Превенция - училищни програми и защитни фактори

Една много важна тема във всеки разговор за злоупотреба с наркотици е превенцията на злоупотребата с наркотици или дали е възможно да се направи нещо, или не, за да се предотврати злоупотребата с наркотици, преди тя да започне. Нека започнем, като поговорим за правителството. Правителството опитва да предотврати злоупотребата с наркотици, като обявява определени вещества за незаконни. Като правят това, те опитват да намалят достъпността на тези вещества, което е един вид превенция. Правителството също опитва да предотврати употребата и злоупотребата като наказва тези, които използват и продават наркотици. Идеята тук е, разбира се, че хората не обичат да бъдат наказвани, така че няма да използват и злоупотребяват с вещества, ако това води до наказание. Друг начин за превенция на употребата и злоупотребата с наркотици е чрез множество програми, които са насочени към деца, младежи и тийнейджъри. Тези програми често биват представяни в училищата, религиозните групи и младежките групи, като целта им е да предотвратят употребата на наркотици, преди да е започнала. Може би са ти известни някои от тези програми. Може да са ти ги показвали в началното или средното училище. Две много популярни са D.A.R.E, което означава Drug Abuse Resistance Education (Обучение за устояване на злоупотреба с наркотици), а друга програма се нарича "Просто кажи НЕ". Тези видове програми може да бъдат преподавани от учителите и интегрирани в съществуващата учебна програма или може да бъдат преподавани от някого, който е дошъл извън училище, което може да включва гостуващи лектори или дори полицаи. Тези видове програми, въпреки че донякъде са различни една от друга, се фокусират върху три основни неща. Първото е фактическа информация за наркотиците. Тази информация обикновено е последвана от истории за неблагополучията, случили се на хора, които са използвали тези вещества, като обикновено включват и обучение, което цели да повдигне самоуважението на децата с цел да им помогне да устоят на влиянието на връстниците, което може да ги доведе по-късно до употреба на наркотици. Много време и пари са били похарчени в изпълнението на тези програми, като те определено имат добри намерения, но оценката на над 20-годишното им използване показала, че тези програми не са ефективни. Хората, които участват в тази програми, е точно толкова вероятно да използват вещества, колкото тези, които не участват. Всъщност, някои проучвания са показали, че тези програми може да са контрапродуктивни. Тоест, че понякога има по-висок процент злоупотреба с наркотици между хора, които участват в тези програми. Ако има някакъв ефект, този ефект е много ограничен и остава само за кратък период от време след интервенцията. Това няма никакъв дългосрочен ефект. Споменах всички три възможни заключения и нямам намерение да те обърквам. Нека да поясня, макар някои проучвания да показват увеличена или намалена употреба на наркотици при хора, включени в тези програми, при голяма част от тях не се наблюдава разлика. Сега може би се чудиш защо тези програми с добри намерения имат толкова голям процент провал. Една причина може да е, че тези програми са насочени към деца, които просто са твърде млади, за да разберат тези съобщения. Голям брой от тези програми са насочени към деца, преди те да достигнат тийнейджърските години. Може би е много лесно те да кажат, че ще кажат "НЕ" на наркотиците, преди да познават наистина натиска и социалните последствия, свързани с това решение. Но в същото време има програми, които са насочени на хора в тийнейджърски години и е възможно тийнейджърите пък да са твърде големи за тези послания. Може би децата в тази възрастова група вече са научили за употребата на наркотици от връстниците си, така че не могат да бъдат настроени срещу употребата им. Може би забеляза, че тези две неща си противоречат, така че това, което може би е водещо, е съдържанието. Може би тази информация, която работи добре с по-малки деца, не работи за по-големи и обратно. Вероятно има послания, които са смислени за тийнейджърите, но са безсмислени за учениците от началните училища. Ключовото нещо тук може би е намирането на точния баланс информация. Може би тези програми все още не са открили този баланс. Това ми напомня за друга гледна точка, която исках да повдигна за съдържанието. Тя е, че програмите, които разчитат на сплашващи тактики, като цяло не са ефективни. Не разбираме напълно защо това е така. Може би, въпреки че децата, младежите и тийнейджърите разбират посланията на тези програми, може би не мислят, че последствията ги засягат. Макар да са възприемчиви към сплашващите тактики в краткосрочен план, това не засегя дългосрочно взимането на решения. А какво да кажем за програмите, които просто предоставят фактите за употребата на наркотици и пропускат всички сплашващи тактики или морални послания? Оказва се, че, за нещастие, тези програми също не са ефективни. А какво да кажем за програмите, които повдигат самоуважението, програми, при които учениците полагат клетва, че ще кажат "НЕ" на наркотиците? Като следваш този модел, може би предполагаш, че тези програми също изглежда не повлияват употребата на наркотици. А какво да кажем за проучванията, които са показали увеличаване на употребата на наркотици? Проучванията, които показват, че участниците в тази програми използват наркотици повече от хората, които не участват. В този случай е вероятно участието в тези програми да накара учениците да мислят, че употребата на вещества е по-популярна, отколкото тя всъщност е. Може би случайно пренасяйки това послание, това може да направи по-вероятно тези ученици да използват