If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:12

Лечение на депресия - психологически терапии

Видео транскрипция

Когато си представиш някого, който лекува депресия, и може би когато помислиш за терапията по-цялостно, може да си представиш нещо като тази сцена тук. Някой лежи на диван и обсъжда проблемите си, докато брадат, сериозен терапевт, който случайно изглежда като Фройд, слуша и си води бележки и може би от време на време казва на пациента своите прозрения. Но това е свръх опростена картина на психологическите терапии, които всъщност могат да са много различни. Но преди да говоря за специфичните терапии, искам да отбележа две неща за всички психологически терапии. Първото е че терапевтите преминават през години на обучение, за да стигнат там, където са, така че вероятно са помагали на пациенти с депресия в миналото. Второто е че терапевтът не те познава. Не е лично въвлечен в проблемите ти. Тези две неща правят говоренето с терапевт много по-различно от говоренето с член на семейството или приятел. Първият вид терапия, за която искам да поговорим, е и най-старата и това е психодинамична терапия. Това е видът терапия, който изглежда най-много като тази картинка с дивана тук. Основава се на идеята, че депресията е причинена от загуба в живота на хората, било тя истинска или символична. Загубата може да е съзнателна или несъзнателна. Целта на този вид терапия е да успее човекът да прозре своите мисли и поведения. По този начин може да помогне на хората да намерят корена на депресията си, символичната загуба в живота си, която е довела до настоящето им депресивно състояние. Правят това чрез разговор, не задължително за проблемите си, но за всичко, което им дойде наум в момента. Работата на терапевта е да насочва тази дискусия, да фокусира вниманието им върху определени детайли. Тази терапия трябва да бъде продължена дългосрочно, понеже, както се оказва, може да е нужно повече време да се идентифицират подсъзнателните причини. Но за нещастие този вид терапия по принцип не е ефективна за лечение на депресия. Друго нещо, върху което искам да се фокусирам, е терминът "психотерапия", понеже имаме фройдистка психотерапия, тази, за която говорим тук, но в днешно време терминът психотерапия се използва за множество различни терапии, някои от тях много ефективни. Въпреки че може да изглеждат различно от традиционната психотерапия, всички те я използват като основа. Един пример за модерен вид психотерапия се нарича "интерперсонална терапия", позната също и като ИПТ. Идеята между този вид психотерапия е, че социалните връзки и социалната подкрепа могат да играят ролята на буфер срещу депресията. ИПТ се фокусира върху това да помогне на хората да са по-осъзнати относно социалните си връзки. По-точно, целта е да помогне на хората да осъзнаят начините, по които действията им може да не им позволяват да поддържат близки социални взаимоотношения с хората около тях. Целта е да се помогне на хора с депресия да подобрят тези социални взаимоотношения, като начин за намаляване на депресивните симптоми. За разлика от традиционната психотерапия, този вид терапия се прилага краткосрочно. Фокусира се върху стратегии, а не върху обсъждане на миналото и търсене на прозрения. Вместо да лежат на диван и да говорят за връзките с майка си, те може да говорят за начини да се свържат отново с майка си. Много по-ориентирана към действия е. Следващата терапия, за която искам да говоря, е поведенческа терапия и бехейвиоризмът като цяло е свързан със скрити концепции, като подсъзнанието. Вместо това се фокусира върху поведението на хората и как то се отнася до депресията. Идеята е, че депресията спира енергията на човека и го отдръпва от социалния им контекст. Комбинация от тези две неща намалява достъпа на човек до забавни действия, всички неща, които някога са го забавлявали. И понеже те не излизат и не се забавляват, това подсилва отрицателното им настроение. Целта на поведенческата терапия е да се фокусира върху стратегии, вместо да мисли за миналото. Но вместо да се фокусира върху начини за подобряване на връзките, като ИПТ, целта на поведенческата терапия е човек да излезе от дома си и да се върне към дейностите, които са му били забавни. Като увеличава социалния контакт с приятели и семейство и като насилва хората да участват в дейности, които някога са им били забавни, дори и да не ги намират за забавни в момента, те евентуално ще се почувстват по-добре. Чрез повторение евентуално ще започнат да са им забавни отново. Тази терапия, която е краткосрочна – нека запиша това – тази терапия е доста ефективна. Оказва се, че преминаването през действията наистина кара хората да се чувстват по-добре след време. Но един проблем с този вид терапия е, че хората я намират за много трудна. За хората с депресия взимането на участие в тези дейности може да е много стресиращо и заплашително. Друг проблем е, че хората не започват веднага да се чувстват по-добре, това не е спонтанно. Всъщност може да минат няколко седмици, преди да видят подобрение, преди отново да започнат да се наслаждават на тези дейности. Поради това някои хора може да имат трудности да се придържат към терапията. Ако поведенческата терапия е по-фокусирана върху променянето на поведението на хората, когнитивната терапия цели да промени мисленето на хората. Идеята зад тази теория е, че чувствата ни до голяма степен са фактор от мисленето ни за света и за интерпретирането на света около нас. С времето хората развиват автоматични негативни мисли и нерационални предположения. Представи си, че някой си мисли, че е безполезен. Помисли как мисленето за това твърдение и повтарянето му отново и отново може да доведат до депресия. Помисли как това може да засегне държането на човека, възприятието му за света. И двете от тези неща, и автоматичните мисли, и нерационалните предположения, ръководят поведението ни и оформят преживяванията ни, дори ако не сме съзнателно наясно с това. В практиката когнитивната терапия има две части. Първата е да се преборят тези автоматични мисли и нерационални предположения, а втората е да се променят. По-точно, да се покаже на човек, че има способността да ги промени, да им се покаже, че тези мисли са под техен контрол. Понеже е ориентирана към действия, този вид терапия по принцип е по-кратка. Има няколко проблема с този вид терапия. Основният е, че зависи силно от самия човек с депресия. Терапевтът може да дава насоки, но човекът с депресия трябва да накара тези насоки да работят. Това може да е трудно за някои хора, които вярват, че симптомите им са част от тях, и които не вярват, че имат силата да направят каквото и да било за тях. Но, като казахме това, когнитивната терапия може да е много ефективна за хора, които активно участват в нея. Последният вид терапия, за която искам да говоря в това видео, е когнитивно поведенческата терапия. Както вероятно можеш да кажеш от името, терапията е комбинация от когнитивна терапия и поведенческа терапия. Базира се на идеята, че има реципрочно отношение между мислите, чувствата и поведенията ни. Забележи, че направих тези стрелки така, че да сочат в двете посоки. Тук казваме, че някои има отрицателна мисъл – "Безполезен съм" и поради това може да не учи за даден тест, след като вярва, че и без друго е безполезен и после ще се чувства зле, когато се провали на теста. Или може би човекът е забравил кога трябва да предаде дадено задание и поради това си мисли, че е глупав, което води до депресивно настроение, което пък води до прекратяването на плановете с приятели и кара човек да си мисли, че е лош приятел. Това може да продължава вечно и именно това е основната идея. КПТ смята, че всички тези неща са свързани взаимно и не можеш да ги разделиш. Така че ако нещо ще помогне на човек с депресия, то трябва да е насочено и към познанието, и към поведението. Целта на терапията е да се пребори с негативните схеми на човека и да ги промени, докато в същото време го окуражава да осъзнава поведението си и отново да участва активно в живота си. От терапиите, които споменах тук, ИПТ и КПТ се смятат за най-ефективни. Понякога толкова ефективни, колкото и лекарствата. Но искам да посоча, че това не е въпрос на едното или другото. Като цяло, най-добрите резултати произлизат от комбинация от лекарства и терапия.