Генерализирано тревожно разстройство

Помисли за последния път, в който имаше голям изпит. Вероятно ти е било доста нервно. Може би се тревожеше, точно преди изпита. Това е напълно нормално и може дори да е полезно в някои ситуации, понеже те прави по-бдителен и внимателен. Но след теста можеш да се отпуснеш, да въздъхнеш с облекчение и стресът изчезва, нали? За някои хора, около 3% от населението, този стрес не изчезва и тогава стресът се приема за тревожност. Тази тревожност може да се влоши с времето и да причини неща като болка в гърдите и кошмари. Може дори да те накара да не искаш да излизаш от вкъщи. В този момент, в който започне да влияе на ежедневието ти на работата, училището и връзките, можем да наречем това тревожно разстройство. Един специфичен вид тревожно разстройство е генерализирано тревожно разстройство или ГТР. Този вид се характеризира с тревожност за ежедневни неща, като пари, здраве, семейство, работа и връзки. Понякога дори мисълта за преминаването през деня води до тревожност и тази тревожност, за разлика от нормалната тревожност, която всеки изпитва, се отличава с три основни елемента. Първият е, че е персистираща (постоянна), което означава, че не изчезва. Вторият е, че е прекалена, обикновено доста по-силна, отколкото при други хора в същата ситуация. И трето, обикновено е доста нелогична. Няма никаква причина да се тревожиш за нещата, за които се тревожиш. Хората с ГТР може дори да са наясно, че тези тревоги са прекалени и нелогични, но не знаят как да спрат да се чувстват така или смятат, че това е напълно извън контрола им. Някои хора с леко ГТР може да са способни да функционират социално и да имат работа. Но други с тежко ГТР може да имат проблеми и с най-простите ежедневни дейности. Каква е причината един човек да има ГТР, а друг човек да няма ГТР? Какъвто е случаят с повечето психологически разстройства, не знаем. Но се смята, че гените играят роля, тъй като понякога се предава в семействата. Също така е важна и средата, особено ако са включени високи нива на стрес. Също така няколко части от мозъка са свързани със страха и тревожността и продължаващите проучвания на тези области може да дадат някои следи за ГТР в бъдеще. Как можем да разберем, че някой има ГТР? Какви са признаците и симптомите? Основният симптом е честа тревога и напрежение или стрес по малък повод или без повод. Други симптоми може да включват неща като безпокойство, неспокойност или нарушена концентрация, или усещане, че мозъкът ти се изпразва. Също и раздразнителност. Тези психологични симптоми могат да са толкова тежки, че да доведат до физически симптоми като трудности със съня, и това е едно от най-сериозните физически оплаквания на хората с генерализирано тревожно разстройство. Телата ни трябва д а презаредят, когато спим. Като знаем това, безсънието може да коства много на физическото ти здраве, което означава, че тялото ти не функционира оптимално. Освен безсънието, друг физически симптом са храносмилателни проблеми. Хроничният стрес може да доведе до повече или по-малко хранене от обикновено и като резултат много хора изпитват дори диария или запек. Накрая, болки и схващания в мускулите също са чест симптом на ГТР. Дължат се на повишения мускулен тонус, понеже хората с тревожност имат това напрежение в телата си, което може да доведе до напрегнати и схванати рамене, гръб, челюсти и мускули. Това дори може да се прояви като схваната челюст или скърцане със зъби. Като цяло, тези физически и психически симптоми обикновено идват постепенно. Обикновено започват в тийнейджърските години или в ранния период на зрелостта, но с времето имат сериозно влияние върху състоянието ти. В допълнение, може да има периоди, през които симптомите се влошават или може да се влошат в периоди на повишен стрес. За нещастие няма тестове, които да ти кажат дали имаш, или нямаш ГТР, и правилната диагноза се основава на въпросите на лекаря по отношение на симптомите ти. В диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, петото издание, или DSM5, са дадени следните критерии за диагноза на ГТР. Прекалена тревожност е налице през повечето време за период поне шест месеца и очевидно е прекалена. Другото е, че тревожността е свързана с поне 3 от симптомите, които описах, а при децата е нужен само един симптом за диагноза. След като се диагностицира, ще търсим лечение. ГТР често се лекува с психотерапия, лекарства или и двете. Относно психотерапията често се използва т.нар. когнитивно- поведенческа терапия, която е много полезна за лечение на ГТР, тъй като те учи на различни начини за мислене, поведение и реагиране на ситуации, които намаляват чувството ти на тревожност. Другият вид лечение са медикаментите и има два вида, върху които обикновено се фокусираме. Първите са лекарства против тревожност. Те забавят централната нервна система, мозъка ни. Те имат релаксиращ и успокояващ ефект. Обикновено лекарствата против тревожност са бензодиазепини. Освен тях могат също да бъдат предписани антидепресанти. Те са одобрени за депресия, но е открито също, че са ефективни като лечение за тревожност. Най-често предписваните антидепресанти са селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, по-често наричани SSRI. Те регулират нивата на серотонин в мозъка ни и повишават настроението. Като знаем, че тези лечения съществуват, някои хора отговарят по-добре само на когнитивно-поведенческа терапия, а други отговарят по-добре само на лекарства. Други отговарят по-добре, когато се използват и двете. Зависи от пациента и трябва да се решава отделно за всеки случай.