If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:43

Злоупотреба с наркотици и наркомании

Видео транскрипция

Зависимостта от наркотици е медицински проблем и точно като други психологически болести има и физиологически, и психологически компоненти. Така че е логично, че леченията за зависимостта от наркотици ще са насочени и към физиологическите, и към психологическите страни на проблема. За сериозни зависимости може да е нужна хоспитализация, докато човекът преминава през абстиненция, както за да е сигурно, че няма да се самонарани, така и да се помогне на тялото им да свикне да работи без наркотиците. Този начален период на отделяне на зависимия от наркотиците се нарича "детоксикация". Това е все едно опитваш да изхвърлиш всички токсини от тялото си. През този етап се използват някои медикаменти, за да се помогне с основните симптоми на абстиненцията като повръщане, гадене, болка и т.н. Това е важно, но понякога силните зависимости изискват силни медикаменти, които да помогнат да се прекъсне цикъла на зависимостта, в допълнение към лечение на тези симптоми. Например, нека вземем предвид опиатите. Помни, опиатите, като хероин, действат на невралната рецепторна точка за ендорфини, за да намалят болката и да дадат на хората усещане за еуфория, което е силно пристрастяващо усещане. Един медикамент, наречен метадон, който е опиоиден антагонист, активира опиоидните рецептори, но действа много по-бавно, така че намалява еуфорията. Преимуществото тук е, че това намалява желанието за наркотика и облекчава симптомите на абстиненция. Също така, ако човекът вземе отново хероин, няма да може да изпита еуфорията, понеже всички рецептори са вече заети с метадона. Като много други фармакологични лечения, за които ще говорим, е показано, че метадонът е по-ефективен, когато е комбиниран с поведенческа терапия. Ще говорим повече за различните поведенчески или психологически терапии след малко. Но първо ще преминем през няколко други медикамента. За стимуланти като тютюн, медикаментите заместват ефектите на никотина, което е първичната пристрастяваща съставка в тютюна. Това се прави или като се доставят ниски нива на никотин, чрез лепенка или подсладена таблетка, или нещо подобно, или се доставят химикали, които действат на никотиновите рецептори в мозъка. В този случай медикаментът или предотвратява освобождаването, или повторното усвояване на допамина, който е невротрансмитерът, изпращащ сигнала за възнаграждение към мозъка. Тези лекарства помагат предимно за намаляване на желанието. За алкохолиците, лекарствата действат като блокират рецепторите, включени във възнаграждаващите ефекти на пиенето и желанието за алкохол. Те могат също да помогнат за намаляване симптомите на абстиненция, като тревожност, безсъние и дисфория, което е просто лошо усещане, обратното на еуфория. Предотвратяването на симптомите на абстиненция е повече от просто улесняване на пациента физически, понеже тези симптоми са често подобни на първоначалните условия, които са довели човека до наркотика в самото начало. Така че е важно, дори от психологическа перспектива, за предотвратяване на рецидив по време на този критичен ранен етап като се минимизират тези негативни симптоми. Както споменахме преди, поведенческите лечения също са важна част от лечението на наркоманията. Стационарните лечения изискват престой в болница или друго лечебно заведение. Извън-болнични лечения означава, че пациентът може да живее у дома и просто да идва за терапия или сбирки. Повечето поведенчески лечения могат да се случат във всяка от тези обстановки, така че зависи от това кое е най-добро за пациента. Когнитивната поведенческа терапия или КПТ (СВТ) е друг вид психологическо лечение за зависимост от наркотици и се използва успешно с пациенти пристрастени към алкохол, марихуана, кокаин, метаамфетамини и никотин. Както предполага името, КПТ е насочена и към когнитивните (познавателни), и към поведенческите компоненти на зависимостта. Пациентите се научават да разпознават проблематичните мисловни модели и развиват по-позитивни мисловни модели и механизми за справяне. Също така се научават да предвиждат проблемни ситуации. Да кажем, за един алкохолик, отиване на парти, където ще има алкохол, това би било проблемна ситуация. И самонаблюдението за желанията за наркотици, така че рано да могат да приложат стратегиите си за справяне. Може би да отидат на различно парти, или да отидат на вечеря с приятел, вместо да отидат на парти. За щастие, едно проучване показва, че уменията, които научават хората в КПТ, траят след края на терапията, което е много важно. Искаме дълготрайни лечения. Друг вид поведенческа терапия е мотивационно интервюиране, понякога наричано терапия за повишаване на мотивацията, като този вид терапия включва работене с пациента върху намиране на вътрешна мотивация за промяна. Смята се, че е много фокусирана, много насочена към целите терапия, понеже по принцип включва много малко сеанси с терапевт и може да е "вход" за пациента да се включи в друг вид лечебна програма, като групови сбирки или КПТ. Групови сбирки, като "Анонимни Алкохолици" или "Анонимни Наркомани", или някоя от тези, може да помогне на възстановяващи се наркомани да се подкрепят взаимно и да осъзнаят, че не са сами. Тези сбирки често са част от 12-стъпкова програма, която помага на хората да преминат през процеса на възстановяване. Няма да изброя всички 12 стъпки, но те могат да се разделят на 3 основни категории. Първата е приемане, което означава, че признаваш, че твоята зависимост е хронично прогресивно заболяване, което не можеш да контролираш самостоятелно, така че трябва да признаеш проблема. Втората категория ще е "предаване", което означава, че трябва да се предадеш на по-висока сила и да приемеш предложената помощ чрез тази сила и чрез групата. Третата категория е активно участие в сбирки и активности, които може да включват помагане на други възстановяващи се зависими. Тоест, да станеш спонсор на някой нов в групата. Въпреки че стъпките са, като цяло, последователни, повечето групи признават, че хората може да се връщат към определени стъпки отново и отново с времето. Има много доказателства, показващи, че тези 12-стъпкови програми са полезни за лечение на зависимост от алкохол и ранни доказателства предполагат, че са полезни и за други видове зависимост. Просто те са налични от скоро. Понякога са наречени паралелни групови сбирки за семейства на възстановяващи се зависими, които могат да помогнат на хората в живота на зависимия да разберат проблема и да им помогнат да помогнат на любимите си. Това също е много важно. Когато говорим за терапия, важно е да обмислим идеята за рецидив, което е когато един възстановяващ се зависим може да "се подхлъзне" и отново да приеме нелегални наркотици. Рецидивът зависи повече от пристрастяващия потенциал на наркотика, който са използвали, и на "спусъците" от околната среда, през които в момента преминават, отколкото от всичко останало. По-пристрастяващи вещества правят рецидива по-вероятен, както и срещането на нещо, което един възстановяващ се зависим е асоциирал със своята зависимост. Ето защо понякога може да е толкова трудно хората да останат чисти. Ако преминат през лечението, то изглежда успешно, но после се връщат в същия апартамент, същата група приятели, същите ситуации, които са ги вкарали в тази бъркотия, тогава е много вероятно тези подсещания да доведат до рецидив. Това също е част от това защо КПТ може да е полезна. Може да научи хората как да предвиждат и избягват ситуации, които биха довели до рецидив.