If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:42

Въведение в лабораторните стойности и нормалните (референтни) стойности

Видео транскрипция

Имам лист хартия. Нека преминем през тези лабораторни стойности. Поставих няколко стойности, така че ще си представим, че това са изследванията ми. И виждаш диапазона и мерните единици до числата. Нека разгледаме това едно по едно. И докато го правя ще ти покажа някои техники за съкращение, така че да можеш да разбереш, ако ги срещнеш в бъдеще, какво означават. Това е съкращение, което хората са измислили. Не е нещо, което аз измислих. Научих го от хората преди мен. Но е било използвано не само в САЩ, а в повечето части на света. Доста уеднаквено е. Ако гледаш тези изследвания, ето бърз начин да ги транскрибираме. Представи си, че трябва бързо да ги поставиш на лист хартия и да продължиш. Ето как ще го направиш. Ще начертаеш малка диаграма, ето така. И в далечното ляво ще поставиш числото 5. Това се отнася до първия ред, редът на белите кръвни клетки. И знаем, че стойността е 5000, това представлява числото 5. И се разбира, че това число е в хиляди клетки на милилитър. Ако видиш пет, знаеш, че говорим за хиляди клетки на милилитър. И следващият въпрос е какви са тези видове клетки, ако ги погледнеш. Знаем, че са бели кръвни клетки. Но какъв вид са е това в шестте реда отдолу. Тези шест реда ти казват разпределението на това число. Затова са в проценти. 5000-те клетки са разделени на сегментирани неутрофили – ще запиша това като S със 61, и ленти, кито са 3% ленти, лимфоцитите са 29%. И после имаме 4% моноцити, 1% базофили и 2% еозинофили. Тези проценти за различните видове бели кръвни клетки ще даде сбор от 100. Нека проверим. Имаме 7 и 29 е 36, плюс 3 е 39... и 61 Да, 100%. Така бързо можеш да видиш различните видове бели кръвни клетки, които се носят из тялото ти. Това представляват тези числа. Следващите две числа, хемоглобин и хематокрит, отиват отгоре и отдолу на диаграмата. И отново, когато видиш тези чисал така, просто гледам това и веднага откривам, че това е съдържанието на червените кръвни клетки. И двете числа отразяват съдържанието на червени кръвни клетки в кръвта. И последната клетка от тази страна представлява броя на тромбоцитите. И 227 представлява 227 000 клетки на микролитър. Преди говорихме за милилитра за белите кръвни клетки. Но сега, за тромбоцитите, говорим за микролитри. Всъщност ще поставя "клетки" в кавички, понеже знаем, че те не са наистина клетки. Тромбоцитите са малки клетъчни фрагменти. Това 227 ти казва колко тромбоцитни клетъчни фрагменти се носят в един микролитър кръв. Това е първата група данни. Това е информация, обобщена много набързо в тази диаграма. Нека преминем към химията. Ако някой нареди Химия 7, това ще е първите седем от тези. А ако нареди химия 10, това ще са всички 10 от тези. Така ще нарисуваш това като диаграма. Ето така. И за Химия 10 последните три идват тук. Натрият идва горе вляво. И отдолу е това 4,3 за калия. И преминаваме систематично през това, 103 за хлорида, 22 за бикарбоната отдолу. И креатининът влиза в тази клетка, 0,8. И после кръвният уреен азот, понякога наричат това BUN, това са първите букви от всяко това на английски – тя е 15. И глюкозата на гладно е 92. Калцият отива отгоре на тази диаграма. Това идва тук. Магнезият идва от тази страна. И фосфатът идва от тази страна. Това е Химия 7 отгоре. И химия 10 ще е всичко това заедно. И после, отдолу, имаме някои чернодробни ензими. Ето и диаргама за това, бърз начин да я начертаеш. Това е просто х. Горната част на х е две числа. Обикновено записваш общия билирубин ето така, 1,1. И после поставяш наклонена черта. И после поставяш другото число тук, директният билирубин, 0,1. Вляво поставяш AST. Вдясно поставяш ALТ. И отдолу поставяш алкалната фосфатаза, 76. Така поставяме числата. Така че ако видиш някои от тези диаграми и се чудиш какво означават, сега вече знаеш кода. Знаеш кое число къде отива. Ако видиш например, че това число е 22, веднага знаеш, че говорят за ALT. Това е начинът, по който хората бързо правят диаграма на нещата. И сега знам, когато хората гледат лабораторни изследвания, първото нещо, което искат да знаят, е дали са хубави, или лоши. Те искат да погледнат тези стойности и да ги сравнят с диапазоните. Искат да се знаят дали това попада в нормалния диапазон, който хората очакват. Нека поговорим за това. Нека поговорим за нормалния диапазон и нормален е, понеже знам, че това е