Основно съдържание

Здраве и медицина

Курс: Здраве и медицина > Раздел 17

Урок 2: Депресия и свързани разстройства

Какво е депресия?

Всички сме се чувствали тъжни, безпомощни или неудовлетворени в даден момент от живота. За повечето от нас тези чувства са напълно нормален отговор на стресиращи или неприятни събития, като финансови трудности или края на романтична връзка. Негативните чувства могат да бъдат болезнени и съкрушителни, но те преминават и стават по-малко интензивни с течение на времето.

Когато настроението ви е изключително тъжно или негативно през повечето дни и става по-лошо или по-интензивно с времето, може да имате афективно разстройство. Афективното разстройство е сериозна промяна или смущение в настроението, което предизвиква човек да изпитва крайни или съкрушителни емоции, и засяга способността им да функционират нормално. Клиничната депресия, или депресия, е едно от най-честите афективни разстройства в САЩ и причинява крайни, постоянни чувства като тъга и безнадеждност, които могат да имат отслабващ ефект върху физическото и психическото здраве на човека.

Как работи мозъкът през повечето време?

Мозъкът работи непрекъснато, за да помогне да откликнеш на преживяното. За да го направи, той разчита на химически посланици, наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите са мощни инструменти за комуникация, които помагат различните части от мозъка да контролират повечето от телесните функции, включително поведенческите процеси като сън и апетит, и емоционалните процеси като настроение и концентрация. Невротрансмитерите взаимодействат с цели в мозъка, за да откликваш на ситуации по подходящ и здравословен начин. ,

Какво може да се обърка?

Понякога невротрансмитерите спират да работят както трябва и причиняват проблеми в комуникационната система на мозъка. Ситуация, наречена химически дисбаланс, може да промени различни аспекти от психическото и физическото здраве. Много учени вярват, че тежките поведенчески и емоционални промени при депресията са причинени от дисбаланс или дисфункция на невротрансмитерите, наречени моноамини. Моноамините се откриват в големи концентрации в лимбичната система на тялото, която контролира емоциите, съня, апетита и паметта. Когато концентрацията на моноамини е твърде ниска се появяват симптоми на депресия.

Невротрансмитери и депресия**
Невротрансмитер	Симптоми или поведения
Нисък норепинефрин	намалена енергия или мотивация, слабо внимание и памет
Нисък серотонин	увеличаване на депресираното настроение, силно желание за храна, проблеми със съня
Нисък допамин	увеличение на натрапчивите желания, компулсивно поведение, намаляване на удовлетворението

Симптоми:

Тежко депресивно разстройство променя как човек се чувства и действа по през период от време, наречен депресивен епизод.

Депресивни епизоди: през това време човекът се чувства изключително тъжен всеки ден и усещането продължава най-малко 2 седмици. Тъгата е субективна и различна за всеки, така че преди да определите или диагностицирате някой, който е тъжен, с депресия, важно е да се помисли дали тяхното поведение е забележимо различно от начина, по който обикновено действат в подобни обстоятелство, или не. По-специфични симптоми може да се случват всеки ден за поне 2 седмици и могат да включват:

чувства тъга по-често, отколкото други чувства
- чувства, че животът вече не е забавен и не носи удоволствие
губи интерес в неща, които са били голяма част от предишния живот на човека
промени в апетита и теглото, като ядене на значително по-големи количества и качване на тегло, или липса на ядене
промени в качеството или количеството на съня, като по-малка продължителност на съня или повече спане, но продължително усещане на умора
промени в говора, като повече мълчаливост
психомоторно раздразнение, като пукане кокалчетата на ръцете, нервно крачене или потропване с крак
чувство на безполезност или вина
ниско самочувствие
мислене за смърт или желание за смърт

Самоубийство: мисли за самоубийство са най-сериозният симптом на депресия. Когато хората постоянно изпитват тежки симптоми, като тези описани по-горе, те може да започнат да мислят, че смъртта е единственият им начин да избягат от болката си. Понеже може също така да чувстват, че бъдещето им е безнадеждно и нищо няма да стане по-добре, много по-вероятно е да действат въз основа на мислите, които имат за смъртта. Докато депресията им става по-тежка, рискът от самоубийство също се увеличава.

Специфични предупредителни знаци за самоубийство включват:

чести, интензивни или дълготрайни суицидни мисли или мисли за самоубийство
твърдене, че няма причина да живее
чувства, че е в капан или е в тежест на останалите
повишена употреба на алкохол или наркотици
раздаване на вещите или сбогуване по начин, който изглежда окончателен

Ако чувстваш, че ти или някой, който познаваш, може да е в риск, моля, потърси помощ, като се свържеш с Националната Гореща линия за превенция на самоубийства на 1-800-273-8255 (бел.прев. - на територията на България можете да намерите помощ на тел. 112, на телефона на доверието на БЧК - 02/81 64 892, Дружество на Психолозите в България - 0888 429 730 или 0895 922 421.

Какво причинява депресия?

Като повечето нарушения в настроението, депресията няма една единствена причина. Вместо това, тя е резултатът от множество фактори, които си взаимодействат, за да създадат химически дисбаланс в мозъка ти.

