If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:18

Въведение в психологията - Депресия и Тежко депресивно разстройство

Видео транскрипция

Тежкото депресивно разстройство, което понякога се нарича просто депресия, се характеризира от продължителна безпомощност и обезсърчение за бъдещето. Хората с това разстройство имат ниска себеоценка и много силно чувство за незначителност. Също така им липсва енергия да вършат нещата, които преди са харесвали, а още по-малко за нещата, които трябва да направят или не им харесват. Чувстват се социално изолирани и им е трудно да се фокусират върху важните задачи и им е трудно да взимат решения. И това лошо настроение по принцип обхваща всички аспекти от живота им. Има множество физически симптоми, които също са свързани с депресията. Летаргия, тоест усещане за умора. Хората с депресия също показват вариране в теглото – качване или загуба на тегло. Също така може да имат трудности при заспиване или да спят прекалено много. И мисля, че тези физически симптоми често биват игнорирани, понеже в западните култури, като САЩ, обикновено приемаме депресията като нещо, което се отнася до настроението или емоциите. Но хората в някои източни култури, особено в култури, където може да бъде прието за неподходящо да се задълбочава или да се говори за чувства и емоции, хората в тези култури възприемат депресията и изпитват депресията по отношение на тези телесни симптоми, така че е много важно те да не бъдат пренебрегвани. Депресията или депресивните симптоми са най-голямата причина, поради която хората търсят услугите на психичното здравеопазване. И поради това някои хора започват да ги наричат настинката на психологическите разстройства. И харесвам този термин, поради някои причини, а не го харесвам, поради други. Харесвам, че улавя обхвата на заболяването, колко често срещано е то. Изчислено е че 13% от мъжете и 22% от жените по целия свят могат да изпълнят критериите за депресия поне веднъж в живота си. И едно проучване е показало, че цели 31% от студентите може да изпитат това заболяване. И това са много високи числа. Така че в този смисъл смятам, че терминът е подходящ. Но смятам, че терминът настинка не обхваща сериозността на заболяването. Понеже депресията не е просто да се чувстваш зле понякога. Това не е чувство на тъга или мъка в подходящите случаи, което е просто нормална част от живота. И смятам, че този термин минимизира тази част на разстройството. Депресията може да бъде породена от житейско събитие, като загуба или раздяла, но не е задължително. Също така обикновено не се появява самостоятелно. Всъщност доста често хора с депресия имат и други заболявания, като тревожно разстройство. И пиша в този син цвят, за да означа депресия, но ми доскучава, така че нека го сменя. Има множество фактори, които може да бъдат включени в депресията, и ще ги разделя в три категории: биологични фактори, психологически фактори и социокултурни или обстоятелствени фактори. И нека отделя минута, за да запиша всичко това. Добре. Първо, знаем от проучвания върху семейства и близнаци, че депресията има генетичен компонент. И от проучвания, които използват функционално изобразяване, знаем, че хората с депресия показват намалена дейност в префронталния кортекс. И това може да е свързано с проблеми с взимането на решения, каквито хората с депресия обикновено имат. Както и с трудностите им в извършване на дейности. Изследователите са открили по-ниски нива на активност във възнаграждаващата система в мозъка. И това също може да обясни защо хора с депресия може да не откриват удоволствие в дейностите, които преди са намирали за удовлетворяващи. Депресията също е свързана с определени невротрансмитери и регулацията на невротрансмитерите. Ще съкратя това тук, като запиша NT за невротрансмитер (neurotransmitter). Едно проучване предполага, че хората с депресия може да имат по-малко рецептори за серотонин и норепинефрин. И смятам, че цялото това проучване е удивително. Мисля, че е много важно. И е много завладяващо, по начина, по който откритията, включващи невронаука, обикновено са. Но като казах това, искам да те предупредя да не опростяваш прекалено тези биологични фактори. И за да дам пример защо казвам това, искам да поговорим за връзката между определен ген-серотонинов транспортер и депресията. И този ген е познат като 5-HTTLPR, и ще запиша това. И много открития са показали, че този ген играе роля в депресията, но всъщност... свързан е с депресия, само ако човекът с този ген е в стресираща обстановка. Но историята не приключва тук, а е по-сложна. Понеже се оказва, че ако човек с тази генетична характеристика е поставен в топла и положителна среда, тогава човекът ще покаже намален риск за депресия. И това е нещо, което все още не разбираме напълно, но все още се опитваме да открием защо е така. Но важното е, че смятам, че това наистина ни показва колко сложни могат да са биологичните фактори. Нека продължим към някои психологически фактори, които може да повлияят на депресията. Една теория е основана на концепцията за заучената безпомощност. И тази теория предполага, че ако един човек е изложен на отблъскващи