наркотици. Също е възможно като разказват на учениците за наркотиците, като насочват вниманието им към тях и като им дават знания за тях, това да прави учениците по-любопитни за някои от наркотиците, за които са научили. Говорихме доста за неща, които не работят, сега искам малко да променим посоката и да говорим за неща, които работят. Програми, които използват връстници или по-големи младежи, за да обучават по програми за превенция на наркотици, може да са малко по-ефективни от програми, които използват възрастни. Въпреки, че това не е подкрепено от всички проучвания. Понеже, като цяло, не е толкова важно кой преподава, а по-скоро какво се преподава. Програми, които се фокусират върху развиването на социални умения по-обширно, както и преподаването на неща като самоконтрол и управление на стреса, са имали някакъв успех. Това не означава, че програмите не трябва да включват фактическа информация за наркотиците или да включват послания за самоуважението и натиска от връстниците. Просто означава, че тези неща трябва да бъдат представяни заедно с друго съдържание. Знам, че има голямо фокусиране (в САЩ) върху училищни програми за превенцията на наркотиците, но се оказва, че има и някои социални фактори, които могат да намалят употребата на наркотици. Неща, напълно извън типичните програми за превенция на наркотици. Искам да отделим момент, за да говорим за семействата и начинът, по който семейната структура може да повлияе употребата на наркотици. Знам, че зрителите тийнейджъри няма да харесат това, така че се извинявам предварително, но някои проучвания са показали, че когато родителите са включени в социалния живот на децата си, когато познават приятелите им и наблюдават дейностите им, и знаят къде се намират, това изглежда намалява употребата на наркотици. За щастие, има и други неща, които семействата могат да направят, които не включват да са замесени в личните неща на децата им. Едното е да се осигури силна връзка в семейството, да се гарантира, че членовете на семейството се подкрепят взаимно и да се уверят, че домът е възпитаваща среда. Родителите също може да имат ясни и последователни очаквания не само за употребата на наркотици и алкохол, но и за неща като работата в училище и домашните задължения. Може да е полезно да се уверят, че детето наистина се чувства като част от семейството, а не сякаш само е обект на контрол. Допускането на децата при взимането на семейни решения, дори за много малки решения, може да има силно влияние. Преди да продължа и да говоря за всичко друго, искам да посоча, че по-голямата част от проучванията, които са извършени в тази област, са корелационни. Не успяваме да определим кое е причината и кое е следствието. Може би подкрепянето на децата води до по-малко употреба на вещества, а може би децата, които не използват вещества, като цяло се чувстват по-подкрепяни от родителите си. А може и да има трета променлива. Може би справянето добре в училище води до това, че учениците се чувстват по-подкрепяни от родителите си, но също и ги води до по-ниска употреба на вещества. Понеже тези проучвания не ни дават ясно разбиране за посоката, това означава, че не можем да направим ясни заключения. Но дори с всички тези проблеми, тези проучвания все пак са важни. Първо, има много експериментални проучвания, които подкрепят това, проучвания, които показват причина и следствие. Също така помни, че някои от тези неща просто не са подходящи за експериментални проучвания. Не можем просто да вземем група деца и да поставим половината от тях в добър дом, а половината от тях в проблемен дом и да видим какво ще се случи. Със сигурност ще се съгласиш, че това няма да е етично. Въпреки че корелационните проучвания върху тази тема може да не са перфектни, все пак са информативни. Но не само родителите може да имат роля в намаляването на употребата на наркотици, цялото общество също може да играе роля. Някои проучвания са показали, че деца, които имат подкрепящи взаимоотношения извън най-близкото си семейство, използват по-малко наркотици. Учители, съседи, религиозни личности могат да играят важна роля. Достъпът до неща като здравна грижа и детска грижа, и семейни програми, и свободни от наркотици възможности за забавление, всички тези неща или корелират с намалена употреба на наркотици, или експериментално (с интервенции, насочени към семейството и общността) е показано, че намаляват употребата. Това показва, че училищата могат да играят важна роля извън предоставянето на специфични програми за превенция на наркотици. Те мога да предложат и извънучебни програми, и да спонсорират социални събития. Като цяло, те могат да играят важната роля да дадат на децата, младежите и тийнейджърите неща, които да правят, които не включват употреба на наркотици. Но тези неща не влияят еднакво на всички деца. Изглежда, че наличието на подкрепящо общество и семейство е по-важно за младите деца, докато училището и приятелските кръгове са по-важни за по-големите младежи. За да обобщя всичко, за което говорихме в това видео, няма магическо средство, което може да предотврати употребата и злоупотребата с наркотици. В момента нямаме възможността да съберем децата в една стая за няколко сесии и да очакваме те да могат да променят дългосрочните си убеждения. Като казахме това, има множество проучвания за нови стратегии за превенция на наркотици и е възможно да имаме по-ефективни програми в бъдеще. Но фокусирането само върху един вид програми не ни дава цялата картина, понеже семейството и обществото могат да имат голямо влияние. Наличието на здраво и любящо семейство, училище и общество изглежда действа като важен защитен фактор срещу употребата и злоупотребата с наркотици.