If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:59

Видео транскрипция

Да кажем, че имаме епруветка с плазма. Ще отбележа това. Тук имаме натрий и някакъв анион в лилаво – това може да е всичко, което се свързва с натрий. Ако това е някакъв отрицателно зареден йон, може би хлор или бикарбонат, това са двата най-често срещани. Тук също има глюкоза и може би урея, или също я наричаме урея-азот. Имаш няколко неща, които плуват в плазмата. Сега някой те пита каква е общата осмоларност на плазмата. Знаеш, че това се измерва в мерните единици осмола на литър кръв. Трябва да запиша литър плазма, за да сме по-точни, тъй като тук разглеждаме плазма. На един литър плазма. И това са мерните единици, за които трябва да помислим, за да отговорим на този въпрос – колко са осмолите на литър плазма? Да разгледаме задачата. Ще ти дам няколко лабораторни стойности и ще видим как въз основа на няколко лабораторни стойности само за четири от най-типичните разтворени вещества, или най-важните разтворени вещества, можем да намерим доста добро приближение за осмоларността. Не е нужно да знаеш всеки един осмол, който е в плазмата ти. Можеш да го откриеш въз основа на четири от най-важните. Нека започнем с първия – натрий. Да кажем, че от лабораторията ти кажат, че стойността на натрия – ще запиша изследванията в този сив цвят, някак ми припомня за лаборатория – да кажем, че те казват, че стойността на натрия е 140 милиеквивалента на литър. Как можеш да преобразуваш това в осмоли на литър? Знаменателят ни вече е наред. Но веднага можеш да кажеш, че това е равно на 140 милимола на литър. И знаеш това, понеже натрият е моновалентен. Има само един заряд. Понеже е моновалентен, йон, това означава, че еквивалентите са равни на моловете. И сега, когато сме в молове, можеш да преминеш към осмоли. Можеш да кажеш, че това са 140 осмола или милиосмола на литър. И знаеш това, понеже след като натрият е във водата, той действа по същия начин, по който ще очакваш да действа. Не се разделя или нещо такова, понеже е една частица. Така че действа като единична частица. Една частица. Ако това е една частица ще има 140 милиосмола на литър. И ефективно решихме една четвърт от задачата. Понеже просто трябва да вземем четирите различни разтворени вещества, които сме идентифицирали, и да съберем съответните осмоли. Намерихме натрия. Сега да преминем към аниона. Трикът за аниона е просто да мислим за него като за натрий. Той е почти същия като натрия, но просто с противоположен заряд. Знаем, че това ще е 140. Тук записвам стойност 140. Понеже допуснахме, че натрият е един положителен заряд, за всеки един положителен заряд ни трябва един отрицателен заряд. Ще приемем, че всички отрицателни заряди идват от тези аниони. Тези аниони са, както казахме, например хлор или бикарбонат, нещо такова. Повтарям, не получаваме тези стойности или дори не ни трябват тези стойности, просто взимаме това 140 и го умножаваме по 2, и приемаме, че другата половина ще е някакъв анион. Все още трябва да преобразуваме мерните единици. Трябва да преминем в милиосмоли на литър. И знаем, че анионът ще е моновалентен и това ни води до милимолове. Използваме същата логика като по-горе. Казваме, че ако това са милимолове, като това е една частица, която не се разделя, когато достигне водата, и не се превръща в два йона, което в определен смисъл води до двоен ефект, то ще получим 140 милиосмола на литър, точно както преди. Готови сме и с втората част. Две части са готови. Определихме натрия и аниона. Нека преминем към глюкозата. Как да преобразуваме мерните единици за глюкозата, които лабораторията ни дава, които ще ти кажа след малко, в нещо по-използваемо. Как стигаме до нещо използваемо? Ще се преместя насам. Ето. Да направя малко място. Да кажем, че тук имаме глюкоза. От лабораторията ни се обаждат и ни казват, че лабораторният резултат е 90 милиграма на децилитър. Това е много често срещана лабораторна стойност или чест резултат за измерената лабораторно стойност на глюкозата. Едно нещо, което трябва да направим веднага, е да открием как да преминем от милиграми в молове. И знаем, че глюкозата изглежда ето така. Това е нейната формула. За да получим общото тегло, атомното