Основно съдържание

Здраве и медицина

Курс: Здраве и медицина > Раздел 17

Урок 3: Тревожност

Какво е посттравматично стресово разстройство?

Как реагират хората, когато се случи нещо ужасно? Всеки има свой собствен начин да реагира на животозастрашаващи или неочаквани преживявания – може да изпитваш страх и претовареност, докато някой твой приятел, който преживява същото нещо, може да изпитва шок и благодарност, че е жив. Тези мисли и чувства могат да са интензивни и трудни за овладяване, но за повечето хора реакциите към травматични събития са напълно нормални, временни и избледняват с времето.

Ако човек има трудности да се възстанови и чувствата му за преживяването останат или се влошават в течение на времето, той може да има психична болест, наречена Посттравматично стресово разстройство (ПСР). Посттравматичното стресово разстройство е екстремна реакция на травма, която може да промени начина, по който човек мисли, чувства и се държи, и причинява значителен дистрес или влияе върху способността му да функционира.

Как се очаква нещата да работят нормално?

Когато преживяваш нови неща през живота си, мозъкът ти трябва да взима решения дали ситуацията е стресираща или опасна, или не е. Ако мозъкът ти възприеме нещо като животозастрашаващо, той активира незабавен отговор за спешност в тялото ти. Този отговор, наречен "бий се или бягай", поставя тялото ти в състояние на повишена бдителност и освобождава хормони като адреналин и норепинефрин. Реакцията "бий се или бягай" увеличава шанса ти за оцеляване, като премества фокуса и усилията на тялото ти към овладяване на стресиращата ситуация. Когато безопасността ти вече не е в риск и заплахата я няма, мозъкът ти спира стресовите отговори и можеш да се върнеш към нормалното състояние.

Какво става, когато нещата се объркат?

Понякога, когато преживееш нещо, което е изключително плашещо или хронично стресиращо, мозъкът ти надценява опасността и системите за стрес спират да работят правилно. Вместо да се върне с времето към нормалното състояние, тялото ти остава в състояние на повишена бдителност и продължава да освобождава стресови хормони. Когато това се случи, различни области от мозъка ти започват да правят грешки, когато интерпретират света около теб и казват на останалата част от тялото ти как да отговори. Посттравматичното стресово разстройство е свързано също така и с проблеми с някои мозъчни структури и невротрансмитери (химичните съобщителни системи на мозъка), които обикновено управляват отговора ти на страх и стрес.

	Нормално функциониране	Посттравматично стресово разстройство
Амигдала	Включва "бий се или бягай" в отговор на опасност	Включва "бий се или бягай" в отговор на спомени или мисли за опасност
Хипокампус	Пренася и съхранява информация в спомени	Съхранява спомени неправилно и влияе на припомнянето
Префронтален кортекс	Комплексно мислене, взимане на решения и подходящо поведение	Дисфункционални мисловни процеси и взимане на решения; неподходящи отговори на ситуации
Ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (HPA)	Освобождава хормони като кортизол, за да помогне за овладяването и насочване на усилията към стресора	Свръхактивна, което води до дисбаланс в нивата на хормоните и увеличава стреса и тревожността

Симптоми

Има четири главни симптома на посттравматичното стресово разстройство, което се развива след травматични преживявания. Тези симптоми продължават поне един месец и включват:

преживяване на събитието: повтарящо се повторно преживяване на травмата под формата на кошмари и тревожни сънища, ретроспекции и неконтролируеми мисли. Когато това се случи, тялото често реагира, като активира "бий се или бягай".
избягване: човекът избягва всичко, свързано с травмата. Това включва избягване на ситуации, които могат да предизвикат спомени или неконтролируеми мисли, избягване на места, хора и дейности, които им припомнят какво им се е случвало, и потискане на чувства и мисли за травмата.
свръхвъзбуда: утежнена физиологична възбуда и увеличена реактивност на стрес и травма. Хора със свръхвъзбуда може да са нервни и лесно да се стряскат. Те често имат проблеми с концентрацията, понеже са постоянно нащрек и търсят опасност. Свръхвъзбудата често води до раздразнителност и трудности със съня.
промени в мислите, чувствата и вярванията като:

чувства на тъга, тревога и страх през по-голямата част от времето

емоционално вцепенение

загуба на интерес към дейности и взаимоотношения

представа за себе си като за лош или виновен човек

вярване, че светът е страшно, опасно място и не може да се вярва на хората

Симптомите на посттравматичното стресово разстройство често са инвалидизиращи и влияят на способността на човек да работи, да ходи на училище и да има смислени взаимоотношения. Ако не се лекуват, могат да станат толкова тежки, че човекът да опита да се самоубие.

Какво причинява посттравматичното стресово разстройство?

