Видове депресия и биполярно разстройство според ДСН 5

Обикновено, когато кажем депресия, имаме предвид тежко депресивно разстройство. Но се оказва, че има и други видове депресия. Искам да отделя малко време да обсъдим някои от тях и начините, по които можеш да запомниш разликите помежду им. Тук имаме една графика. Имаме настроението на оста у и времето на оста х. В точка 0 ще е средното настроение. Тук надолу имаме депресивни настроения. Нагоре имаме мания или изключително положителни настроения. Ако имаме един средностатистически човек, този човек ще премине през нормален емоционален кръговрат през живота си. Може би ще отиде в избрания от него колеж ще си намери работа и ще изгуби тази работа. Но всички тези настроения са в отговор на съответните обстоятелства и събития. Тяхната природа е временна. Те се колебаят, но това става в нормалния диапазон. Това се случва, докато човекът взаимодейства със света около себе си. Хората с тежко депресивно разстройство може да преминават през нормален емоционален кръговрат през голяма част от времето, но ще имат периоди на интензивна депресия. Тези периоди често не са свързани с това, което се случва наоколо. Това представляват тези спадове. Тези спадове представляват сериозни депресивни състояния. Имаме и друго разстройство, което се нарича постоянно депресивно разстройство (ПДР). Това е хронична форма на депресия. В по-ранни издания на диагностичния наръчник се наричаше дистимия. Вместо базовата линия да е тук, при хората с постоянно депресивно разстройство може базовата линия да е доста по-надолу. Всичките им настроения ще са в това пространство на депресията. И, както можеш да кажеш от мястото, където начертах това, симптомите на ПДР може да не са толкова тежки, колкото най-интензивните депресивни епизоди. Но това все още е много сериозно разстройство. Вероятно можеш да си представиш, че тези симптоми също ще имат сериозно отрицателно влияние върху ежедневието на хората. Да поясня, симптомите за тежко депресивно разстройство и постоянно депресивно разстройство са едни и същи. Но вместо да траят две или повече седмици като при тежкото депресивно разстройство, при ПДР симптомите трябва да са постоянни за две или повече години. Искам да добавя, че понякога хората с ПДР имат периоди на още по-тежки депресивни състояния Когато това се случи, казваме, че този човек има двойна депресия. Имаме сезонно афективно разстройство, което понякога се съкращава на САР. Както може би предполагаш, това е депресия, свързана с различните сезони. Развива се през зимата и есента и изчезва или намалява през пролетта или лятото. Друг вид депресия, която не пасва много добре на тази диаграма, е следродилната депресия. Това е вид депресия, която се появява в първите няколко седмици след като жената роди. Искам да подчертая, че това е различно от следродилната тъга. Оказва се, че около 50% до 80% от жените изпитват лека депресия или промяна на настроението, след като родят. Но като цяло това трае за кратък период от време. Вероятно се поражда от хормонални промени, или може да е свързано със стреса от раждането и интензивните емоции, свързани с него. За разлика от това следродилната депресия е депресивен епизод, точно какъвто бихме видели при тежко депресивно разстройство. Трае доста по-дълго и е много по-интензивна. Но понеже изглежда като тежко депресивно разстройство, някои изследователи не са съгласни това да е отделна категория, а смятат, че следродилната депресия е просто тежко депресивно разстройство, което се появява след раждане. Може би просто е по-забележимо, понеже се появява в момент, в който очакваме жената да прелива от радост. Нека преминем към биполярното разстройство. То включва две разстройства, биполярно I и II тип. При биполярно разстройство тип I човекът може да има нормален емоционален цикъл, но след това може да се люлее между манийни състояния и депресивни състояния, изключително силно положително и отрицателно състояние. При биполярно разстройство тип II човекът ще се люлее между депресия и хипомания. Това е по-малко екстремната версия на манията. Но в тази група са включени и други разстройства. Едно от тях се нарича циклотимично разстройство (циклотимия). Това разстройство се характеризира с честа промяна на настроението, преминаване от състояние на хипомания към състояние на лека депресия. Това разстройство силно ми напомня за постоянното депресивно разстройство, което, както казах преди, някога се наричаше дистимия. В определен смисъл си представям циклотимията като дистимия за биполярното разстройство. Промените в настроението не са толкова тежки, но все още съществуват и могат да имат силно отрицателно влияние върху човешкия живот. Искам да обсъдим още две разстройства, които спадат към тази група. Едното е познато като друго специфично биполярно и свързано разстройство, което е трудно да се произнесе. Тази диагноза е нова в диагностичния наръчник DSM-5 и е за хора, които имат някои, но не всички симптоми на биполярно разстройство тип II. Може би нямат достатъчно от симптомите, може би периодите на мания и хипомания не са достатъчно дълги, че да изпълнят критериите за биполярно разстройство. Друго разстройство, което е ново за диагностичния наръчник DSM-5 и попада в тази категория, е предменструално дисфорично разстройство. То описва промени на настроението, включително интензивни промени на настроението, които настъпват в седмиците преди менструалния период на жената. Това може да включва депресивно настроение или раздразнимост, или тревожност и може да включва много от симптомите, които виждаме при тежкото депресивно разстройство. Но, както в случая със следродилното разстройство в сравнение със следродилната тъга, искам да отбележа, че това е различно от онова, което обществото нарича предменструален синдром. Това не е просто изменчиво настроение. ПМДР може да е доста тежко и инвалидизиращо за жените, страдащи от него. Последното нещо, което искам да спомена, е разстройството на дисруптивна дисрегулация на настроението. То също е отскоро в диагностичния наръчник DSM-5. Ако познаваш предишните диагностични критерии в DSM-4, може би си спомняш, че имаше отделен раздел за деца. Имаше отделен раздел за диагностициране на деца с разстройства. Но в петото издание на наръчника този раздел вече не съществува. Всички дискусии за детските разстройства са вмъкнати в дискусии за разстройствата в зряла възраст. Разстройството на дисруптивната дисрегулация на настроението покрива онова, което преди се смяташе за детско биполярно разстройство. Може да се използва за диагностициране на деца, които са под 18, които проявяват биполярни симптоми. Те може да проявяват постоянна раздразнителност или чести епизоди на неконтролируемо поведение. Отново, това преминава отвъд темпераментното поведение, което понякога свързваме с тийнеджърските и предтийнейджърските години, и отвъд изблиците на раздразнение, които понякога виждаме в детството. Когато говорим за неконтролируемо поведение, говорим за наистина интензивни избухвания. Те често изискват вниманието на лекарите. Говорихме за детското биполярно разстройство, но какво да кажем за детската депресия? Може да се чудиш дали е същата, или се различава от депресията в зрелостта. За да отговорим на това, трябва да обмислим факта, че неща като емоционалната регулация се променят и подобряват през живота. Малките деца, които не са много опитни в контрола на емоциите си, може да проявят депресия различно от възрастните. Те може да са раздразнителни или гневни, вместо тъжни, или може да имат висока тревожност, или може да имат физически симптоми като чести и продължителни болки в стомаха или главата. Но дори ако се изявява или проявява различно, детската депресия и симптомите, които свързваме с нея, са доста добър индикатор за депресия през зрелостта. Не сме записали това тук, понеже то все още е в етап дискусия. Но мисля, че това е много положително нещо, понеже ни показва, че разбирането ни за тези разстройства продължава да напредва. И въпреки че разбирането ни за тези разстройства и за тяхното лечение в момента са доста добри, те ще бъдат още по-напреднали и задълбочени до времето на публикацията на следващата версия на диагностичния наръчник.