If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:01

Рискови фактори за употреба и злоупотребата с наркотици

Злоупотреба с наркотици и наркомании

Видео транскрипция

Мисля, че говоренето за рисковите фактори за злоупотреба с наркотици може да е наистина трудно. Това е, понеже има много различни фактори, които подхранват зависимостта. Също така не искам да подчертавам твърде много който и да е случай. Не искам да демонизирам което и да е нещо. Искам още отначало да кажа, че няма само едно нещо, което да може да доведе до злоупотреба с наркотици или зависимост. Вместо това има множество фактори, които са свързани един с друг по сложни начини. Също искам да спомена, че наличието на който и да е или дори на всички от тези рискови фактори всъщност не гарантира, че един човек ще се пристрасти към което и да е вещество или дори, че ще употребява изобщо. Като уточнихме това, сега ще говоря за някои рискови фактори за злоупотреба с вещества. Започваме с неща, които изглежда имат връзка със злоупотребата с вещества по-късно в живота. Ще говорим за биологични рискови фактори, психологични рискови фактори и социокултурни рискови фактори, и такива, които произлизат от обкръжението. Нека започнем с биологичните рискови фактори. Знаем, че ако едно дете има родител, който злоупотребява с вещества, има по-голяма вероятност и то да злоупотребява с тях. Това, в комбинация с факта, че еднояйчните близнаци имат по-приличащи си проценти зависимост, отколкото двуяйчните близнаци, изглежда предполага, че към зависимостта може да има генетичен компонент. Това е подкрепено от факта, че осиновените деца по принцип приличат на биологичните си родители повече, отколкото на осиновителите си, що се отнася до проценти зависимост. Но, дори ако гените са замесени, дори ако някой може да има генетично предразположение към злоупотреба с вещества, това не гарантира, че човек ще развие проблем със злоупотреба с вещества. Вместо това може да ги направи по-уязвими към такива проблеми. Друг биологичен рисков фактор е свързан с D2 рецептора, което е тип допаминов рецептор в кръга за възнаграждение в мозъка. Някои проучвания предполагат, че хората с по-малко D2 рецептори, може да имат по-висок риск от зависимост, отколкото тези с обикновено количество рецептори. Знаем, че много вещества са свързани с увеличаване на допамина в кръговете за възнаграждение в мозъка. Също знаем, че тялото опитва да противодейства на ефектите на наркотиците чрез регулация с намаляване, така че с времето тялото ще премахне допаминовите рецептори, ако е наличен твърде много допамин. Това би спряло даден човек от усещане на приятни чувства, както когато взима наркотика, което означава, че ще трябва да взима повече, за да усети същата еуфория, но също и от почти всичко друго в живота си. Можеш да видиш как всичко това ще е особено лошо за хората, които още отначало са имали по-малко D2 рецептори. Наличието на по-малко рецептори може също да обясни защо хората в самото начало са потърсили наркотиците. Понеже им трябва повече стимулация, за да получат сигнал за възнаграждение. Друг биологичен рисков фактор за зависимост е свързан с коморбидността. Това означава, че хора с определени психиатрични заболявания може да имат по-висока вероятност да имат също и проблеми със злоупотреба с вещества. Едно от тези заболявания е синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, СХДВ (ADHD). Това всъщност ми изглежда много логично, понеже хората с СХДВ по принцип са по-импулсивни. Докато говорим за това по-късно, когато говорим за психологически рискови фактори, импулсивността като цяло изглежда е рисков фактор за зависимост. Други заболявания, които понякога могат да вървят ръка за ръка със зависимостта, са тревожни разстройства и депресия. Не сме напълно сигурни защо става така, но някои изследователи са предположили, че това може да е така, понеже тези хора се опитват да лекуват заболяванията си самостоятелно. Трябва да помним, че има такава връзка и, въпреки че може да ни се иска да заключим, че психиатричните заболявания водят до злоупотреба с вещества, това може да не е така. Може всъщност злоупотребата с вещества да доведе до психиатрични заболявания. Вероятно може да освободи психиатрични заболявания при хората, които имат генетично