If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:11

Видео транскрипция

Искам да отделя минута да поговоря за това как клиниците диагностицират депресия или, да го кажа по друг начин, искам да поговоря как клиниците могат да различат депресията от нормалните и подходящи емоционални отговори. И те правят това като използват DSM-5, което е Диагностичното и статистично ръководство за психични разстройства, като това ръководство очертава критериите, които човек трябва да изпълнява, за да бъде диагностициран с депресия. И има 9 различни критерии, върху които искам да се фокусирам в това видео. Първият критерий е че човек трябва да има депресивно настроение всеки ден през по-голямата част от деня. И това трябва да продължава през дълъг период от време. И дали човек има депресивно настроение, или не е нещо, което може да бъде определено с описанието на пациента, но може да бъде определено и чрез наблюдения от хората около него или от лекаря. При депресия също очакваме да видим загуба на интерес и радост от дейности, които човек преди е намирал за удовлетворяващи. И това също трябва да е налице през по-голямата част от деня и в продължение на дълъг период от време. Депресията също е свързана с много когнитивни симптоми. И това може да включва силни чувства на безполезност и вина, тоест чувство, че не допринасяш с нищо или не разбираш защо някой би искал да ти е приятел. И, разбира се, това може да накара човек да не излиза с приятели и после до чувство на вина, че не се обажда, а това може да стане един вид затворен кръг. Хората с депресия също може да имат трудности с концентрацията. Може да им е трудно да се фокусират върху нещата, които трябва да свършат, неща като приключване на домашната работа. Тези проблеми с концентрацията са също свързани с неспособност за взимане на решения и това може да се отнася за големи житейски събития, като избиране на колеж, но нерешителността може също да засегне малките решения, които изглеждат незначителни, неща като решаване какво да си поръча за вечеря в ресторант. Друг когнитивен симптом, който хората с депресия може да имат, са мисли за смъртта и умирането, а това може да включва и наличието на реален план за самоубийство, но може и да включва мислене за смъртта в цялостен план или просто нежелание за живот. И следващата част може да те изненада, но депресията също има множество физически симптоми. Не влияе на хората само на психично ниво Може да има значителни промени в теглото, като това може да включва загуба или качване на тегло. И това може да върви ръка за ръка със съответно увеличение или намаляване на апетита. Хората с депресия може също да развият безсъние, така че може да им е трудно да заспят или може да се будят често през нощта, но е възможно и да развият противоположния проблем. Може да започнат да спят прекалено много, толкова, че това значително да възпрепятства ежедневните им отговорности. Друг физически симптом може да е психомоторна възбуда или забавяне и нека разгледаме това в детайли. Психомоторна възбуда е увеличение на неволните движения, тоест това може да включва нервно крачене в стаята или кръстене на ръцете, или дърпане на кожичките около ноктите. Психомоторното забавяне е противоположното, тоест това е забавяне на движенията, като тук нямам предвид бавно бягане. По-скоро това е като неспособност за ставане от леглото или обличане, или взимане на душ, или човекът може да се чувства напълно неспособен да си сготви или да върне телефонно обаждане, или да отговори на имейл. И искам да уточня, че това не е от мързеливост. Човек с депресия може наистина да чувства, че тези дейности са невъзможни. Хората с тези симптоми обикновено са доста объркани от това и са ядосани от този симптом, и може да чувстват силна вина, заради него. Последният физически симптом, който искам да спомена, е умора или загуба на енергия, или чувства на липса на енергията за извършване на задачите, които човекът обича, а още по-малко за задачите, които трябва да свърши, за задачите, които трябва да бъдат свършени. Това са симптомите на депресия, които са описани в DMS-5, но те имат няколко уговорки. Имат няколко определения. Първото е нещо, което споменах по-рано, но те исках да повтарям с всеки симптом, и това е че всеки от тези симптоми трябва да продължава през по-голямата част на деня и да е налице почти всеки ден, обикновено за поне две седмици. Друго нещо за отбелязване е че човек няма нужда да има всички девет споменати симптома, за да бъде диагностициран с депресия. Трябва да има само пет от тях. Но без значение колко симптома има – и хората често имат повече от пет – винаги трябва да проявява поне един от първите два, тоест или трябва да има депресивно настроение, или загуба на интерес в преди забавни дейности, или и двете. Друг критерий е че тези симптоми трябва да причиняват дистрес, което означава, че трябва да нарушават нормалното функциониране на човека по някакъв начин, тоест може би влияят на работата или оценките, или социалния живот на човек. Последно, тези симптоми не може да са били породени от друго заболяване или като страничен ефект от лекарства. Едно последно нещо, което искам да спомена, е че тези критерии са се променяли с времето Преминах през списък симптоми от DSM-5, което е най-скорошната версия. Но преди публикацията на това ръководство имахме DSM-4. И докато повечето от симптомите на депресия са същите и в DSM-4, и в DMS-5, искам да спомена една голяма промяна, а тя е изключването на отчаянието. Точно както говорихме, че не може да се покрие критерия за депресия, ако тя е предизвикана от друга болест, преди не можеше незабавно да се покрие критерия за депресия, ако депресията е била породена след значително отрицателно житейско събитие. Тоест ако някой се е чувствал депресиран след смъртта на любим човек като родител или дете, или съпруг, не можеше незабавно да покрие критерия за тежко депресивно разстройство. Вместо това скръбта им трябваше да продължава доста по-дълго, за да бъдат диагностицирани, а това е премахнато от DSM-5. И, разбира се, докато нашето разбиране на депресията се увеличава, знанието ни за нейното диагностициране и начина на лечение също ще продължат да еволюират.