тегло, ще вземем 6, което е броят на въглеродните атома, по теглото на въглерода, което е 12, плюс 12, колкото са водородните атоми, по теглото на водорода, което е 1, плюс 6 по теглото на кислорода. И това ще е равно – това е 72, това е 12 и това е 96, събираме ги и получаваме 180. Имаме 180 единици атомна маса на една молекула глюкоза. Което означава, че един мол глюкоза е равен на 180 грама. И тъй като тази стойност е много, много по-голяма – това е в грамове, а тук говорим за милиграми – ще разделя на 1000. Един милимол глюкоза е равен на 180 милиграма. Просто разделих на 1000. Можем да вземем тази мерна единица и да използваме преобразуването. Да умножим това по 100 – да кажем, един милимол... един милимол на 180 милиграма, това ще съкрати милиграмите. И също трябва да преминем от децилитри в литри. 10 децилитра са равни на 1 литър. Това ще съкрати децилитрите. И ми остават – в това 10 пада тази 0 – и ми остава 90 делено на 18, което е 5 милимола на литър. И, точно както горе, знам, че глюкозата ще се държи като една частица във вода, в разтвор. Така че това ще е 5 милиосмола. 5 милиосмола на литър. Това са правилните мерни единици. Намерихме друга част от формулата ми. Ще ти покажа реалната формула в края на видеото, но исках да я разгледаме част по част. Готови сме с глюкозата и сме готови за последната част. Да направим последната част, която ще е урея. По-точно, от лабораторията няма да ни кажат количество урея, а ще ни кажат количеството урея-азот в кръвта. Има значение какво означава това. Това означава, че измерват азотния компонент на уреята. Те ти се обаждат и ти казват, че са го измерили и стойността е била 14 милиграма на децилитър. Нещо такова. Да кажем, че това е количеството урея, което намираме в малката си епруветка плазма. Как преобразуваме това в молове на литър? Отново, ще е полезно да нарисувам молекула урея. Имаме нещо такова. Два азотни атома. И ето така изглежда уреята. Тя е доста малка молекула. Два азотни атома, въглероден и кислороден атом. И всеки от тези азотни атома има 14 единици атомна маса. Това е 14. И това тук също е 14. Лабораторията измерва само тази част. Тя измерва само двата азотни атома, не измерва теглото на цялата молекула. Така че ще ти даде теглото на азотните атоми, които са в молекулата. Това означава, това ни казва, че една молекула урея има 28 единици атомна маса – ще го сложа в кавички – урея-азот. Понеже това е частта от уреята, която измерваме, и това означава, че един мол урея ще е 28 грама урея-азот. И понеже, отново, това е много, много повече, отколкото реално имаме, ще разделя на 1000. Един милимол е равен на 28 милиграма урея-азот. Така извършваме преобразуването. И правя точно същото нещо като по-горе. Казвам, нека умножим – да кажем, искам да се отърва от милиграмите. 1 милимол делено на 28 милиграма – така ще се отърва от милиграмите. И ще взема, да кажем, 10 децилитра върху 1 литър и това ще ми помогне да се отърва от децилитрите. И после ми остава 14 върху 28, което е 0,5. А после по 10, това е 5. 5 милимола на литър. И, както направих няколко пъти вече, знаем, че урея-азотът, или уреята, ще действа като една молекула или една частица, когато е във вода, няма да се раздели, което означава, че това ще е 5 милиосмола на литър. Намерих последната част от уравнението. Като се върнем горе, имаме натрий. Той се оказа общо 140 милиосмола на литър. За аниона имахме 140 милиосмола на литър. За глюкозата имахме 5 милиосмола на литър. За уреята имахме 5 милиосмола на литър. Като съберем всичко, имаме 140*2 + 10. Ако направя изчисленията правилно, мисля, че това е 290 милиосмола на литър. Това е отговорът за осмоларността. Общата осмоларност на плазмата е 290 милиосмола на литър. Това беше дългият начин. Ще ти дам и един много бърз и непрецизен начин да го направиш. Нека направя малко място. Можеш да решиш съвсем същата задача, да кажеш, че тази осмоларност е равна на натрия по 2, плюс глюкозата, делено на 18, плюс BUN (урея азот в кръвта) делено на 2,8. И това включва всички тези преобразувания и ги опростява. Ако имаш стойността за натрия, стойността за глюкозата BUN, и искаш да изчислиш бързо осмоларността, сега знаеш бързия начин да го направиш.