предразположение. Или, може би, и психиатричните болести, и проблемите със злоупотреба с вещества могат да бъдат предизвикани от трети фактор. Може би генетична уязвимост към двете от тях. Какъвто и да е случаят, важно е да се помни, когато обсъждаме всички тези рискови фактори, че връзката не предполага, че това ще се случи. Нека преминем към психологическите рискови фактори. Един въпрос, който често бива задаван, е дали има нещо такова като личност, склонна към пристрастяване. Отговорът е – донякъде. Докато няма една единствена черта на личността, която да кара човекът да се пристрасти към нещо, изследователите са идентифицирали няколко черти на личността, които изглежда са налични в много хора, които имат проблеми със злоупотреба с вещества. Една от тях е импулсивността, като нямам предвид това по забавен начин като "нека захвърлим всичко и отидем на плажа". Когато говорим за импулсивността, имаме предвид невъзможността за самоконтрол. Неспособността да се възпрат действията, дори при негативни последици. Това понякога се нарича поведенческа невъздържаност. Друг компонент е търсенето на усещания. Нуждата да се търсят високи нива външна стимулация и нови преживявания. Постоянна нужда за нови, по-вълнуващи неща в живота. Неща като скачане с парашут или екстремни спортове, или опитване на странни храни. Чувствителността към риск също играе роля. Хората, които се фокусират предимно към преимуществата на преживяванията, без да мислят за рисковете. Или може би не успяват да видят как рисковете могат да ги засегнат. Последният личностен фактор, за който искам да говоря, е невротизмът или анормално напрежение и тревога, и чувствителност към стрес. Тези хора може да са в риск, понеже може да опитат да минимизират стресовите си реакции чрез самолечение. Има други психологически фактори, които могат да играят роля, но не са личностни черти. Например знаем, че хора, които имат по-високи резултати на тестове за агресия, хора, които са по-агресивни и с агресивно поведение, които също преиграват в училище или у дома, също изглежда са с по-висок риск от развитие на зависимост по-късно в живота. Възрастта също играе важна роля. Хората, които започват да използват вещества като юноши, имат много по-голям шанс да развият заболяването злоупотреба с вещества по-късно в живота си. Нека преминем към рисковите фактори от обкръжението. Тук е особено важно да се запомни, че наличието на който и да е от тези фактори не гарантира, че човекът ще използва или злоупотребява с вещества. Вместо това гледаме един модел фактори от обкръжението, които може да направят човека по-уязвим към зависимост. Един от най-важните фактори от обкръжението изглежда е наличието на стрес в живота на човека. Както стрес в детството, така и стрес в настоящето. Знаем това от изследването на животите на хора, които имат проблеми със злоупотреба с вещества, както и от няколко проучвания със животни. Животните, които са поставени в стресови среди, приемат повече вещества, отколкото животните, които не са изложени на стресови фактори. Когато говорим за стресови фактори, имаме предвид много различни неща. Някои от тях може да са свързани със семейството. Децата в семейства с брачна нестабилност по принцип имат по-висок риск, както и хората, които са страдали от насилие, без значение дали то ще е физическо, сексуално или психологическо. Преди да бяхме говорили за това как доказателства от семейство, близнаци и проучвания за осиновяванията изглежда показват, че гените играят роля в развиването на зависимост, но е също възможно да има добавен ефект от обкръжението също така, под формата на моделиране и имитация. Ако едно дете гледа родителя си да пие или да използва други вещества като механизъм за справяне, по-вероятно е то да моделира това поведение, когато се срещне стресови фактори като възрастен човек. Липсата на загриженост или надзор в семейството също изглежда повишава риска за злоупотреба с вещества. Както прави и липсата на близка семейна връзка между един човек и родителите и роднините му. Приятелите на човека също могат да играят роля. Ако приятелската група одобрява и използва вещества, тогава е по-вероятно човекът да започне. Това може да е вярно, поради много причини, една от която е, че се сприятеляваме с хора, поради