Диагностициране на депресия

Искам да отделя минута да поговоря за това как клиницистите поставят диагнозата депресия, или, да го кажа по друг начин, искам да поговоря как клинично може да се различи депресията от нормалните и адекватни емоционални отговори. Това става с помощта на ДСН (DSM-5), което е Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, който съдържа критериите, на които пациентът трябва да отговаря, за да бъде диагностициран с депресия. Има 9 различни критерии, върху които искам да се фокусирам в това видео. Първият критерий е, че човек трябва да има депресивно настроение всеки ден през по-голямата част от деня. Това трябва да продължава през дълъг период от време. Дали човек има депресивно настроение, или не, е нещо, което може да бъде определено с описанието на пациента, но може да бъде определено и чрез наблюдения от хората около него или от лекаря. При депресия също очакваме да видим загуба на интерес и радост от дейности, които човек преди е намирал за удовлетворяващи. Това също трябва да е налице през по-голямата част от деня и в продължение на дълъг период от време. Депресията също така е свързана с много когнитивни симптоми. Това може да включва силно усещане за безполезност и вина, тоест чувство, че не допринасяш с нищо или не разбираш защо някой би искал да ти е приятел. Разбира се, това може да накара човек да не излиза с приятели и после до чувство на вина, че не се обажда, а това може да стане един вид затворен кръг. Хората с депресия също може да имат трудности с концентрацията. Може да им е трудно да се фокусират върху нещата, които трябва да свършат, например да довършат домашната си работа. Тези проблеми с концентрацията също така са свързани и с неспособност за взимане на решения и това може да се отнася за големи житейски събития като избор на колеж, но нерешителността може също да засегне малките решения, които изглеждат незначителни, например решението какво да си поръчаш за вечеря в ресторанта. Друг когнитивен симптом, който хората с депресия може да имат, са мисли за смъртта и умирането, а това може да включва и наличието на реален план за самоубийство, но може и да включва мислене за смъртта в общ смисъл или просто нежелание за живот. Следващата част може да те изненада, но депресията също има множество физически симптоми. Не влияе на хората само на психично ниво Може да има значителни промени в теглото, като това може да включва загуба или качване на тегло. Това може да върви ръка за ръка със съответно увеличение или намаляване на апетита. Хората с депресия може също да развият безсъние, така че може да им е трудно да заспят или може да се будят често през нощта, но е възможно и да развият противоположния проблем. Може да започнат да спят прекалено много, толкова, че това значително да възпрепятства ежедневните им отговорности. Друг физически симптом може да е психомоторна възбуда или забавяне и нека разгледаме това в детайли. Психомоторна възбуда е увеличение на неволните движения, тоест това може да включва нервно крачене в стаята или кръстене на ръцете, или дърпане на кожичките около ноктите. Психомоторното забавяне е противоположното, тоест това е забавяне на движенията, като тук нямам предвид бавно бягане. По-скоро това е като неспособност за ставане от леглото или обличане, или взимане на душ, или човекът може да се чувства напълно неспособен да си сготви или да върне телефонно обаждане, или да отговори на имейл. Искам да уточня, че това не е от мързеливост. Човек с депресия може наистина да чувства, че тези дейности са невъзможни. Хората с тези симптоми обикновено са доста объркани от това и са ядосани от този симптом и може да чувстват силна вина заради него. Последният физически симптом, който искам да спомена, е умора или загуба на енергия, или чувства на липса на енергията за извършване на задачите, които човекът обича, а още по-малко за задачите, които е длъжен да свърши, задачите, които трябва да бъдат свършени. Това са симптомите на депресия, които са описани в DMS-5, но тук има няколко уговорки. Има няколко определения. Първото е нещо, което споменах по-рано, но не исках да повтарям за всеки симптом, и това е, че всеки от тези симптоми трябва да продължава през по-голямата част на деня и да е налице почти всеки ден, обикновено за поне две седмици. Друго нещо за отбелязване е, че човек няма нужда да има всички девет споменати симптома, за да бъде диагностициран с депресия. Трябва да има само пет от тях. Но без значение колко симптома има – а хората често имат повече от пет – винаги трябва да проявява поне един от първите два, тоест или трябва да има депресивно настроение, или загуба на интерес към харесвани преди дейности, или и двете. Друг критерий е, че тези симптоми трябва да причиняват дистрес, т.е. да нарушават нормалното функциониране на човека по някакъв начин, тоест може би влияят на работата или оценките, или социалния живот на човек. Последно, тези симптоми не трябва да са породени от друго заболяване или да са страничен ефект от лекарства. Едно последно нещо, което искам да спомена, е, че тези критерии са променяни във времето Разгледахме списъка със симптоми в DSM-5, което е най-скорошната версия. Но преди публикуването на този наръчник имахме DSM-4. Макар повечето от симптомите на депресията да са същите и в DSM-4, и в DMS-5, искам да спомена една голяма промяна, а тя е изключването на отчаянието. Точно както говорихме, че не може да се покрие критерия за депресия, ако то е предизвикано от друга болест, преди не можеше незабавно да се покрие критерия за депресия, ако депресията е резултат от значимо отрицателно житейско събитие. Тоест, ако някой се е чувствал депресиран след смъртта на любим човек като родител или дете, или съпруг, не можеше незабавно да покрие критерия за тежко депресивно разстройство. Вместо това скръбта им трябваше да продължава доста по-дълго, за да бъдат диагностицирани, което е премахнато от DSM-5. И, разбира се, докато нашето разбиране на депресията се подобрява, знанията ни за нейното диагностициране и начина на лечение също ще продължат да еволюират.