If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:26

Злоупотреба с наркотици и наркомании

Видео транскрипция

Помисли си за случай, в който почувства щастие или особено възнаграждение и това може да е, може би, когато някой те е прегърнал или когато получи устна похвала, или точно изяде особено вкусно парче торта. Във всяка от тези ситуации мозъкът ти отговаря по подобен начин. Въпреки, че беше под въздействието на различни стимули, всички те са индикирали, че чувстваш възнаграждение. Сега ще поговорим за пътя на възнаграждение в мозъка. Това е твоят мозък. Представи си, че разряза един мозък на половина и гледаш дясното полукълбо на мозъка. Тук е мозъчният ти ствол, префронталния кортекс и останалата част от мозъка. Ще се фокусирам на някои специфични части от мозъка и, когато за пръв път изпиташ удоволствие, мозъкът ти освобождава един невротрансмитер, наречен допамин. Отстрани ще запиша "допамин" (dopamine). Допаминът първично се произвежда в тази област, която се нарича вентрална тегментална област или VTA. Вентралната тегментална област е в средния мозък и, когато освободи допамин в кръга на възнаграждението, той отива до много различни части на мозъка. Едно от местата, до които VTA изпраща допамин, е амигдалата, която е някъде в тази област. Амигдалата се занимава, освен с другите неща, с емоциите. Също изпраща допамин до нуклеус акумбенс, което е някъде тук, и нуклеус акумбенс контролира двигателните функции на тялото ти. После също изпращаме допамин до префронталния кортекс, който ни помага да фокусираме вниманието си и да планираме. Последната област, за която ще говорим, до която VTA изпраща допамин, е хипокампусът, който е някъде тук. Просто да отбележа, тази точка за хипокампуса вероятно трябва да е малко по-близо до амигдалата, малко по-вляво. Хипокампусът е в темпоралния лоб, не в мозъчния ствол. Просто го рисуваме тук, за да е малко по-лесно да го отделим от другите части, за които говорим. Хипокампусът е отговорен за образуването на спомени. Сега сме подготвили всички части от този път и, когато изпиташ въздействието на стимул и допаминът във VTA е освободен и пътува по тези пътища, това казва на тялото ти: "Това беше хубаво, нека го направим отново." Тоест, това е естественият ти отговор на някои приятни стимули като храна, секс, социални взаимоотношения, някои наркотици, особено стимулантите като кокаин или амфетамини също могат да започнат този отговор. Разбира се, различните стимули активират кръга до различни степени и, когато говорим за наркотици, това е една причина към някои наркотици да е по-лесно да се пристрастиш, отколкото към други. Те активират пътя на възнаграждаването до по-голямо ниво от други. Нуклеус акумбенс, амигдалата и хипокампусът са част от нещо, наречено мезолимбичен път и, като странична бележка, опитай да не се затормозяваш много с термините. Тези термини като мезолимбичен път, mesostriatal pathway, понякога се използват от хората по леко различни начини и понякога биват разделяни на още повече подробности. Целта ни тук е да видим важните части, наистина важните части от пътя на възнаграждението, така че ще използвам някои от по-често срещаните термини. Мезолимбичният път е голяма част от кръга на възнаграждение в мозъка. VTA освобождава допамин и той достига до всички тези различни части на мозъка, които имат допаминови рецептори, така че те приемат допамина и резултатът е чувство на щастие или еуфория, което е наградата, която получаваш. Например амигдалата, която помага за обработването на емоциите и е свързана с хипокампуса, ще си каже: "Това беше приятно усещане. Хареса ми.", а после хипокампусът ще каже: "Нека запомня всичко за тази среда, така че да можем отново да направим това." Например нека се върнем към това вкусно парче торта, което може би ядеш. Амигдалата ти си казва: "Това е вкусно, обичам го, толкова съм щастлива сега." А хипокампусът ти казва: "Нека запомня в кой ресторант съм, кое точно парче торта поръчах, с кого съм, нека запомня нещата около това преживяване." Тогава твоят нуклеус акумбенс, който помага за контролиране на двигателните функции, казва: "Нека изядем още една хапка. Нека използвам ръката си, за да използвам вилицата, за да си взема още едно парче и да го изям." Префронталният кортекс ти помага да се фокусираш върху тази торта и отклонява част от вниманието ти към нея. После отхапваш още веднъж и е вкусно, и кръгът на възнаграждение отново полудява, и допаминът излиза, и ето затова усещаш този вид продължително удоволствие. Едно интересно нещо да си отбележиш е, че при продължена активация на този кръг на възнаграждение, говорихме как допаминът се покачва, а в същото време един невротрансмитер, наречен серотонин, намалява и серотонинът е отчасти отговорен за чувството на пресищане. Затова наркотиците могат да са проблемни, когато продължително активираш допаминергичен кръг, този кръг на възнаграждение. Допаминът се покачва, така че имаш това увеличаващо се чувство на еуфория, но нивата на серотонин могат да намалеят, което означава, че е по-малко вероятно да се наситиш или удовлетвориш. Можеш да забележиш, че този кръг е биологически задвижен процес. Преди много време хората са мислели, че зависимостта от наркотици е напълно задвижена от провал на моралите или волята. И, докато изборите на хората определено са силно включени в това, знаем, че зависимостта има и физиологически компоненти. Подобно е на това да гледаш семейната си история, за да видиш дали може да имаш генетична предразположеност за високо кръвно налягане или нещо такова. Ако някой в семейството ти има високо кръвно налягане или е страдал от зависимост от наркотици, рискът ти за развитие на същото състояние може да е повишен. Но околната среда и изборите ти също имат значение, така че не се тревожи, нищо не е предопределено. Някои доказателства за биологичната основа на наркотичната зависимост всъщност идват от животинските модели. Учените закачили плъхове на интравенозни системи, които им давали кокаин, ако натиснат бутон и, когато направили това, плъховете много бързо се научили да натискат този бутон и дори започнали да показват поведения на търсене на наркотици и ще повишат дозата си, ако им се позволи. Много интересно е, че негативните последствия не засягат един пристрастен мозък по същия начин, по който правят с нормалния мозък. Например ако дадеш на една мишка обикновена храна, която тя харесва, в която има някакво вещество, което я кара да се чувства зле, тя се научава да избягва тази храна. Вече не я харесва. Но когато дадеш на една пристрастена мишка любимия ѝ наркотик, в който има вещество, което я кара да се чувства зле, тя все още иска този наркотик. Докато с нормалната храна се научава, че нещо лошо се е случило, когато изяде храната, и няма да го прави повече, с наркотика си казва, че нещо лошо се е случило, когато е взела наркотика, но не и пука, понеже наистина има нужда от тази награда. Тези видове проучвания ни показват, че пристрастеността изглежда взима връх над разумния ум. В следващото видео ще говорим за толеранс или как можеш да привикнеш към определени нива награда и абстиненция или как реагираш, когато тези приятни усещания ти бъдат отнети.