If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:57

Видео транскрипция

Делирът се определя като остра или внезапна промяна в психичното състояние. Което е различно от деменция, понеже, помни, деменцията обикновено е плавна промяна в мозъка. Делир, точно както деменция, засяга неща като внимание, памет, когнитивност и ниво на будност. Но тази промяна обикновено се случва за часове или дни, а не за години, както при деменцията. Пациенти с делир често имат намалено осъзнаване на обстановката и стават доста объркани. Ако провеждаш разговор с тях, те може да не могат да останат фокусирани върху една специфична тема и може да се скитат или лесно да бъдат разсейвани от нещо друго. Или може просто изобщо да не отговарят на обстановката. Може да имат слаба способност за помнене на неща, особено що се отнася до скорошни събития. И, последно, в някои случаи може да имат халюцинации или екстремни емоции, като страх, тревожност, гняв и депресия. Много от тези симптоми са подобни на симптомите на деменция. Но делирът с тези симптоми може да се променя през деня. Може да има периоди без симптоми и всичко да е нормално. И може да има внезапни периоди, през които някои или всички от симптомите се появяват. И, като казахме това, делирът и деменцията са напълно различни разстройства. Но поради всички подобия в симптомите, за лекарите понякога може да е трудно да различат делир от деменция. Особено понеже делирът може да се случи заедно с деменция. За да се каже разликата, има две важни неща, които лекарите ще гледат. Те ще опитат да разберат кога е било началото. Тоест, кога е започнала промяната в психичното състояние. Делирът е сравнително внезапна промяна в когнитивното състояние, която изглежда преминава от никакви симптоми до тежки симптоми много бързо. Докато деменцията започва с леки симптоми, които обикновено плавно се влошават през дълъг период от време. И може да проверят вниманието на пациента. Фокусирането и поддържането на вниманието често е сериозно ограничено при делир. Докато пациенти в ранен етап на деменция са доста фокусирани. И накрая, и вероятно най-важно, ще опитат да разберат дали има промени в симптомите. Симптомите на делир могат да се променят значително, да се появяват и да изчезват през деня. Ако ги поставиш на графика, може да изглеждат подобно на това, при което симптомите идват и си отиват сравнително често. Но пациенти с деменция ще имат доста постоянно ниво на памет и умения за мислене през времето. Може постепенно да се влоши, но не виждаш големи промени, както при делир. Случаите на делир обикновено са причинени от нарушение в нормалното изпращане и приемане на мозъчни сигнали. Което, по-често отколкото не, е от липса на кислород или някакво друго вещество, което мозъкът е свикнал да получава. Поради това, за разлика от деменцията, делирът обикновено е временен и обратим. Което е важна разлика. Не е задължително постоянен както деменцията. И лекарствата са много честа причина за делир, особено тези, които причиняват промяна на начина, по който мозъкът функционира. Лекарста като антихолинергици, психоактивни лекарства и опиоди са причинители. Но може и да е причинен от абстиненция от определени наркотици и от алкохол. Алкохолиците могат да развият делир, ако внезапно спрат да пият алкохол, след като са пили дълго време. И това понякога се нарича делириум тременс (delirium tremens). Друга голяма причина са стресиращите ситуации. Самите стресиращи ситуации може да са достатъчни да причинят делир, особено когато са съчетани с лекарства. Например делирът е често срещан след операция. Което, първо, е много стресираща ситуация и второ, обикновено се акомпанира от лекарства или седативи по време на операцията и, вероятно, болкоуспокояващи след операцията. Други физически състояния, които може да причинят делир, са неща като дехидратация и електролитен дисбаланс. И инфекции като инфекции на уринарния тракт, пневмония, кожни инфекции и стомашни инфекции. Делирът се среща значително по-често в по-възрастното население. Не е известно защо, но има няколко теории. Едната е че невротрансмитерът ацетилхолин е намален, когато тялото е стресирано, като с лекарства или просто стресиращи ситуации. След като количеството ацетилхолин, който мозъкът произвежда, намалява, докато остаряваме, старите хора са по-податливи на спадове в нивата на ацетилхолин по време на стресиращи ситуации. Второ, докато остаряваме, тялото става по-неспособно да филтрира токсините в кръвта и да ги спира от навлизане в мозъка. Докато остаряваш, може би повече токсини успяват да се натрупат в мозъка, следователно правейки делира по-вероятен. След като делирът е обратим, много, много е важно да се лекува правилно. Но лечението ще зависи от подлежащата причина. Например ако се подозира дехидратация, вливане на течности и електролити ще помогне за поправяне на проблема. Или, алтернативно, ако са виновни лекарствата, премахването на лекарствата може да помогне за възстановяване от делира. Често е важно да се осигури поддържаща грижа за пациента, ако е податлив на случаи на делир или по време на възстановяването от делир. Поддържането на пациентите спокойни и ориентирани в обстановката е много, много важно. Колкото по-малко стресираща, толкова по-добре. Неща, които с полезни, са неща като редовни вербални припомняния за местоположението и за това, което става, участие на членове на семейството, използване на техники за релаксация и със сигурност да са им дадени правилните хранителни вещества и течности.