If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:19

Видове церебрална парализа част 2 - Спастична и атаксична

Видео транскрипция

Знаем, че човек с церебрална парализа може да попадне навсякъде по този наистина широк спектър двигателни увреждания и знаем, че това което диктува къде по спектъра ще е до голяма степен зависи от къде мозъкът им е увреден и колко тежки са уврежданията. Също знаем, че има три основни вида мозъчни области, които могат да бъдат увредени, три главни двигателни центрове и техните свързани невронни трактове, които използват, за да комуникират един с друг и с мускулите ни. Знаем, че ако някое от тези бъде увредено по някакъв начин, така получаваме церебрална парализа и в зависимост от това кой от тези двигателни центрове е предимно засегнат, това дава начало на различни видове церебрална парализа, така че в спектъра си тук имаме скована, или спастичен тип, церебрална парализа, а този тип церебрална парализа обикновено е поради увреждане на двигателния кортекс или горните двигателни неврони в пирамидалните трактове, които двигателният кортекс използва, за да контролира мускулите ни. И можем да видим, че в зависимост от кои мускулни групи и колко мускулни групи, и колко лоша е сковаността, това са нещата, които диктуват къде някой с този скован вид церебрална парализа ще попадне на спектъра двигателни нарушения. Нека разгледаме следващия двигателен център в мозъка, който може да бъде увреден при човек с церебрална парализа, за да видим къде ще попадне в спектъра двигателни нарушения. Следващата област са базалните ганглии. Нека подчертаем базалните ганглии тук. И базалните ганглии са група индивидуални ядра и тук, когато кажем ядра, говорим за групи невронни тела. Базалните ганглии работят заедно, за да ни помогнат да започнем движенията, които искаме да извършим, и ни помагат да предотвратим движения, които не искаме да извършим. За да направят това, те използват невронни магистрали, наречени екстрапирамидални трактове, за да изпратят съобщения към други структури в мозъка, които в крайна сметка ще помогнат да контролираме мускулите си и наричаме тези трактове екстрапирамидални, понеже те не преминават през медуларните пирамиди по пътя си към гръбначния стълб. Когато тези базални ганглии или тези екстрапирамидални трактове бъдат увредени или недоразвити при някой с церебрална парализа, базалните ганглии не могат да свършат работата си да ни помогнат да предотвратим нежелани мускулни движения. Сумарният резултат е че виждаме неволни движения, мускулни движения, които човекът не иска да направи. Нека поставим неволните движения тук като следващия тип церебрална парализа. Официалното име за този вид церебрална парализа е дискинетична церебрална парализа, като дис означава болен, а кинетична означава движения, тоест болни движения. Тези неволни движения могат да са доста неща, могат да са увиване, тоест може би ръцете или краката на човека се увиват ето така, когато той се опита да ги движи, и увиването може да вкара човека в някои доста неудобни, понякога болезнени, позиции, или може би неволните движения са малко по-различни, може би са повече като свиване или отпускане на пръстите, което затруднява човека да задържа и използва предмети, може би като химикали, или може би движенията са нещо друго, може би са повече случайни неволни движения, може би ръцете и краката се движат по непредвидим начин и може би човекът има комбинация от тези различни видове неволни движения, може би ръцете и краката им се движат по случаен начин и в същото време части от тялото им се извиват в тези нежелани, неудобни позиции. С всеки от тези различни видове неволни движения, те обикновено се влошават, когато човекът е стресиран или разтревожен и често изчезват, когато спи, може би ако беше само едната ръка или само единият крак засегнат от тези нежелани мускулни движения, човекът може да е на по-лекия край на спектъра. Може да успява да използва другата си ръка, за да върши неща като ядене или писане, или, може би, ако е кракът, който е засегнат, може да могат да вървят добре, просто малко по-бавно, или имат повече трудности с неравни или стръмни повърхности. Но ако повече телесни части бъдат засегнати, като ръцете и краката, може би дори врата или мускулите в лицето или гърлото, тези допълнителни неволни движения могат да затруднят човека да стои и да върви, може би дори да яде или говори. И при някой с тези неволни движения може да се случи следното – мускулите да преминават между силна скованост и силна отпуснатост. И това може да затрудни човека да поддържа позата си и да остане изправен. Тези видове неща влияят на движението много повече, така че човекът може да е на по-тежкия край на спектъра на двигателните нарушения. Това се случва, ако базалните ганглии или екстрапирамидалните трактове бъдат увредени или повлияни по някакъв начин. И това е къде човек с дискинетична, или вида с неволно движение, церебрална парализа може да се озове на спектъра на тежестта. Нека видим последния център на движението, малкия мозък. Тук е малкият мозък и можем да мислим за малкия мозък като центъра за баланс на мозъка, той ни помага да настроим движенията, които искаме да направим. Ако малкият мозък, или центърът на баланс, е увреден или повлиян при някой с церебрална парализа, виждаме нестабилни, тресящи се движения. Ще поставя тресящи се тук долу като последния вид церебрална парализа и формалното име за този вид церебрална парализа е атаксична церебрална парализа. А означава без, а таксична означава ред, тоест без ред. Ако поклащането засяга мускули в ръцете или краката, на човека може да му е трудно да хваща или използва предмети. Може би ако посяга да вземе вилица, може да не успее да я улучи, когато се протяга за нея, може да не стигне до вилицата или да премине след нея, а след като хване вилицата може да му е трудно да държи ръката си достатъчно стабилно, че да я използва. И ако треперенето засяга мускули в краката, вероятно човекът ще е доста нестабилен, доста ще трепери, когато стои или опитва да върви, а това често може да доведе до падане. И нещо, което често виждаме, когато някой с церебрална парализа има треперене в краката си е, че разширяват краката си, ето така, докато стоят или вървят, като правят това, за да си дадат повече стабилност и баланс. И треперенето не засяга само ръцете и краката, може да засегне и мускулите в лицето и гърлото, дори в очите, а това може да затрудни човека да говори и да преглъща или дори да промени къде иска да гледа, така че някой с този треперещ вид церебрална парализа може да е на по-лекия край на спектъра, ако малкия мозък не е твърде увреден или твърде недоразвит, като им позволява да се справят самостоятелно или може би с патерици или проходилка, за да поддържат баланса си, но ако малкият мозък е доста увреден и треперенето е доста лошо, човекът може да не е способен да се стабилизира на краката си и може да не успява да стабилизира ръцете си достатъчно, че да се задържи на патерици или проходилка. Така че може да им трябва инвалидна количка и това ще ги постави на по-тежкия край на спектъра. Това са трите главни вида церебрална парализа и докато са различни видове, не е рядко да се случат заедно, например някой със скования вид церебрална парализа може също да има неволни движения или треперене.