Диагностициране на деменцията и болестта на Алцхаймер

Няма един единствен стандартен тест, който да покаже дали някой има деменция или болест на Алцхаймер, тъй като обикновените симптоми като загуба на памет, объркване и други, може да имат множество потенциални причини. Имайки това предвид, обикновено не се диагностицира, докато не бъде извършен пълен медицински преглед. Какво означава това? Първо, лекарят може да разгледа историята на пациента. Ще опита да събере информация от самия пациент, както и от приятелите и семейството му. Вероятно ще задава въпроси като: "Какъв вид симптоми сте забелязали?" Или "Кога започнахте да ги забелязвате?" "Колко често се случват? Забелязали ли сте да се влошават?" Лекарят ще оцени емоционалното състояние на пациента. Много пъти пациентът може да е напълно ненаясно с настоящето си състояние или може да изпада в отрицание за него. Това може да е трудно, понеже понякога дори членове на семейството ще отрекат прогресията, понеже много от ранните етапи на деменция изглеждат като нормални признаци на остаряване. Това е друга причина диагностицирането на деменция да е много, много трудно и да трябва да зависим и от други методи за диагноза. Може също да бъде направен физически преглед. Тогава докторът ще провери неща като слуха или зрението, сърцето и белите дробове, температурата, кръвното налягане и пулса. Може да вземе проби от кръвта и урината. Информация от тях може да помогне на лекаря да открие дали има други подлежащи проблеми със здравето, които причиняват или допринасят за самата деменция, като сърдечни проблеми и съдова деменция, или ако има друго състояние, което наподобява симптомите на деменция, тъй като други състояния като анемия или депресия, инфекция, диабет, бъбречна болест и други също причиняват симптоми, подобни на деменция, като объркано мислене и проблеми с паметта. Но освен физически прегледи, може също да бъде направено неврологично оценяване. Преглежда се нервната система на пациента и се проверяват баланса и сензорната функция, като се използва светлина, също и рефлексите, като се използва малко чукче, с което леко се почуква по коляното. Докторът може също да даде на пациента когнитивен или невропсихологичен тест, които се използват, за да се измери обективно настоящата памет, езикови умения, математически умения и други способности на пациента, както са свързани с психичното функциониране. Един важен тест се нарича мини ментален преглед, MMSE. Този тест може да бъде особено полезен за диагностициране на деменция, понеже разглежда ориентацията, паметта и вниманието. Например може да иска следване на устни или писмени команди или спонтанно записване на изречение, или копиране на сложна форма. В зависимост от резултата може да бъде предположено определено ниво деменция. Резултати от около 20 до 24 предполагат лека деменция, 13 до 20 предполагат умерен случай на деменция, а по-малко от 13 предполагат тежък случай на деменция. Обикновено пациенти с Алцхаймер спадат със средно 2 до 4 точки всяка година. Друг по-прост тест, който може да бъде проведен, се нарича мини-ког тест. В този тест пациентът трябва да наименува три предмета и после да ги повтори на лекаря, като "кола, стол, чаша". За следващата част пациентът трябва да нарисува аналогов часовник и да отбележи специфично време. Трето, пациентът ще бъде попитан какви са първоначалните три предмета – кола, стол и чаша. Ако пациентът се провали на един или на всички от тези тестове, това може да предположи признаци на деменция и може да е нужна допълнителна оценка. Друг потенциален тест е психиатрично оценяване или оценяване на настроението. Те ще опитат да прегледат настоящото ниво на благополучие на пациента, търсейки признаци на депресия или други разстройства на настроението, които също могат да са причина за симптомите, които се припокриват със симптомите на деменция. Накрая пациентът може да бъде подложен на мозъчно сканиране. При мозъчното сканиране мозъкът се визуализира чрез техники като компютърно- аксиална томография (КАТ), или ядрено магнитен резонанс (ЯМР). Има няколко причини защо искаме да извършим някое от тях. Може да са полезни при идентифициране на по-големи маси, например тумори, които могат да допринасят за когнитивното увреждане. Но може също да помогне за диференциална диагноза, което означава, че ще опитаме да разберем какъв вид е деменцията. Понякога, като гледаме къде в мозъка е разположена най-голямата атрофия, можем да открием какъв вид е деменцията. Например атрофия, която е локализирана в хипокампуса, може да предположи болест на Алцхаймер, или във фронталния лоб може да предположи преднотемпорална деменция. Васкуларни (съдови) патологии, които са визуализирани, може да предположат съдова деменция. Друга причина за мозъчен скенер може да е наблюдаване на прогресията на болестта. Няколко сесии изображения през няколко години могат да покажат как мозъкът се е променил с времето. Увеличената атрофия може да е индикация за прогресия на болестта, докато ако атрофията не се е променила с времето, това може да предполага различно или по-статично когнитивно заболяване. Накрая, образната диагностика е много, много ценна за изследователски цели, особено що се отнася до структурното изобразяване и откриването на това кои структури първи са засегнати от болестта, в допълнение към всички химични процеси, които може да са включени. Тази информация помага на лекари и изследователи да разберат деменцията като болест и да разработят по-ефективни лечения в бъдеще.