ситуации отново и отново, без никаква сила да ги промени или контролира, може да започне да чувства безпомощност по начин, който може да доведе до депресия. Тоест ако някои е изложен на продължителен стрес поради семеен живот или тормоз, или друга причина, върху която няма контрол, безпомощността им може да излезе от контрол и човекът може да спре да опитва да промени ситуацията си, понеже смята, че няма никакъв начин да я промени. И това е поведенческа теория или начин да мислим за депресията, но има и когнитивни теории за това. И тези теории се фокусират върху мислите или вярванията, които, с повторение, могат да породят депресия. И докато е вярно, че всеки има отрицателни или саморазрушителни мисли от време на време, по принцип сме способни да се отдалечим от тях и можем да осъзнаем, че това, което мислим, не е напълно логично. Но понякога хората могат да бъдат вкарани в капан от тези мисловни модели и може да придават твърде много влияние на негативните мисли и действия и преживявания. И докато размишляват върху тези неща, когато ги предъвкват отново и отново в ума си, възможно е тези когнитивни (познавателни) изкривявания да доведат до депресия. Друга когнитивна теория за депресията се фокусира върху теорията на приписването или обясняването. Докато живеем в ежедневието си, обикновено опитваме да разберем и обясним събитията, които се случват около нас. И когато правим това, можем или да припишем нещата които виждаме на вътрешни, или на външни причини. Заради нещо, което направих ли е? Или дали това се случи, поради нещо, което е напълно извън мой контрол? Дали получих слаба оценка на теста, понеже не учих? Това би било вътрешна причина. Или дали получих слаба оценка, понеже учителят състави напълно нечестен тест? Което би било външна причина. Хората с депресия обикновено приписват отрицателните преживявания на вътрешни причини. Тоест може би ще помислят, че техен приятел не им се е обадил или писал съобщение, понеже не са им приятни или не ги обичат, а не понеже са били на кино със семейството си и може би телефонът им е бил изключен. В допълнение към това, те обикновено възприемат отрицателните преживявания като стабилни, тоест ще смятат, че те ще продължат да се случват в бъдещето. И също обикновено мислят, че те са глобални, тоест може да приемат, че ако един приятел не им върне обаждането, това по някакъв начин означава, че никой от приятелите им не ги харесва и, заедно, тези неща, тези вътрешни приписвания, тези стабилни приписвания и глобални приписвания, тези неща формират песимистичен стил на приписване и това може да направи определени хора особено податливи на депресия. И има много други психологически теории за депресията. Неща, които са свързани с механизма за справяне или самоуважението, но е трудно да се разбере дали тези неща причиняват депресия, или са резултат от нея. Дали песимистичният стил на приписване води до депресия, или хора с депресия обикновено имат песимистичен стил на приписване? Не винаги е ясно. Обстоятелствените и социокултурните фактори също могат да имат силно влияние върху депресията. Наличието приятел или партньор, или съквартирант с депресия може да увеличи вероятността хората около тях също да развият депресия. Въпреки че не знаем защо точно става така, някои изследователи предполагат, че може да е свързано с ко-преживяването (съпреживяването), при което приятелите говорят за проблеми и отрицателни събития. Но вместо да обсъждат как да ги решат, те се фокусират върху отрицателните емоции и се замислят за бъдещи проблеми и събития. И на някакво ниво това е нормално. Напълно нормално е близки приятели да поемат някои от отрицателните чувства на другия, например тъгата при загуба на някого, които е близък до тях, или гнева, ако бъдат зарязани от партньора си. Това е естествена емпатия. Но същата емпатия, която ни позволява да утешим приятелите си, когато не се чувстват добре, може също да бъде причината, поради която депресията изглежда се разпространява. Също знаем, че хората с нисък социоикономически статус, особено тези, които живеят в бедност, са по-предразположени към депресия, както и тези, които трудно задържат работата си, или току-що са загубили работата си. Има и други обстоятелствени фактори. Социална изолация, насилие в детството, дори предразсъдъци – предполага се, че те причиняват депресия. И нека помислим за предразсъдъците. Ако някои израсне в домакинство, в което има отрицателни чувства за хомосексуалността, и ако израсне и започне да изпитва любовни чувства към същия пол, тогава вероятно човекът е интернализирал предразсъдъците след годините, през които ги е чувал, и това също може да доведе до депресия. Нека направим стъпка назад за малко. Казахме, че имаме биологически фактори, психологически фактори и социокултурни и обстоятелствени фактори. И когато поставим всички тези неща заедно, получаваме това, което се нарича биопсихосоциологически модел на депресия и тази теория признава, че всички тези фактори играят роля. Така че някои хора са генетично предразположени към състоянието, но то се развива, само ако ситуацията е правилна или ако развием определени мисловни модели.