Основно съдържание
Курс: Здраве и медицина > Раздел 17
Урок 6: Разстройства в развитието на нервна система- Какво е синдром на Даун?
- Какво е синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?
- Въведение в ключовите моменти от развитието на нервната система
- Разстройства на развитието на нервната система: достатъчни и необходими причини
- Какво е церебрална парализа и какво я причинява?
- Видове церебрална парализа част 1 - спастична
- Видове церебрална парализа част 2 - Спастична и атаксична
- Диагностика на церебрална парализа
- Интервенции при церебрална парализа
- Какво представляват разстройствата от аутистичния спектър?
- Какво представляват разстройствата от аутистичния спектър?
- Какво е синдромът на Турет?
- Диагностициране на разстройства от аутистичния спектър
- Овладяване на разстройства от аутистичния спектър
- Какво е синдром на Аспергер?
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Какво е синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?
Синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ)
Ако някога си бил(а) на детско парти за рожден ден, терминът хиперактивност ще ти е познат. Децата могат да са вихрушки, които тичат, кикотят се, викат, бутат се и се прекъсват. Въпреки че тази енергия може да е изтощаваща за детегледачки, родители и учители, тя е напълно нормална част от порастването. Но за някои деца (и някои възрастни!) способността за контрол на импулсивното поведение или внимаването излиза извън обикновените рамки за възрастта и може да причини сериозни проблеми в училище, у дома или с приятели.
- Синдромът на дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ) е невробиологично (свързано с начина, по който мозъкът расте и се развива) заболяване, определяно от постоянни проблеми с вниманието, организацията и/или хиперактивност и импулсивност, които влияят на ежедневието или развитието.
Но как обръщаме внимание?
Вниманието може да е сложно нещо. Повечето от нас смятат, че можем да избираме върху какво да се фокусираме и какво да игнорираме. Имейл от сладък колега: Обърни внимание! Имейл от шефа: Игнорирай! Докато изборът определено играе някаква роля за вниманието, по-голямата част от фокусирането ни се случва без дори да се опитваме.
Опитай това: стой колкото е възможно по-тихо за 30 секунди. Където и да си, обърни внимание на обстановката. Какво забелязваш? Тиктакащ часовник, жужаща крушка, сърбеж на крака ти, разговор в далечината? Тези неща са около нас през по-голямата част от времето, но обикновено не ги забелязваме.
Имаме само определено количество внимание, което можем да насочим към нещата в даден момент. Затова когато изберем да насочим вниманието си към нещо (като четене), разчитаме на мозъците си автоматично да филтрират нещата, които могат да ни разсеят (като жужаща крушка). Учени са идентифицирали няколко области на мозъка, които работят заедно, за да направят това възможно.
- Префронтален кортекс: участва в създаването на планове и контролирането на неподходящи поведения
- Базални ганглии/стриатум: играят роля за мотивацията и избора между различни възможни поведения
- Малък мозък: участва в обработване на информацията и контролиране на движенията
- Корпус калозум: участва в интегрирането на информация от различни части на мозъка
Като работят заедно, тези области на мозъка ни позволяват да изберем към какво искаме да насочим вниманието си.
Но какво ще стане, ако мозъците ни не правят това много добре? Какво ще стане, ако докато се опитваш да прочетеш това изречение, забелязваш и тиктакащия часовник, и жужащата крушка, и сърбежа на крака ти, и другия разговор? Ще е много трудно да прочетеш докрая тази статия.
Можеш да си представиш хиперактивността и импулсивността, свързани със СДВХ, по същия начин. Някои неща определено избираме да направим (отиване на кино), но повечето от държанието ни се случва без да му мислим много (не трябва да мислиш "Избирам да не ставам по време на филма и да не бягам около киното), просто не го правиш). Понеже мозъците ни автоматично ни спират да вършим неща, които сме научили, че са неподходящи, ние сме свободни да използваме умственото си усилие, за да вземем по-трудни решения. Но когато мозъците ни не са толкова ефективни в автоматичното елиминиране на възможните варианти на държание, можем да действаме импулсивно, преди да сме имали време да помислим дали това е добра идея, или не.
Същите региони на мозъка, които са важни за вниманието, ни помагат да контролираме импулсите си. Ето защо при СДВХ атипично функциониране в областите на мозъка, споменати по-горе, може да доведе до проблеми с вниманието, хиперактивно/импулсивно поведение или и двете.
Какви са симптомите на СДВХ?
Симптомите на СДВХ започват в детството (обикновено между 3 и 6-годишна възраст) и за около 50% от децата продължават в младежките години и зрелостта. Основните симптоми на СДВХ попадат в две категории: невнимание и хиперактивност/импулсивност. Докато тези симптоми могат да са налице в деца или възрастни, специфичната презентация на симптомите обикновено е различна в различните възрасти.
| Симптоми | ||
|---|---|---|
| Невнимание | Неспособност за задържане на вниманието върху детайлите, което води до грешки от небрежност | |
| Често изглежда сякаш не слуша, когато му/ѝ се говори директно | ||
| Често има трудности да задържа вниманието си, с организацията и завършването на задачите | ||
| Често се разсейва лесно | ||
| Хиперактивност/Импулсивност | Постоянно почуква с пръсти, потропва с ръце или крака, върти се на стола | |
| Често става от стола си, когато се очаква да седи | ||
| Често говори прекалено много | ||
| Често прекъсва другите |
Как се диагностицира СДВХ?
