If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:09

Видео транскрипция

В това видео ще говорим как подхождаме към диагностицирането на церебрална парализа. И нека набързо си припомним какво е церебрална парализа. Когато кажем церебрална парализа, говорим за група заболявания, които засягат способността на човек да се движи правилно. И тези двигателни нарушения се случват понеже някои от частите на мозъка, които контролират движенията, са били увредени по някакъв начин. Може би от инфекция или липса на кислород, която се е случила през критичните периоди на развитие, като по време на бременност, през самия процес на раждане или скоро след раждане, в първите няколко години живот. Да кажем, че това малко момче е на няколко месеца, да кажем на девет, и идва за рутинен преглед. Питаме родителите как вървят нещата и те изразяват тревога за двигателното му развитие. Не изглежда способен да се претъркули настрани, докато лежи, и не изглежда способен да стои изправен без подкрепа, без мама или татко да го държат. И също не изглежда способен много добре да хваща играчките си. Всеки от тези показатели за развитието – претъркулване, седене без подкрепа и хващане на предмети, са двигателни умения, които детето трябва да развие около определена известна възраст. При деветмесечна възраст детето трябва да може да направи всички тези неща. Фактът, че още не е достигнал тези показатели на развитието ще предположи, че двигателното му развитие е забавено поради някаква причина. Исе оказва, че този вид сценарий, при който именно родителите първи забелязват, че детето им не достига някои ключови двигателни показатели и после го споменават на лекаря е най-често начинът, по който първо се открива церебрална парализа. За нещастие, нямаме специфичен тест, който можем да използваме за категорично диагностициране на церебрална парализа, затова за да диагностицираме церебрална парализа, трябва да разчитаме на разпитването на родителите за движенията на детето, извършването на физически преглед на детето и изобразителни изследвания на мозъка на детето, често ЯМР или ултразвук, понеже те ни позволяват най-добре да видим всяка потенциална област на увреждане. Нека направим това. След като сме проверили отново, че детето не се претъркулва, не седи изправено и не хваща обекти, както трябва да е на неговата възраст, тогава е много важно да сверим с родителите му да видим дали някога е можел да прави тези неща. С други думи, искаме да открием дали детето е загубило тези двигателни умения, или никога не ги е развивало. И причината това да е важно е, понеже церебралната парализа не е прогресивно заболяване. Не се вложава с времето. Не бихме очаквали някой с церебрална парализа да загуби умения, които вече е придобил, така че е много важно да потвърдим, че това момче никога не е развивало тези двигателни умения, преди да можем да продължим да смятаме церебралната парализа за възможно обяснение за неговото забавяне в двигателното развитие. Тази част е много важна, така че нека я запиша тук в ъгъла. Церебралната парализа не е прогресивна. Може да помниш, че има доста неща, които могат да причинят церебрална парализа. Нека вземем тази малка графика, ккоито ни показва някои примери за неща, които могат да се случат по време на критичните периоди на развитие. Това са само някои примери, но това са доста различни възможни причини за церебрална парализа. Едно нещо, което ще искаме да направим, е да проверим дали майката, или детето са изпитали някое от тези събития по време на бременност, раждане или скоро след раждане. Имала ли е майката една от тези инфекции, докато е била бременна? Било ли е детето родено преждевременно? Или имало ли е инфекция, като бактериален менингит, скоро след раждане? Знаем, че тези събития могат да причинят церебрална парализа, така че искаме да открием случило ли се е някое от тях, за да ни направи повече или по-малко подозрителни за церебрална парализа. Да кажем, че откриваме, че детето е било родено преждевременно. Произволно ще кажем, че е било родено в 31-ва седмица, вместо в 40-та седмица, както е нормално. Тъй като преждевременността увеличава вероятността бебето да развие церебрална парализа, определено ще помислим за церебрална парализа като едно от възможните обяснения за забавеното двигателно развитие на детето. Но също знаем, че не всички деца, които са родени преждевременно, имат церебрална парализа, така че не можем да сме сигурни още. Ще трябва да потърсим повече признаци на церебрална парализа, преди да можем да открием дали е правилната диагноза. Ако искахме да търсим повече признаци на церебрална парализа, какво можем да търсим? Може да помниш, че докато има няколко различни вида церебрална парализа, най-честият вид е спастичната церебрална парализа. И едно от основните неща, които виждаме при някой със спастична церебрална парализа, са сковани мускули и сковаността възниква поради увеличен мускулен тонус. Едно нещо, което можем да направим, за да проверим дали мускулите на детето са сковани, е да бутнем и дръпнем ръцете и краката му, за да видим дали усещаме повече съпротивление от нормалното. Представи си, че опитваш да дръпнеш