първото нещо, което хората ще искат да разгледат. Нека начертая как изглежда една нормална крива. Ако вземеш всеки, да кажем 10 000 – това не е всеки, но да речем голяма група хора, 10 000 души, и ги попиташ да ти кажат броя си на белите кръвни клетки, те ще ти дадат, разбира се, много различни числа. Вероятно се чудиш какво ще правиш с тази информация. Но да кажем, че ти дадат отговора си. Поставяш това на крива и чертаеш малка диаграма. Това ще откриеш. И ще си кажеш, че повечето хора имат бели кръвни клетки – и това е броят бели кръвни клетки. Всъщност, извинявай. Това тук долу е броят бели кръвни кетки. И това, разбира се, е в хиляди. Казахме, хиляди на милилитър, хиляди клетки на милилитър. И това е честота. Това е броят хора. Ще запиша f за честота. И ще кажеш, че докато има много хора в този диапазон тук – всъщност 95% от хората попадат в средната част на тази област. Това определено е мнозинството хора, които попадат между 4,5 и 10. И така са решени повечето от тези диапазони. Запитали са се къде лежи мнозинството хора. Обикновено е между тези числа, които са в диапазона. И това също означава, ако помислиш за момент, че има, разбира се, някой тук и някой тук горе. Това, по определение, ще се случи. Ще имаш 5% в една от тези две опашки. Така че когато видиш диапазон, помни, че има нормални различия, които са над и под диапазона. Но диапазонът обикновено улавя мнозинството хора. Когато мислим за това, когато мислим какво точно влиза в нормален диапазон, помисли за някои от нещата, които може да направят това, което е нормално, да се различава. Например да кажем, че проверя нечий хематокрит. Да кажем, че гледам хематокрита и искам да открия дали е нормален, или не. Ако погледна хематокрита на бебе, но използвам диапазон за възрастни, това ще е много, много необичайно високо. Новородено бебе има много висок хематокрит, така че трябва да го сравнявам с други новородени. Важно е да помислим за възрастта. Искаш да се увериш, че диапазонът стойности е подходящ за възрастта. Също трябва да се увериш, че взимаш предвид пола. Например, нормалният диапазон за мъжкия хематокрит е малко по-висок от нормалния диапазон за женския хематокрит. Диапазонът има значение за възрастта и също за пола. Различните изследвания също се различават. Всъщност това е доста интересно. Можеш да влезеш в Интернет и да видиш какъв е нормалният диапазон за много от тези неща, които имам тук. И числата ще са малко по-различни от това, което ти показах. Ако преминеш от едно изследване на друго, ще получиш различни числа. Лабораторната техника също има значение. Дори в една лаборатория, в зависимост от техниката, която използват, за да получат отговор за нещо, диапазонът може да варира. И това има значение, особено за такива неща. Тези IU, които поставих тук, означават международни единици. И това е специфично за определен вид лабораторен анализ, който се прави. Това зависи от точния анализ, който се прави. И това ще промени диапазона стойности, който ще получиш тук. Така че вземи предвид техниката. И накрая, вземи предвид ситуацията. Да кажем, чe трябва да дойдеш за глюкоза на гладно. Обикновено ти казват да не ядеш нищо вечерта и да не закусваш. Идваш и ти взимат кръв сутринта. Това е доста чест сценарий. Тогава ще имаш нормална глюкоза на гладно. И тя трябва да е под 100. Но, да кажем, по случайност решаваш да хапнеш нещо малко сутринта, понеже това обикновено правиш. Хапваш препечена филийка. Като резултат, кръвната глюкоза може да се увеличи. И този резултат на глюкозата ще е нормален, ако някой знае, че не е бил на гладно. Че хапна нещо сутринта. Тоест ситуацията се промени. Метаболизмът ти ще накара този диапазон да се увеличи. Само за глюкоза на гладно число под 100 е нормално. Иначе трябва да е по-високо. Сега помисли за ситуация, при която взимаш лекарство. Да кажем, че си на лекарства, които карат калия ти да спадне. Взимаш лекарство. То кара калия да излезе от бъбреците ти и да навлезе в урината. Стойността за калия тогава ще намалее. Ще очаквам да е по-ниска. Понеже взимаш това лекарство. Някои от тези диапазони ще се променят, в зависимост от това какви лекарства взимаш, какво яде за закуска сутринта или дали не яде изобщо, какви медицински състояния имаш. Определено ще зависи от ситуацията. Когато гледаш диапазоните и стойностите и искаш да видиш дали тези са в нормалните диапазони, просто обмисли всички тези неща, които могат да обяснят защо това число е или не е в този диапазон.