Посттравматичното стресово разстройство се причинява от излагане на изключително стресиращо или травматично събитие, което е опасно и животозастрашаващо за теб или за някой, за когото те е грижа, което виждаш или преживяваш, като:

военни действия
насилие, престъпления и физически нападения
природни бедствия като торнадо, наводнения и земетресения
сериозни инциденти като домашни пожари или катастрофи
изнасилване и сексуално насилие

Има връзка доза-отговор между травмата и посттравматичното стресово разстройство, което означава, че тежестта, продължителността и близостта на излагането на травмата може да повлияе на това дали ще развиете симптоми, или не. Тоест ако лично преживеете хронична, тежка травма като сексуално насилие в детството или война, по-вероятно е да развиете симптоми, отколкото човек, който е бил свидетел на една катастрофа. Други рискови фактори включват:

Личност: гранични, антисоциални, зависими и параноидни личностни черти са свързват с посттравматичното стресово разстройство. Хора с тези характеристики по принцип са емоционално реактивни и възбудени в стресови ситуации и им е нужно повече време да се възстановят от отрицателни преживявания.
Усещане за външен контрол: ако имаш външен локус на контрол, убеждение, че не влияеш на нещата, които ти се случват, това може да затрудни справянето със стреса и да увеличи уязвимостта след травма.
Социална подкрепа: ако нямаш силна система за подкрепа от семейство и приятели, или ти е липсвала такава като дете, много по-вероятно е да развиеш посттравматично стресово разстройство.
Психична болест: ако в миналото човек е страдал от депресия, тревожност, биполярно разстройство или злоупотреба с наркотици, или ако има близък роднина с депресия, по-вероятно е да развие посттравматично стресово разстройство след травматично събитие.
Житейски събития: стресиращи събития като смърт в семейството, развод или загуба на работа могат да повлияят върху начина, по който човек преживява травмите, и да увеличат риска да развие посттравматично стресово разстройство.

Колко често е посттравматичното стресово разстройсво?

Около 8% от възрастните в САЩ (включително приблизително 10% от жените и 4% от мъжете) ще имат посттравматично стресово разстройство в някакъв момент от живота си. Разстройството е по-често при възрастни, които са необвързани, разведени или овдовели, хора, които живеят в бедност, и млади хора, които са социално дистнацирани. При жените е по-вероятно да изпитат посттравматично стресово разстройство след изнасилване или сексуално насилие, докато при мъжете е по-вероятно да изпитат разстройството след битка. Хора, които редовно са изложени на травма (като ветерани, оцелели от насилие и хора, занимаващи се с първа помощ) изпитват посттравматично стресово разстройство в по-висока степен. Например неотдавнашните войни в Афганистан и Ирак са причинили посттравматично стресово разстройство в около 17% от завърналите се ветерани и 30% от всички ветерани имат разстройството. Природни бедствия с продължителни ефекти като урагана Катрина, земетресенията в Япония и Хаити и цунамито в Индийския океан, причиниха ПСР в приблизително 50-70% от оцелелите.

Възможно ли е да се предотврати посттравматичното стресово разстройство?

Травматичните събития, които причиняват посттравматично стресово разстройство, е възможно да не могат да бъдат предвидени или избегнати и може да се случат на всекиго по всяко време, така че повечето учени и практикуващи психично здраве лекари се фокусират върху ранната интервенция, а не върху превенцията. След като се случи травматично събитие, е важно бързо да се идентифицират хората с най-висок риск от развитие на посттравматично стресово разстройство и да се приложат насочени програми, които подобряват уменията за справяне и намаляват дистреса или страха. Например войниците използват медитация, йога и акупресура, за да преработят стреса, свързан с военните действия, докато оцелелите от природно бедствие използват кризисно интервенционно консултиране, за да преработят чувствата си за това, което им се е случило.

Как се лекува?

Лечението на посттравматично стресово разстройство обикновено комбинира лекарства и терапия, за да подкрепя пациента в моменти на нужда и да подобри способността му да се справя със света около себе си.

Една ефективна психотерапия за посттравматично стресово разстройство е когнитивно поведенческата терапия (КПТ). КПТ се фокусира върху разбиране и промяна на мислите, емоциите, вярванията и поведенията, свързани с травмата. По този начин КПТ помага на пациентите да реструктурират своите маладаптивни мисли и поведения и им дава по-ефективен начин да овладеят бъдещ стрес.
Други психологични лечения включват хипноза и терапия с излагане, за да се преживее повторно и обработи травмата в безопасна среда, техники за релаксация, за да се намали общото чувство за стрес, и групова или семейна терапия, за да се увеличи социалната подкрепа.
Лекарствата, които се използват за лечение на ПСР, са вид антидепресанти, наречени селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонина (SSRI). SSRI блокират реабсорбацията на серотонин, което подобрява комуникацията и функционирането в мозъка. SSRI са особено полезни за лечение на симптоми като тревожност и депресия.

Обърни внимание на следното

Посттравматичното стресово разстройство не е ново разстройство - военните ветерани са съобщавали за симптоми от стотици години! През историята разстройството е имало много различни имена – ветераните от гражданската война са били диагностицирани с "войнишко сърце", за ветераните от Първата световна война се считало, че са преживели "снаряден шок", а Втората световна война е причинила "бойна преумора".
Някои хора с посттравматично стресово разстройство имат полза от слежебно животно. Служебните кучета са тренирани да разпознават симптоми и могат да помогнат по време на кризисна ситуация – те носят лекарствата на хората, будят ги от кошмар, разсейват човек, когато чувства тревога, и предоставят емоционална подкрепа.

[Препратки и лицензи]

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.