Биологични фактори: ако един от членовете на семейството ти има нарушение на настроението, като депресия, много по-вероятно е ти също да развиеш такова. Дори други психични болести, като шизофрения или алкохолизъм, повишават риска ти от развиване на депресия.
Психологически фактори: стресиращи или негативни събития в живота, като смърт в семейството, развод или загуба на работа, често предизвикват депресия. Когато преживяваш травма или стрес постоянно и хронично, много по-вероятно е да развиеш депресия.
Поведенчески фактори: увеличение на консумацията на алкохол или употребата на наркотици могат да доведат до развитието на депресия и често могат да влошат симптомите.
Социални фактори: липса на социална подкрепа като значими взаимоотношения с приятели или семейство е свързана със симптоми на депресия.

Колко често срещана е депресията?

Около 5% от пълнолетните хора по света и 6,9% от пълнолетните в САЩ се сблъскват с депресия в даден момент през живота си. По-вероятно е да изпиташ депресия, ако си жена, имаш медицинско заболяване, като рак или сърдечна болест, и живееш в област със слаб достъп до лечение и работа. Широкото разпространение на депресия е направило самоубийството значим проблем на публичното здраве в САЩ и през 2013 е било 10-тата водеща причина за смърт. Степента на самоубийствата е особено висока сред уязвимите части на населението, като ветерани от войните, хора, които се идентифицират като лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални или не са наясно, и млади хора между 15 и 24-годишна възраст.

Възможно ли е да се предотврати депресията?

Повечето учени и практикуващи лекари казват, че депресията не може да се предотврати и може да се случи на всекиго по всяко време. Вместо на превенция, те подчертават важността на овладяването на депресивните епизоди, след като те започнат. Някои стратегии може да подобрят механизмите за справяне и да намалят тежестта или продължителността на симптомите, включително развиването на здравословни навици като ядене на храни, богати на хранителни вещества, физически упражнения, редовен сън, избягване на наркотици и алкохол и търсене на помощ от семейството и приятелите.

Как се лекува депресия?

Лечението за депресия обикновено е интегративно. Това означава, че се комбинират психиатрични, психологически и поведенчески интервенции, за да се лекуват специфичните нужди и симптоми на пациента. Леченията работят заедно, за да възстановят нормалното настроение и да повишат способността на човека да се справя със света около себе си.

Психиатрични лечения:

Медикаментите за тежко депресивно разстройство се наричат антидепресанти. Антидепресантите работят като подобряват ефектите на невротрансмитерите в мозъка. Някои се фокусират върху блокирането на ре-абсорбацията на специфични невротрансмитери. Тези включват инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) и инхибитори на обратното захващане на норепинефрина и допамина (NDRIs). Други антидепресанти, като инхибитори на моноамин оксидазата (MAOIs), се фокусират върху нивата на невротрансмитерите, като регулират ензима (наречен моноамин оксидаза), който обикновено е замесен в реабсорбирането им в мозъка.
Друго медицинско лечение за депресия е електроконвулсивна терапия или ЕТК, което включва поставяне на електроди на главата на пациента, за да преведат електричен токове през мозъка им. Това често се използва като начин за подобряване на функционирането на невротрансмитерите, когато човекът не се подобрява, след приемане на антидепресанти.

Психотерапия:

Психотерапията не е насочена към подлежащите причини на депресията, но може да подобри функционирането по време на и след депресивни епизоди. Една от най-ефективните психотерапии за тежко депресивно разстройство е когнитивна поведенческа терапия (КПТ). КПТ се фокусира върху идентифициране на отрицателните мисли, емоции, вярвания и поведения и заместването им с по-положителни такива. Това помага на пациентите да се справят със стари травми, както и с нови стресови ситуации. Други форми на терапия се фокусират върху подобряване на социалните взаимоотношения и поставянето на дългосрочни цели. Психотерапията често се съчетава с лекарства или други психиатрични лечения.

Поведенчески лечения:

Поведенческите интервенции за депресия обикновено включват развиване на здравословни навици на живот като физически упражнения, медитация, слушане на музика, ядене на здравословни храни и придържане към последователен график на сън.

Обърни внимание на следното:

Хората навсякъде по света изпитват разстройства на настроението, но някои култури използват различни термини за тяхното описване. Например хората в Латинска Америка използват думата “susto”, за да опишат психична болест със симптоми, подобни на депресията. Susto се случва, когато човек премине през събитие, което е толкова травматично, че душата им напуска тялото им. Това може да причини проблеми със съня и апетита, чувство на тъга и ниско самочувствие, намален интерес в дейностите и понякога води до самоубийство или смърт. Така че когато мислиш за депресията, помни, че трябва да внимаваш с културните различи и контекст – това може да ти помогне да разбереш по-добре как болестта може да се развие и лекува в определена част от населението.
Докато депресията е лечима психична болест, много хора избягват да търсят лечение. Защо? В САЩ стигмите за депресията и други психични болести често са причината. В нашата култура е често срещано невярното схващане, че депресията е знак на слабост или лошо поведение – много хора не мислят, че депресията е реално медицинско заболяване. Като резултат, тези, които страдат от депресия, може да смятат, че с тях има нещо грешно – те се чувстват виновни, обезверени или засрамени, че не могат просто "да го преодолеят". За да помогнем за промяната на негативните схващания за депресията, трябва да започнем да мислим и да говорим за депресията по същия начин, по който говорим за други медицински проблеми. Ако един човек е диагностициран с рак, няма ли да го окуражим да опита с химиотерапия или радиационна терапия? Ако човек си е изгорил рамото, няма ли да му кажем да отиде в болница? Когато подходим към психичните болести от същата перспектива, можем да помогнем на хората с депресия да потърсят лечение и да се възстановят.

[Източници и препратки]

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.