If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:16

Превенция - училищни програми и защитни фактори

Злоупотреба с наркотици и наркомании

Видео транскрипция

Една много важна тема във всеки разговор за злоупотреба с наркотици е превенцията на злоупотребата с наркотици или дали е възможно да се направи нещо, или не, за да се предотврати злоупотребата с наркотици, преди тя да започне. Нека започнем като поговорим за правителството. Правителството опитва да предотврати злоупотребата с наркотици като прави определени вещества нелегални. Като правят това, те опитват да намалят достъпността на тези вещества, което е един вид превенция. Правителството също опитва да предотврати употребата и злоупотребата като наказва тези, които използват и продават наркотици. Идеята тук е, разбира се, че хората не обичат да бъдат наказвани, така че няма да използват и злоупотребяват с вещества, ако това води до наказание. Друг начин, по който хората опитват да предотвратят употребата и злоупотребата с наркотици, е чрез множество програми, които са насочени към деца, младежи и тийнейджъри. Тези програми често биват представяни в училищата, религиозните групи и младежките групи, като целта им е да спрат употребата на наркотици, преди да започне тя. Може да познаваш някои от тези програми. Може да са ти ги показвали в началното или средното училище. Две много популярни са D.A.R.E, което означава Drug Abuse Resistance Education (Обучение за устояване на злоупотреба с наркотици), като друга програма се нарича "Просто кажи НЕ". Тези видове програми може да бъдат преподавани от учителите и интегрирани в съществуващата учебна програма или може да бъдат преподавани от някого, който е дошъл извън училище, което може да включва гостуващи говорители или дори полицаи. Тези видове програми, въпреки че донякъде са различни една от друга, се фокусират върху три основни неща. Първото е фактическа информация за наркотиците. Тази информация обикновено е последвана от истории за лоши неща, които са се случили на хора, които са използвали тези вещества, като обикновено включват и обучение което цели да повдигне самоуважението на децата с целта да им помогне да устоят на влиянието на връстниците, което може да ги доведе до по-късна употреба на наркотици. Много време и пари са били похарчени в изпълнението на тези програми, като те определено имат добри намерения, но над 20 години преценяване на тези програми е показало, че тези програми не са ефективни. Хората, които участват в тази програми, е точно толкова вероятно да използват вещества, колкото тези, които не участват. Всъщност, някои проучвания са показали, че тези програми може да са контра продуктивни. Тоест, че понякога има по-висок процент злоупотреба с наркотици между хора, които участват в тези програми. Ако има някаква ефективност, тази ефективност е много ограничена и работи само за кратък период от време след интервенцията. Това няма никакъв дългосрочен ефект. Споменах всички три възможно заключения и нямам намерение да те объркам. За да поясня, докато има някои проучвания, които показват увеличена или намалена употреба на наркотици при хора, които участват в тези програми, голяма част от тях не показват разлика. Сега може да се чудиш защо тези програми с добри намерения имат толкова голям процент провал. Една причина може да е, че тези програми са насочени към деца, които просто са твърде млади, за да разберат тези съобщения. Голям брой от тези програми са насочени към деца, преди те да достигнат тийнейджърските години. Може би е много лесно те да кажат, че ще кажат "НЕ" на наркотиците, преди да разберат наистина натиска и социалните последствия, които заобикалят това решение. Но в същото време има програми, които са насочени на хора в тийнейджърски години и е възможно тийнейджърите да са твърде големи за тези послания. Може би децата в тази възрастова група вече са научили за употребата на наркотици от връстниците си, така че не могат да бъдат настроени срещу употребата на наркотици. Може би забеляза, че тези две неща си противоречат, така че това, което може би води това е съдържанието. Може би тази информация, която работи добре с по-малки деца, не работи за по-големи и обратно. Вероятно има послания, които можем да дадем на тийнейджърите, които ще са безсмислени за учениците от началните училища. Ключовото нещо тук може би е намирането на точния баланс информация. Може би тези програми все още не са открили този баланс. Това ми напомня за друга гледна точка, която исках да повдигна за съдържанието. Тя е, че програмите, които разчитат на сплашващи тактики, като цяло не са ефективни. Не разбираме напълно защо това е така. Може би, въпреки че децата, младежите и тийнейджърите разбират посланията на тези програми, може би не мислят, че последствията ги засягат. Докато може да са възприемчиви към сплашващите тактики в краткосрочен план, това няма да засегне дългосрочното им взимане на решения. А какво да кажем за програмите, които просто предоставят фактите за употребата на наркотици и пропускат всички сплашващи тактики или морални послания? Оказва се, че, за нещастие, тези програми също не са ефективни. А какво да кажем за програмите, които повдигат самоуважението, програми, при които учениците полагат клетва, че ще кажат "НЕ" на наркотиците? Като следваш този модел, може би предполагаш, че тези програми също изглежда не повлияват употребата на наркотици. А какво да кажем за проучванията, които са показали увеличаване в употребата на наркотици? Проучванията, които показват, че участниците в тази програми използват наркотици повече от хората, които не участват. В този случай е вероятно участието в тези програми да накарат учениците да мислят, че употребата на вещества е по-популярна, отколкото тя всъщност е. Може би случайно