If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:26

Диагностициране на разстройства от аутистичния спектър

Видео транскрипция

Разстройството от аутистичния спектър е много широко разстройство, при което засегнатият човек има трудности с комуникирането и взаимодействието с други хора. Също има ограничително и повтарящо се поведение, при което може да имат много ограничени интереси, може би показват интереси само в една-две дейности, и да повтарят поведенията си или може би рутините, от които имат нужда. И докато не сме напълно сигурни все още какво причинява разстройството от аутистичния спектър, имаме няколко насоки, които сме събрали през годините, които ни помагат да опитаме да открием каква е причината. Знаем, че ако децата има член на семейството, някой с когото споделят част от своята ДНК, също познат като кръвен роднина, ако един от членовете на семейството има разстройство от аутистичния спектър, децата имат по-голяма вероятност също да имат разстройство от аутистичния спектър. И също знаем, че момчетата имат по-висока вероятност да развият разстройство от аутистичния спектър от момичетата. Тези двете предполагат, че може би генетиката играе отчасти роля в развитието на разстройството от аутистичния спектър. Също знаем, че колкото по-възрастни са родителите, когато родят детето си, толкова по-големи са шансовете детето да има разстройство от аутистичния спектър. И това също сочи към генетична причина. Това са някои от насоките, които имаме, но все още опитваме да решим целия пъзел, когато става въпрос за причината на разстройството от аутистичния спектър. Ако подозираме, че дете може да има разстройство от аутистичния спектър, как може да подходим към потвърждаването или диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър? За разстройството от аутистичния спектър няма изследване като кръвен тест или скенер, което да можем да използваме, за да поставим диагнозата. Вместо това търсим признаците на разстройство от аутистичния спектър. Трудностите с комуникация и взаимодействие и ограничителните и повтарящи се поведения. Можеш да си представиш, че диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър може да е малко сложно и понякога може да отнеме доста време да се постави диагноза. На помощ в диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър имаме много полезно ръководство, нещо като наръчник, който използваме, наречен диагностично и статистическо ръководство за психичните болести, или често съкращаваме това на DSM (на български е ДСН). Нека видим какво ще открием, ако отворим DSM и проверим критериите за диагностициране на разстройство от аутистичния спектър. Нещо, което трябва да спомена тук е, че най-скорошната версия на DSM, която е петото издание, DSM 5, когато излезе преди няколко години имаше някои големи промени в разстройството от аутистичния спектър. В DSM 4, по-старата версия на DSM, имаше няколко различни разстройства от аутистичния спектър, включително аутистично разстройство, синдром на Аспергер, детско дезинтегративно разстройство и первазивно разстройство на развитието, а сега в DSM 5 всички тези различни разстройства от аутистичния спектър са слети в едно спектрално разстройство. Разстройство от аутистичния спектър. И това е било направено, понеже децата с тези различни разстройства попадат някъде в един спектър и надеждата е била да се направи диагностицирането на детето малко по-точно. Сега в DSM 5 има само едно разстройство от аутистичния спектър и децата ще попадат на различни места в този спектър. Добре, настоящите изисквания за диагностициране на разстройство от аутистичния спектър са разделени в две главни категории и тези категории всъщност са главните признаци на разстройство от аутистичния спектър. Първата категория, която ще открием в DSM, е персистиращи дефицити в социалната комуникация и взаимодействие. И това означава, че социалното развитие на детето не върви както трябва. Детето трябва да проявява проблеми със социалните си взаимодействия, за да обмислим диагнозата разстройство на аутистичния спектър. И има няколко специфични начина, по които детето трябва да проявява това, този дефицит в социалната комуникация и взаимодействие. Първият е дефицити в социалната и емоцианолната реципрочност. Реципрочност е когато двама души направят нещо един за друг, тоест в социална ситуация това е като потокът напред-назад на разговора, при който отговаряме един на друг по подобни начини. Може би някой ти се усмихва и ти казва "добро утро". Ти вероятно ще направиш същото. Ще върнеш усмивката и също ще им кажеш "добро утро". И когато направиш това, връщаш, реципроцираш емоциите им и социалните им жестове. Трудностите с разбирането и използването на този вид социална и емоционална реципрочност е един от комуникационните децифити, който трябва да видим при някой, за да диагностицираме разстройство от аутистичния спектър. И това не е просто понеже не искат да кажат "здрасти". Със сигурност всеки има някого, на когото не иска да каже "здрасти", но това е понеже реципрочността не им изглежда като социално изискване. Друг признак, който трябва да видим, за да диагностицираме разстройство от аутистичния спектър, е някакъв вид дефицит в развиването и поддържането на връзки. И тук говорим