Лечение на деменция и болестта на Алцхаймер

Учени и лекари продължават да научават повече и повече за болестта на Алцхаймер и деменцията като цяло, но за нещастие все още не са намерили лек. Въпреки това има лекарства, които могат да помогнат за намаляне на симптомите на деменция като загуба на памет и объркване. В момента всички лекарства, одобрени от Агенцията по храните и лекарствата (в САЩ), са насочени към един от два невротрансмитера: ацетилхолин или глутамат. Първият клас лекарства са инхибитори на холинестеразата. Ацетилхолинът е много важен невротрансмитер в мозъка и нервната система. Въпреки че има важни функции и в други части на тялото, в мозъка помага на невроните да комуникират. Тази комуникация на невроните позволява на мозъка да мисли и да прави неща, като поддържане на внимание, осезание, учене и памет. Да кажем, че имаме тези два неврона, които опитват да комуникират – един предаващ неврон и един получаващ неврон. Предаващият неврон освобождава невротрансмитера ацетилхолин, който се прикрепя към ацетилхолинов рецептор на получаващия неврон. Така комуникират тези два неврона. За регулация на този процес има ензим, който постоянно разгражда освободения ацетилхолин, и гарантира, че не се натрупва прекалено много. Този ензим се нарича ацетилхолинестераза и разгражда ацетилхолина до оцетна киселина и холин. Представи си ацетилхолинестеразата като за Pac-Man, а тези молекули ацетилхолин като малките точки, които той изяжда. Той постоянно изяжда точките, но някои от тях осъществяват комуникация между невроните. Има баланс – някои от точките са изядени, някои комуникират. Ацетилхолинестеразата е вид холинестераза. Ако поставим инхибитор на холинестеразата в сместа, като призрака в Pac-Man, тогава инхибираме, или пречим на Pac-Man да си върши работата и да изяжда точките. Което означава, че тези точки се натрупват и накланяме баланса в полза на точките, т.е. на ацетилхолина. Пациентите с болест на Алцхаймер вече имат по-ниски нива точки. С Pac-Man имат дори по-малко. Но ако инхибираме Pac-Man, тогава по-малко точки биват изядени и имаме повече активен ацетилхолин. Като спираме ензима, който разгражда ацетилхолина, можем да помогнем на невроните да комуникират при хората с болест на Алцхаймер. Това лекарство може да помогне да се отдалечи влошаването на симптомите на деменция средно с около 6 до 12 месеца при половината пациенти, които ги взимат. Въпреки че обикновено се толерира доста добре, някои странични ефекти може да включват гадене, повръщане и загуба на апетит. Това е първият вид лекарство за болестта на Алцхаймер. Вторият вид е насочен към невротрансмитера глутамат и се нарича мемантин. Подобно на инхибиторите на ацетилхолинестеразата, мемантинът се предписва за контролиране на симптоми, свързани с паметта, вниманието, логиката и езиковите умения. Но вместо върху ацетилхолина, се фокусираме върху невротрансмитера, който се нарича глутамат. При нормални нива глутаматът помага на ученето и паметта и се смята за възбуждащ невротрансмитер. Когато нивата на глутамат станат твърде големи, той е токсичен за клетките. Използваме думата екситотоксичност, което означава, че клетките стават твърде възбудени и като резултат може да умрат. Наличието на твърде много глутамат се смята за един възможен начин, по който хората с болест на Алцхаймер губят нервни клетки и, следователно, имат проблеми с ученето и помненето на нови неща. Отново имаме нашите два неврона – предаващ и приемащ. Имаме този рецептор на приемащия неврон, наречен NMDA рецептор, който е като канал или портал, който пуска йоните в получаващата клетка. Този път ги пуска, когато глутаматът се прикрепи към него. Ако има твърде много глутамат и този път е винаги отворен, тогава получаващият неврон може да пострада от екситотоксичност, понеже непрекъснато е стимулиран. Мемантинът блокира този рецептор за глутамат, така че този канал по-често се затваря. Когато е затворен по-често, понижаваме стимулацията до по-нормални нива и избягваме убиването на клетки заради свръхстимулиране. Представи си глутамата като ключ, който отваря вратата към това парти тук долу, пускайки всички йони вътре. Ако влязат твърде много гости, партито става твърде голямо и твърде претъпкано и извън контрол. Ако поставим различна ключалка на вратата – мемантин, ключът няма да я отвори и партито остава на разумно ниво. Мемантинът се използва по-често за лечение на умерена до тежка болест на Алцхаймер и често се приема заедно с инхибитори на холинестеразата. Някои странични ефекти може да са главоболие, обърканост и замайване. Да продължим нататък с други форми на лечение, които често са насочени към поведенческите симптоми като възбудимост, неспокойство, агресия и тревожност. Обикновено се предпочита да се насочим към лечения, които не използват лекарства за тях, като поведенческа модификация, тъй като много лекарства, целящи лечение на поведенчески симптоми, увеличават объркването и дори могат да се свържат с увеличена смъртност.