Зареждане

Генерализирано тревожно разстройство

Видео транскрипция

Помисли за последния път, в който имаше голям изпит. Вероятно ти е било доста нервно. Може би се тревожеше, точно преди изпита. Това е напълно нормално и може дори да е полезно в някои ситуации, понеже може да направи тялото ти по-бдително и внимателно. Но след теста можеш да се отпуснеш и да въздъхнеш с облекчение, и стреса изчезва, нали? За някои хора, около 3% от населението, този стрес не изчезва и в този момент стресът се приема за тревожност. Тази тревожност може да се влоши с времето и да причини неща като болка в гърдите и кошмари. Може дори да те накара да не искаш да излизаш от вкъщи. В този момент, в който започне на влияе на ежедневието ти, като работа, училище и връзки, можем дори да наречем това тревожно разстройство. Един специфичен вид тревожно разстройство е Генерализирано тревожно разстройство или ГТР. Този вид се характеризира от тревожност за ежедневни неща, като пари, здраве, семейство, работа и връзки. Понякога дори мисълта за преминаването през деня води до тревожност и тази тревожност, в противоположност към нормалната тревожност, която всеки изпитва, има три основни момента. Първият е, че е персистираща (постоянна), което означава, че не изчезва. Вторият е, че е прекалена, обикновено доста по-силна, отколкото при други хора в същата ситуация. И трето, обикновено е доста нелогична. Няма никаква причина да се тревожиш за нещата, за които се тревожиш. Хората с ГТР може дори да са наясно, че тези тревоги са прекалени и нелогични, но не знаят как да спрат да се чувстват така или смятат, че това е напълно извън контрола им. Някои хора с леко ГТР може да са способни да функционират социално и да имат работа. Но други с тежко ГТР може да имат проблеми и с най-простите ежедневни дейности. Каква е причината един човек да има ГТР, а друг човек да няма ГТР? Какъвто е случаят с повечето психологически разстройства, не знаем. Но се смята, че гените играят роля, тъй като понякога се предава в семействата. Също така е важна и средата, особено ако са включени високи нива на стрес. Също така няколко части от мозъка са били свързани със страх и тревожност и продължаващите проучвания на тези области може да предоставят няколко следи за ГТР в бъдеще. Как можем да разберем, че някой има ГТР? Какви са признаците и симптомите? Основният симптом е честа тревога и напрежение или стрес, по малък повод или без повод. Други симптоми може да включват неща като безпокойство, неспокойност или увредена концентрация, или усещане, че мозъкът ти се изпразва. Също и раздразнителност. Тези психологични симптоми могат да са толкова тежки, че да доведат до физически симптоми, като трудности със съня, и това е едно от най-големите физически оплаквания на хората с генерализирано тревожно разстройство. Телата ни трябва да презарезят, когато спим. Като знаем това, безсънието може да вземе тежък данък от физическото ти здраве, което означава, че тялото ти не функционира на оптимално ниво. Но освен безсънието, друг физически симптом е храносмилателни проблеми. Хроничният стрес може да доведе до повече или по-малко хранене от обикновено и като резултат много хора изпитват дори диария или запек. Накрая, болки и схващания в мускулите също са чест симптом на ГТР. Това се случва от увеличения мускулен тонус, понеже хората с тревожност имат това напрежение в телата си, което може да доведе до напрегнати и схванати рамене, гръб, челюсти и мускули. Това дори може да се прояви като схваната челюст или скърцане със зъби. Като цяло, тези физически и психически симптоми обикновено идват постепенно. Обикновено започват в тийнейджърските години или в ранния период на зрелостта, но с времето имат сериозно влияние върху състоянието ти. В допълнение, може да има периоди, през които симптомите се влошават или може да се влошат в периоди на повишен стрес. За нещастие няма тестове, които да ти кажат дали имаш, или нямаш ГТР, и правилната диагноза ще е основана на въпросите на лекаря по отношение на симптомите ти. От диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, петото издание, или DSM5, следните критерии са дадени за диагноза на ГТР. Прекалена тревожност е налице през повечето време поне в период на шест месеца и очевидно е прекалена. Другото е, че тревожността е свързана с поне 3 от симптомите, през които преминахме, а при децата е нужен само един симптом за диагноза. След като се диагностицира, ще търсим лечение. ГТР често се лекува с психотерапия, лекарства или и двете. По-точно, в психотерапията често ще опитаме нещо, наречено когнитивно поведенческа терапия, която е много полезна за лечение на ГТР, тъй като те учи на различни начини за мислене, поведение и реагиране на ситуации, които намаляват чувството ти на тревожност. Другият вид лечение са медикаментите и има два вида, върху които обикновено се фокусираме. Първите са лекарства против тревожност. Те забавят централната ни нервна система, мозъка ни. Те имат релаксиращ и успокояващ ефект. Обикновено лекарствата против тревожност са бензодиазепини. Освен тях, могат също да бъдат предписани антидепресанти. Те са одобрени за депресия, но е открито също, че са ефективни като лечение за тревожност. Най-често предписваните антидепресанти са селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, по-често наричани SSRI. Те регулират нивата на серотонин в мозъка ни и повишават настроението. Като знаем, че тези лечения съществуват, някои хора отговарят по-добре само на когнитивна поведенческа терапия, а други отговарят по-добре само на лекарства. Други отговарят по-добре, когато се използват и двете. Зависи от пациента и трябва да се решава отделно за всеки случай.