминава добре за шестте месеца терапия. Рентгенът на гръдния кош на пациента се подобрява. Изглежда добре и вярваш, че ще се излекува инфекцията. – Добре, тук сме при шест месеца. – Всичко е наред. – Пациентът ми е щастлив. – Точно. – И се предполага, че е излекуван. – Но сценарият, който сега ще опиша, е че след няколко месеца или дори години този щастлив пациент отново става тъжен, понеже инфекцията рецидивира. Признаците и симптомите на туберкулоза се проявяват отново. Това може да е понеже началната инфекция на пациента не е била изчезнала напълно и просто се е върнала, или пациентът може да е прихванал нова туберкулозна инфекция от някой друг и това да е напълно различна туберкулозна инфекция, така че това не е рецидив. Това е реинфекция, но все пак симптомите са рецидивирали. – Как можеш да различиш двете? Дали пациентът, който е бил лекуван за оригиналната туберкулоза, а после години по-късно пак е с туберкулоза, как можеш да кажеш дали е рецидив на оригиналната бактерия, или нова инфекция с нова бактерия? – Това е чудесен въпрос и единственият начин да можеш да различиш двете е ако имаш и двете туберкулозни бактерии в лабораторията, налични за тестване, и можеш да направиш молекулярно изследване на двете бактерии и да видиш дали ДНК-то им е еднакво, или различно. Ако ДНК е еднаква, това е рецидив, понеже е същата бактерия. Ако ДНК е различна, това е реинфекция. – Добре, чудесно. Можеш да разбереш това. – Точно така.