Основно съдържание

Здраве и медицина

Курс: Здраве и медицина > Раздел 17

Урок 3: Тревожност

Какво е посттравматично стресово разстройство?

Как реагират хората, когато нещо ужасно се случи? Всеки има свой собствен начин да реагира на животозастрашаващи или неочаквани преживявания - може да те е страх и изумление, докато някой твой приятел, който премине през същото нещо, може да чувства шок и благодарност, че е жив. Тези мисли и чувства могат да са интензивни и трудни за овладяване, но за повечето от нас реакциите ни към травматични събития са напълно нормални, временни и избледняват с времето.

Ако човек има трудности да се възстанови и чувствата му за преживяването останат или се влошат в течение на времето, той може да има психична болест, наречена Пост-травматично стресово разстройство (ПСР). Пост-травматичното стресово разстройство е екстремна реакция на травма, която може да промени начина, по който човек мисли, чувства и се държи, и причинява значителен дистрес или влияе върху способността му да функционира.

Как се очаква нещата нормално да работят?

Докато преживяваш нови неща през живота си, мозъкът ти трябва да направи решения дали ситуацията е стресираща или опасна, или не е. Ако мозъкът ти възприеме нещо като животозастрашаващо, той активира незабавен отговор за спешност през тялото ти. Този отговор, наречен бий се или бягай, поставя тялото ти в повишено състояние на бдителност и освобождава хормони като адреналин и норепинефрин. Бий се или бягай увеличава шанса ти за оцеляване, като премества фокуса и усилията на тялото ти към овладяване на стресиращата ситуация. Когато безопасността ти повече не е в риск и заплахата я няма, мозъкът ти спира стресовите отговори и можеш да се върнеш към нормалното състояние.

Какво става, когато нещата се объркат?

Понякога, когато преживееш нещо, което е изключително плашещо или хронично стресиращо, мозъкът ти надценява опасността и системите за стрес не работят правилно. Вместо да се върне към нормално с времето, тялото ти остава в повишено състояние на бдителност и продължава да освобождава стресови хормони. Когато това се случи, различни области от мозъка ти започват да правят грешки, когато интерпретират света около теб и казват на останалата част от тялото ти как да отговори. Пост-травматичното стресово разстройство също е свързано с проблеми с мозъчни структури и невротрансмитери (химичните съобщителни системи на мозъка), които обикновено управляват отговора ти на страх и стрес.

	Нормално функциониране	Пост-травматично стресово разстройство
Амигдала	Включва "бий се или бягай" в отговор на опасност	Включва "бий се или бягай" в отговор на спомени или мисли за опасност
Хипокампус	Пренася и съхранява информация в спомени	Съхранява спомени неправилно и влияе на припомнянето
Префронтален кортекс	Комплексно мислене, взимане на решения и подходящо поведение	Дисфункционални мисловни процеси и взимане на решения; неподходящи отговори на ситуации
Ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (HPA)	Освобождава хормони като кортизол, за да помогне на овладяването и да насочи усилия към стресора	Свръхактивна, което води до дисбаланс в нивата на хормоните и увеличава стреса и тревожността

Симптоми

Има четири главни симптома на пост-травматично стресово разстройство, което се развива след травматични преживявания. Тези симптоми продължават поне един месец и включват:

преживяване на събитието: повтарящо се пре-преживяване на травмата под вида на кошмари и тревожни сънища, ретроспекции и неконтролируеми мисли. Когато това се случи, тялото често реагира, като активира "бий се или бягай".
избягване: човекът избягва всичко, свързано с травмата. Това включва избягване на ситуации, които могат да предизвикат спомени или неконтролируеми мисли, избягване на места, хора и дейности, които им припомнят какво им се е случвало, и потискане на чувства и мисли за травмата.
свръхвъзбуда: утежнена физиологична възбуда и увеличена реактивност на стрес и травма. Хора със свръхвъзбуда може да са нервни и лесно да се стряскат. Те често имат проблеми с концентрацията, понеже са постоянно нащрек и търсят опасност. Свръхвъзбудата често води до раздразнителност и трудности със съня.
промени в мислите, чувствата и вярванията като:

чувства на тъга, тревога и страх през по-голямата част от времето

емоционално вцепенение

загуба на интерес в дейности и взаимоотношения

мислене за себе си като за лош или виновен човек

вярване, че светът е страшно, опасно място и не може да се вярва на хората

Симптомите на пост-травматично стресово разстройство често са инвалидизиращи и влияят на способността на човек да работи, да ходи на училище и да има смислени взаимоотношения. Ако не се лекуват, могат да станат толкова тежки, че човекът да опита да се самоубие.

Какво причинява пост-травматично стресово разстройство?