споделени интереси. Също така може да правим неща, които приятелите ни смятат, че са добри и готини. Друга причина е социалното улесняване. Веществата често се употребяват в групова обстановка, така че могат да служат за подсилване на социалните връзки. Не сме споменали все още, но, разбира се, натискът от връстниците също може да играе роля. Хората може да са притиснати от връстниците си да употребяват вещества. Или директно, ако кажат, че човекът трябва да използва тези вещества, или индиректно, като създадат впечатлението, че това е или ще е важна част от сближаването им. Общността на човека също може да играе роля. Има по-висока концентрация на злоупотреба с наркотици в общностите с нисък социоикономически статус, както и в общности, които живеят в бедност. Необразованите и тези, които нямат история на заетост изглежда са в най-висок риск. Но искам да посоча нещо важно, което е, че докато може да има повече злоупотреба с вещества в тези общности с нисък социоикономически статус, не е задължително да има повече употребяване на вещества. Вероятно е в тези бедни общности да липсва "мрежата" за безопасност, неща като образование и силни групи за подкрепа, и финансова стабилност, които предпазват хората в общностите с по-висок социоикономически статус от преминаване от употреба към злоупотреба. Достъпността до вещества също може да направи голяма разлика. Когато веществата са достъпни, по-вероятно е, че хората ще ги използват. Видът наркотик също може да има значение. С тези, които са с бърза степен на приемане, тоест, тези, които се инжектират или смъркат, или пушат, е по-вероятно да се злоупотребява, отколкото с тези, които се взимат орално, понеже техният ефект е по-бърз. Понеже те създават по-бърза еуфория, по-бързо възнаграждение. Това кара мозъкът да създаде по-силна асоциация. Което може да направи по-вероятно тези хора отново да жадуват за наркотика в бъдеще. Ефектът на тези вещества също свършва по-бързо, което води до по-голяма вероятност потребителите да използват отново, за да продължат еуфорията. Може да помислиш, че всички тези фактори от обкръжението са по-малко важни, отколкото някои от биологичните и психологическите фактори, за които говорихме преди, но искам да знаеш, че това не е така. Искам също да отделим момент да поговорим за едно проучване, което подчертава колко важни са те. Може да познаваш проучвания, които показват, че една мишка, която е сама в клетка с достъп до наркотици, ще използва продължително, понякога пренебрегвайки храната и водата. Но искам да посоча, че тези мишки са оставени сами в клетка с буквално нищо друго за правене. Тоест, те са в среда без много други възможности, освен употребата на веществото. За да открият какъв ефект това може да има върху проучванията, някои изследователи построили нещо, което било наречено парк за мишки. Което било голяма клетка, пълна с много забавни играчки и забавни неща, с които да играят, като топки и тунели. Също сложили най-добрата храна за мишки, които успели да намерят, като много мишки живеели там заедно с достъп до богата храна и дейности. Това било рай за мишки. И, въпреки че изследователите направили наркотиците в парка за мишки достъпни, точно както били достъпни в експериментите със самотната мишка в нестимулиращата клетка, мишките в парка за мишки не злоупотребявали с вещества. Тези няколко мишки, които употребявали, го правели в много по-малки количества. Смятам това за абсолютно изумително. Още помня колко се шокирах, когато го научих за първи път. Въпреки, че е много трудно да сравняваме животинските модели с човешките модели, мисля, че е важно да се замислим какво може да ни каже това за злоупотребата с вещества при хората. Говорихме за биологични рискови фактори, психологически рискови фактори и рискови фактори от обкръжението. Но искам да отбележа, че въпреки че ги обсъдих поотделно, тези три неща са взаимно свързани. Определени фактори от околната среда може да поставят човек в по-голям риск за злоупотреба с наркотици, но само, когато тези неща са комбинирани с биологични и психологически предразположения, тогава те имат ефект. Или, да кажа това по-различен начин, хора с биологично предразположение и определени психологически черти може да са в риск, ако са поставени в определени ситуации.