If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:3:51

Злоупотреба с наркотици и наркомании

Видео транскрипция

Въпреки че има изненадващо много начини за навлизане на наркотиците в тялото, наричани пътища за навлизане, ще говорим само за най-честите. Един от тях, който може да ти хрумне веднага, когато мислиш за силни наркотици, е инжекцията, така че ще говорим за това. Другите главни пътища са орално навлизане и инхалация. Орално навлизане означава, че гълташ нещо, така че това може да е хапче или алкохол. Ядеш го или го пиете. Поглъщаш го по някакъв начин и това е един от най-бавните пътища за навлизане, понеже веществото трябва да мине през гастроинтестиналния тракт, за да бъде абсорбирано в кръвоносния поток, което може да отнеме около половин час, плюс-минус пет минути. Инхалирането, от друга страна, е смъркане или пушене, или вдишване на наркотиците. То всъщност е много по-бързо, понеже веднъж щом го инхалираш, веществото отива директно в мозъка. Може да стигне до него за 10 секунди и тогава започваш да усещаш ефектите. Много пъти тютюнът или кокаинът често са смъркани. И, последно, най-директният начин е инжекцията. При инжектиране обикновено говорим за интравенозно инжектиране, което означава, че веществото наблиза директно във вена. Започва да действа за секунди. Интравенозното инжектиране може да бъде много опасно, защото има много голяма вероятност да си инжектираш бактерия или други неочаквани токсини, заедно с наркотиците, особено ако използваш нестерилизирани принадлежности. Така че ако някой друг е използвал иглата преди теб, тогава това увеличава вероятността да се изложиш на нещо вредно, например ХИВ. Така, това са трите най-чести пътища за навлизане и ще спомена още два, които са средно срещани, трансдермално и интрамускулно. Трансдермално навлизане означава, че наркотикът се абсорбира през кожата. Така работят например никотиновите лепенки. Наркотикът в лепенката трябва да бъде доста силен и може да бъде освобождаван в кръвния поток в продължение на няколко часа. Интрамускулно навлизане означава, че игла се забива директно в мускула. Ппреди говорихме за интравенозно инжектиране, това е интрамускулно. В зависимост от химическите качества на наркотика този метод може да достави наркотиците на системата ти много бързо или по-плавно. Един пример за наистина бързо навлизане на интрамускулна инжекция е, когато EpiPen е приложен на някого, който изпитва тежка алергична реакция. Когато хората имат такава реакция, техните въздушни пътища започват да се затварят, така че те трябва да получат доза от епинефрин в тялото си, за да отвори въздушните пътища колкото се може по-бързо. Ако ти се е случвало да видиш или правиш това, иглата обикновено се забива в голям мускул в бедрото, защото проучвания са показали, че там има най-много точки за достъп до кръвоносни съдове, трябва да забиеш иглата точно в този мускул, така че епинефринът да започне да действа наистина бързо. Много ваксини също са прилагани интрамускулно и затова рамото може да те заболи след някои инжекции, като тази срещу грип и други такива. Говорих за това колко бързо тези различни наркотици започват да действат, според начина им на навлизане, който може очевидно да е от значение, като в случая с EpiPen, когато се опитваш да спасиш нечий живот. Но друг важен елемент, свързан със степента на абсорбиране е потенциалът за развиване на зависимост. По-вероятно е човек да стане зависим от наркотици, които започват да действат по-бързо. Например инжектираните наркотици имат по-голям потенциал за създаване на зависимост, отколкото хапчетата.