СДВХ не се диагностицира с прост тест или интервю. Понеже повечето хора изпитват симптомите на СДВХ понякога, много е важно лекарите да говорят с родителите/попечителите, учителите, приятелите и колегите на всеки, който бива преглеждан за СДВХ, за да разберат по-добре как симптомите засягат различни области на живота на човека.
За да бъде човек диагностициран със СДВХ, симптомите трябва да са налични в повече от една обстановка (като на училище и у дома), да продължават за повече от шест месеца и да са значително по-лоши, отколкото би се очаквало за възрастта на човека. Други състояния (като опозиционно предизвикателно разстройство, интелектуално увреждане или употреба на наркотици) трябва да бъдат изключени, преди да може да бъде направена формална диагноза за СДВХ.
Има три подвида СДВХ. Тези подвидове са основани на това дали човек има симптоми на невнимание, симптоми на хиперактивност/импулсивност или и двете.
Какви са причините на СДВХ?
Точната причина на СДВХ не е известна, но се смята, че са включени разлики в развитието на области в мозъка, отговорни за вниманието и контрола на поведението.
За нечия изненада, по-голямата част от проучванията предполагат, че неща като яденето на твърде много захар, гледането на твърде много телевизия или живеенето в хаотично домакинство не причиняват СДВХ.
Колко често се среща СДВХ?
СДВХ се среща в повечето култури и засяга около 5% от децата и 2,5% от възрастните по света.
Как може да се предотврати СДВХ?
Понеже точната причина на СДВХ не е ясна, не се знае какво може да се направи, за да се предотврати. Като казахме това, взимането на стъпки като избягването на наркотици и алкохол (или други токсини) по време на бременност може да намали риска на детето от СДВХ.
Как се лекува СДВХ?
Въпреки че няма лек за СДВХ, има няколко лечения, които могат ефективно да намалят симптомите. СДВХ обикновено се лекува чрез комбинация от лекарства, поведенческа терапия и семейно и училищно обучение.
Лекарства:
- Един клас лекарства, наречени стимуланти, често се използва като първа стъпка в лечението на СДВХ. Стимулантите работят като увеличават количеството на химикала допамин, който циркулира в мозъка. За хора без СДВХ този прилив на допамин е много енергизиращ (затова лекарствата, които освобождават допамин, се наричат стимуланти!). Иронично, но за хората със СДВХ увеличеният допамин изглежда е успокояващ и може да помогне за подобряване на фокусирането и поведенческия контрол. Чести странични ефекти на тези лекарства включват намален апетит и трудно заспиване. Лекарствата работят добре за намаляване на симптомите на СДВХ на момента, но за нещастие не намаляват бъдещи симптоми (когато действието на хапчетата спре, симптомите се връщат).
Има спорове дали е подходящо да се лекуват децата със стимуланти (все пак кокаинът също работи, като освобождава допамин). Докато решението да се използва лекарството е лично решение, което трябва да бъде направено с помощта на лекар, лекарствата стимуланти е било доказано, че са безопасни и ефективни за намаляване на симптомите на СДВХ.
Поведенческа терапия:
- Поведенческите терапии се фокусират върху развиване на умения и стратегии да се противодейства на симптомите на СДВХ. Тези умения могат да варират от практически неща като инструменти за организация и учене до трениране на социалните умения (разбирането на емоциите на другите хора, изчакването на реда си, т.н.). Чрез работата с терапевт човекът със СДВХ се учи да се фокусира върху последиците (и добрите, и лошите) от действията си, което може да помогне за намаляване на хиперактивността и импулсивността. Поведенческата терапия работи добре за намаляване на проблемите, причинени от СДВХ за в бъдеще, но не работи толкова добре, колкото лекарствата, за намаляване на симптомите на момента.
Семейно и училищно обучение:
- Да живееш или да работиш с човек с нелекуван СДВХ може да е много трудно. Особено за родители и учители, които си имат работа със симптомите на СДВХ, това може да доведе до недоволство, вина, гняв и изтощение. Тези чувства могат да доведат до още по-лоши последици за човека със СДВХ. Например дете със СДВХ, на което му е трудно да стои мирно в училище (при риск за лошо академично представяне), често бива наказвано, понеже учителят е недоволен от разсейващото му поведение (поставяйки го в още по-голям риск от лошо академично представяне). Работата за обучаването на семействата и учителите за справянето с нуждите на дете/ученик със СДВХ е много важна част от лечението.
Обърни внимание на следното
СДВХ се среща навсякъде по света, но най-често в култури, които имат задължително образование за всички деца. Каква може да е причината за това? (Подсказка: Вероятно не училището причинява СДВХ). Можеш да разглеждаш вниманието или поведенческия контрол както всяка друга черта, която имат хората: някои хора естествено се справят с това много добре, а други - не чак толкова. Макар тези способности да са непроменими в повечето случаи, те са полезни/вредни само в определени ситуации.
Например някои хора могат да сгъват езика си като тако, а други хора не могат. Но неспособността да свиваш езика си не е вредна, понеже вероятно никога няма да попаднеш в ситуация, където умението да сгъваш езика си ще е необходимо за успех (искали ли са да сгъваш езика си на интервю за работа?).
В държавите, в които образованието е задължително, обикновено децата са поставени в ситуации (класни стаи), в които уменията като внимание и поведенчески контрол са много важни за успеха; това прави лошото представяне в тези области много по-забележимо и проблемно. Това води до по-високо ниво на диагностициране на СДВХ. Когато става въпрос за СДВХ, помни, че не само различията в мозъка определят колко вредни са симптомите, но и ситуацията.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.