ръката на приятеля си, докато той свива големите си бицепсови мускули. Това ще направи по-трудно за нас да придвижим ръката му. Ръката му ще изглежда скована и ще усетиш повече съпротивление, отколкото ще усетиш, ако мускулите на приятеля ти са отпуснати. Такова е усещането, когато опиташ да придвижиш засегнатите мускули при човек със спастична церебрална парализа. Все едно мускулите са постоянно включени и се съпротивляват на опитите ти да ги придвижиш. Можем да движим ръцете и краката на момчето и да видим дали усещаме това допълнително съпротивление, което ще индикира скованост от увеличен мускулен тонус. Може също да помниш, че за някой с друг вид церебрална парализа, дискинетична церебрална парализа, мускулният тонус може да варира. Понякога мускулният тонус може да е много висок и мускулите да са много сковани, както виждаме тук, но други пъти мускулният тонус може да е много нисък и мускулите може да изглеждат отслабени. Ако правим този преглед на мускулния тонус и забележим, че мускулите са много отпуснати, вместо сковани, може да обмислим дискинетичната церебрална парализа като възможна причина за забавеното двигателно развитие на детето, но понеже дискинетичната церебрална парализа не се среща толкова често, колкото спастичната церебрална парализа, и понеже има някои други причини за намален мускулен тонус, или отпуснати мускули, като мускулна дистрофия или синдром на Даун, или определени инфекции, вероятно бихме искали първо да изключим някои от тези други възможни причини, преди да поставим диагнозата церебрална парализа. Докато извършваме физикален преглед, има нещо друго, което можем да проверим. Когато бебето се роди ще има тези рефлекси, които изчезват в даден момент по време на развитието. Например знаеш как, ако поставиш пръста си на дланта на бебе, то ще увие малките си пръстчета силно около пръста ти, когато го усети. Това всъщност е рефлекс, който бебето развива в матката и той трябва да изчезне, когато са на около шест месеца. Това е пример за нещо, което наричаме примитивни рефлекси – рефлекси, които бебето трябва да изгуби в определен момент от развитието. Иинтересното нещо е, че докато мозъкът на бебето продължава да се развива след раждане, тези рефлекси биват заменени от новите волеви двигателни умения на бебето. И интересното е, че когато двигателните центрове в мозъка биват увредени, както при церебрална парализа, някои от тези примитивни рефлекси или изобщо не се развиват, или понякога остават по-дълго, отколкото трябва, понеже двигателните нарушения не позволяват на волевите двигателни умения да заменят примитивните рефлекси. И когато гледаме за признаци на церебрална парализа, може да проверим дали на детето му липсват примитивните рефлекси, които трябва да има на тази възраст, и също можем да проверим, за да видим дали още има примитивни рефлекси, които досега е трябвало да бъдат изгубени. И двете биха предположили, че нещо се случва в двигателните центрове на мозъка, и двете могат да са признаци на церебрална парализа. В този момент обмисляме церебралната парализа като възможна диагноза за забавянето на детето в двигателното развитие. Следващата стъпка ще е да разгледаме мозъка му, обикновено като използваме ЯМР или ултразвук, за да видим дали можем да открием лезия, част от увреждане, която е съвместима с церебрална парализа. След малко ще разгледаме един пример, но ако намерим лезия, това може да ни помогне да потвърдим диагнозата церебрална парализа. И още повече, може също да успее да ни помогне да открием точно какво се е объркало, когато се е случил проблемът, и колко лошо е увреждането, което може да ни помогне да открием какви дългосрочни последици може да има за детето. Нека разгледаме един пример за какво може да намерим. Детето от примера ни тук е било родено преждевременно и показва признаци на церебрална парализа. Едно от притесненията ни е, че има нещо, наречено перивентрикуларна левкомалация, което е увреждане на бялото вещество около вентрикулите и причина за церебрална парализа. Но не е нужно да е това. Има и други причини. Но нека използваме перивентрикуларната левкомалация като пример. Нека вземем пример тук на ЯМР, който показва мозък с перивентрикуларна левкомалация. Дори ако открием лезия, както виждаме тук, когато погледнем мозъка, и сме много уверени с диагнозата церебрална парализа, пак трябва да се проследява, да се води детето редовно за профилактични посещения докато расте, понеже, въпреки че увреждането, което води до церебрална парализа, не е прогресивно, може да се появят нови двигателни ограничения, докато то се развива и мозъкът се изправя пред нови предизвикателства. Нещата може да изглеждат по един начин в началото, но какво ще е когато иска да започне да бяга по стълбите или да се катери по дървета? Това е друга причина защо може да е много трудно да открием кой точно вид церебрална парализа има дете на такава малка възраст. Вероятно ще трябва да продължаваме да го преглеждаме през следващите няколко месеци или може би години, преди да можем да започнем да виждаме модел в способностите и ограниченията на движенията му. И по този начин можем да направим по-прецизна диагноза.