Пост-травматично стресово разстройство бива причинено от излагане на изключително стресиращо или травматично събитие, което е опасно и животозастрашаващо за теб или за някой, за когото те е грижа, което виждаш или преживяваш, като:

военна битка
насилствени престъпления и физически нападения
природни бедствия, като торнадо, наводнения и земетресения
сериозни инциденти, като домашни пожари или катастрофи
изнасилване и сексуално насилие

Има връзка доза-отговор между травмата и пост-травматичното стресово разстройство, което означава, че тежестта, продължителността и близостта на излагането на травмата може да повлияе на това дали ще развиете симптоми, или не. Тоест ако лично преживеете хронична, тежка травма, като сексуално насилие в детството или война, по-вероятно е да развиете симптоми, отколкото при човек, който е бил свидетел на една катастрофа. Други рискови фактори включват:

Личност: гранични, антисоциални, зависими и параноидни личностни черти са свързани с пост-травматично стресово разстройство. Хора с тези характеристики по принцип са емоционално реактивни и възбудени в стресови ситуации и им е нужно повече време да се възстановят от отрицателни преживявания.
Възприет контрол: ако имаш външен локус на контрол, вярваш, че нямаш сила върху нещата, които ти се случват, което може да затрудни справянето със стрес и да увеличи уязвимостта след травма.
Социална подкрепа: ако нямаш силна система за подкрепа от семейство и приятели, или нямаше такава като дете, много по-вероятно е да развиеш пост-травматично стресово разстройство.
Психична болест: ако имаш история на депресия, тревожност, биполярно разстройство или злоупотреба с наркотици, или ако имаш близък роднина с депресия, по-вероятно е да развиеш пост-травматично стресово разстройство след травматично събитие.
Житейски събития: стресиращи събития, като смърт в семейството, развод или загуба на работа, могат да повлияят върху начина, по който преживяваш травмите и да увеличат риска ти от развитие на пост-травматично стресово разстройство.

Колко често е пост-травматичното стресово разстройсво?

Около 8% от възрастните в САЩ (включително приблизително 10% от жените и 4% от мъжете) ще имат пост-травматично стресово разстройство в някакъв момент от живота си. Разстройството е по-често при възрастни, които са необвързани, разведени или вдовци, хора, които живеят в бедност, и млади хора, които са социално отдръпнати. При жените е по-вероятно да изпитат пост-травматично стресово разстройство след изнасилване или сексуално насилие, докато при мъжете е по-вероятно да изпитат разстройството след битка. Хора, които редовно са изложени на травма (като ветерани, оцелели от насилие и хора, занимаващи се с първа помощ) изпитват пост-травматично стресово разстройство в по-висока степен. Например скорошните войни в Афганистан и Ирак причиниха пост-травматично стресово разстройство в около 17% от завърналите се ветерани и 30% от всички ветерани имат разстройството. Природни бедствия с продължителни ефекти, като урагана Катрина, земетресенията в Япония и Хаити и цунамито в Индийския океан, причиниха ПСР в приблизително 50-70% от оцелелите.

Възможно ли е да се предотврати пост-травматично стресово разстройство?

Травматичните събития, които причиняват пост-травматично стресово разстройство, може да не е възможно да се предвидят или случат и могат да се случат на всекиго по всяко време, така че повечето учени и практикуващи психично здраве лекари се фокусират върху ранна интервенция, а не върху превенция. След като се случи травматично събитие, важно е бързо да се идентифицират хората с най-висок риск от развитие на пост-травматично стресово разстройство и да се приложат насочени програми, които увеличават уменията за справяне и намаляват дистреса или страха. Например войниците използват медитация, йога и акупресура, за да преработят стреса, свързан с битките, докато оцелелите от природно бедствие използват кризисно интервенционно консултиране, за да преработят чувствата си за това, което им се е случило.

Как се лекува?

Лечението за пост-травматично стресово разстройство обикновено комбинира лекарства и терапия, за да подкрепя пациента във време на нужда и да подобри способността им да се справят със света около себе си.

Една ефективна психотерапия за пост-травматично стресово разстройство е когнитивно поведенческата терапия (КПТ). КПТ се фокусира върху разбиране и променяне на мислите, емоциите, вярванията и поведенията, свързани с травмата. Като прави това, КПТ помага на пациентите да реструктурират своите маладаптивни мисли и поведения и им дава по-ефективен начин да овладеят бъдещ стрес.
Други психологични лечения включват хипноза и терапия с излагане, за да се пре-преживее и обработи травмата в безопасна среда, техники за релаксация, за да се намали цялостното чувство за стрес, и групова или семейна терапия, за да се увеличи социалната подкрепа.
Лекарствата, които се използват за лечение на ПСР, са вид антидепресанти, наречени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI). SSRI блокират реабсорбацията на серотонин, което подобрява комуникацията и функционирането в мозъка. SSRI са особено полезни за лечение на симптоми като тревожност и депресия.

Обърни внимание на следното

Пост-травматичното стресово разстройство не е ново разстройство - военните ветерани са съобщавали за симптоми от стотици години! През историята разстройството е имало много различни имена - ветераните от гражданската война са били диагностицирани със "сърцето на войника", ветераните от Първата световна война са изпитвали "черупков стрес", а Втората световна война е причинила "бойна умора".
Някои хора с пост-травматично стресово разстройство имат полза от помощно животно. Служебните кучета са тренирани да разпознават симптоми и могат да помогнат по време на кризисна ситуация - те носят лекарствата на хората, будят ги от кошмар, разсейват човек, когато чувства тревога, и предоставят емоционална подкрепа.

[Препратки и лицензи]

Сортирай по:

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.