пренасяйки това послание, това може да направи по-вероятно тези ученици да използват наркотици. Също е възможно като разказват на учениците за наркотиците, като насочват вниманието им към тях и като им дават знания за тях, това може да направи учениците по-любопитни за някои от наркотиците, за които са учили. Говорихме доста за неща, които не работят, сега искам за малко да променим посоката и да говорим за неща, които работят. Програми, които използват връстници или по-големи младежи, за да обучават по програми за превенция на наркотици, може да са малко по-ефективни от програми, които използват възрастни. Въпреки, че това не е подкрепено от всички проучвания. Понеже, като цяло, това не е толкова за кой преподава, а повече за това какво се преподава. Програми, които се фокусират върху развиването на социални умения по-обширно, както и преподаването на неща като самоконтрол и управление на стреса, са имали някакъв успех. Това не означава, че програмите не трябва да включват фактическа информация за наркотиците или да включват послания за самоуважението и натиска от връстниците. Просто означава, че тези неща трябва да бъдат представяни заедно с друго съдържание. Знам, че има голямо фокусиране върху училищни програми за превенцията на наркотиците, но се оказва, че има и няколко социални фактори, които могат да намалят употребата на наркотици. Неща, напълно извън типичните програми за превенция на наркотици. Искам да отделим момент да говорим за семействата и начинът, по който семейната структура може да повлияе употребата на наркотици. Знам, че зрителите тийнейджъри няма да харесат това, така че се извинявам предварително, но някои проучвания са показали, че когато родителите са включени в социалните животи на децата си, когато познават приятелите им и наблюдават дейностите им, и знаят къде се намират, това изглежда намалява употребата на наркотици. За щастие, има и други неща, които семействата могат да направят, които не включват да са замесени в личните неща на децата им. Едното е да се уверят, че семейството има силна връзка, да се уверят, че членовете на семейството се подкрепят взаимно и да се уверят, че домът е възпитаваща среда. Родителите също може да имат ясни и последователни очаквания не само за употребата на наркотици и алкохол, но и за неща като работата в училище и домашните задължения. Може да е полезно да се уверят, че детето наистина се чувства като част от семейството, а не сякаш само са контролирани от него. Допускането на децата да са включени във взимането на семейни решения, дори за много малки решения, може да има силно влияние. Преди да продължа и да говоря за всичко друго, искам да посоча, че по-голямата част от проучванията, които са извършени в тази област, са корелационни. Не успяваме да определим причината и ефекта. Може би подкрепянето на децата води до по-малко употребяване на вещества, а може би децата, които не използват вещества като цяло се чувстват по-подкрепяни от родителите си. А може и да има трета променлива. Може би справянето добре в училище води до това, че учениците се чувстват по-подкрепяни от родителите си, но също и ги води до по-ниска употреба на вещества. Понеже тези проучвания не ни дават ясно разбиране за посоката, това означава, че не можем да направим ясни заключения. Но дори с всички тези проблеми, тези проучвания все пак са важни. Първо, има много експериментални проучвания, които подкрепят това, проучвания, които показват причина и следствие. Също така помни, че някои от тези неща просто не са подходящи за експериментални проучвания. Не можем просто да вземем група деца и да поставим половината от тях в добър дом, а половината от тях в проблемен дом и да видим какво ще се случи. Със сигурност ще се съгласиш, че това няма да е етично. Въпреки че корелационните проучвания върху тази тема може да не са перфектни, все пак са информативни. Но не само родителите може да имат роля в намаляването на употребата на наркотици, цялото общество също може да играе роля. Някои проучвания са показали, че деца, които имат подкрепящи взаимоотношения извън най-близкото си семейство, използват по-малко наркотици. Учители, съседи, религиозни личности могат да играят важна роля. Достъпът до неща като здравна грижа и детска грижа, и семейни програми, и свободни от наркотици възможности за забавление, всички тези неща или корелират с намалена употреба на наркотици, или експериментално (с интервенции, насочени към семейството и общността) е показано, че намаляват употребата. Това показва, че училищата могат да играят важна роля извън предоставянето на специфични програми за превенция на наркотици. То мога да предложат и извън учебни програми, и да спонсорират социални събития. Като цяло, те могат да играят важната роля да дадат на децата, младежите и тийнейджърите неща, които да правят, които не включват употребяване на наркотици. Но тези неща не влияят еднакво на всички деца. Изглежда, че наличието на подкрепящо общество и семейство е по-важно за младите деца, докато училището и приятелските кръгове да по-важни за по-големите младежи. За да обобщя всичко, за което говорихме в това видео, няма магически куршум, който може да предотврати употребата и злоупотребата с наркотици. В момента нямаме възможността да съберем децата в една стая за няколко сесии и да очакваме те да могат да променят дългосрочните си мнения. Като казахме това, има множество проучвания за нови стратегии за превенция на наркотици и е възможно да имаме по-ефективни програми в бъдеще. Но фокусирането само върху един вид програми не ни дава цялата картина, понеже семейството и обществото могат да имат голямо влияние. Наличието на здраво и любящо семейство, училище и общество изглежда действа като важен защитен фактор срещу употребата и злоупотребата с наркотици.