за връзки с връстници, с хора на същата възраст. Понеже не е рядко деца с разстройство от аутистичния спектър да се сприятелят с хора, които са по-млади или по-възрастни от тях, но пак да имат трудности с изграждането на връзки с хора на собствената им възраст. И последният признак, който трябва да видим в тази категория на социална комуникация и взаимодействие, е някакъв вид дефицит в невербалната комуникация. Това означава че човекът ще има трудности да разбира и използва неща като жестове с ръка и очен контакт, и лицеви изрази, когато комуникира. Това е първата категория, която трябва да проверим, преди да обмислим диагностицирането на някой с разстройство от аутистичния спектър. И това е логично? Понеже трудността със социалната комуникация и взаимодействие е един от главните признаци, които виждаме при човек с разстройство от аутистичния спектър. Има още една главна категория, която също трябва да бъде изпълнена, преди да можем официално да направим диагноза разстройство от аутистичния спектър. И, както може да предположи, тази категория е един от другите главни признаци на разстройството от аутистичния спектър и това е ограничени и повтарящи се поведение и интереси. Може да помниш, че дете с разстройство от аутистичния спектър има няколко начина да прояви това, тези ограничени и повтарящи се поведение и интереси. Може да има фиксирани интереси. Може би се интересува от една-две дейности и не показва интерес в други. Може да е много структно в следването на рутини или ритуали, или може би има трудности с промяната. Може да извършва повтарящи се звуци или движения, или поведения. Или може да реагира на стимулация като ярки светлини или силни звуци малко повече или малко по-малко, отколкото бихме очаквали. Това са двете главни категории, които трябва да са изпълнени, за да диагностицираме разстройство от аутистичния спектър. И има две малки неща, които също трябва да спомена, които DSM изисква от едно дете, за да поставим тази диагноза. Едно от тях е, че всички тези поведения трябва да започнат да се проявяват в ранното детство. И другото е, че тези поведения нарушават ежедневието на детето. Добре, сега знаем какво трябва да видим, за да диагностицираме едно дете с разстройство от аутистичния спектър. Как подхождаме към търсенето на тези признаци? Това, на което разчитаме, е задаването на въпроси на родителите и говорене и играене с детето, за да видим дали можем да открием някой от признаците тук. Тези въпроси доста ще варират в зависимост колко голямо е детето. Може би ако детето е до две годинки, да кажем, че е между възраст шест месеца до две години, за да търсим този дефицит в социалната комуникация и взаимодействие, може да попитаме родителите дали детето им прави очен коттакт или се усмихва и смее с родителя. Или може би ще попитаме дали детето опитва да покаже или сподели играчки с родителя. Ако детето е малко по-голямо, може да попитаме родителя как детето се справя със създаването на приятели в училище. И ако искахме да търсим това ограничително, повтарящо се поведение, може да попитаме как детето се справя с промяна или неочаквани ситуации като различна рутина за лягане или отиване на ваканция. Може би ще разпитаме родителите, за да видим дали детето има определени навици, които обича да повтаря, като подреждането на играчките по специален начин, или дали са забелязали някои обстоятелствени стимули като клаксон на кола или проблясък на светлина да притесняват детето. Докато това са диагностицните крителии, част от диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър също включва изключването на разстройства, които могат да изглеждат като разстройство от аутистичния спектър. Например, интелектуална неспособност, което е когато някой има трудности с функционирането в много области на живота си, като комуникация, грижа за себе си в училище с предметите, е, интелектуалната неспособност може да изглежда почти еднаква с разстройството от аутистичния спектър, особено когато детето е малко. Трудно е да решим дали трудностите на детето с комуникация и взаимодействие са поради разстройство от аутистичния спектър, или поради интелектуална неспособност. Част от диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър включва опита да се уверим, че трудностите, които детето има, съвпадат с тази картина тук на разстройството от аутистичния спектър, вместо с картината на друго разстройство като интелектуална неспособност. И за да направим нещата по-сложни, не е рядко деца с разстройство от аутистичния спектър също да имат интелектуална неспособност. Това означава, че ще изпълнят критериите и за растройство от аутистичния спектър, и за интелектуална неспособност. Това не означава, че всички деца с разстройство от аутистичния спектър имат интелектуална неспособност. Често няма интелектуално нарушение изобщо, но това просто подчертава, че понякога, особено когато детето е много малко и все още расте и се развива, може да е малко сложно да открием точно какво лежи зад трудностите му с комуникацията и взаимодействията. Може да са нужни няколко години за поставяне на крайна диагноза, но диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър се свежда до наблюдаване на социалните поведения и навици на детето за известно време.