If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:20

Видео транскрипция

Синдром на Аспергер е едно от разстройствата от аутистичния спектър. И докато всеки с Аспергер е повлиян малко по-различно, повечето хора с този синдром имат трудности, свързани с други хора. И това произлиза от трудностите със социалната комуникация и взаимодействия. Нека начертаем няколко картинки, за да разберем по-добре какво имаме предвид под трудности с комуникацията и взаимодействията. Ще нарисувам това лице тук и нека направим това лице щастливо. И си представи, че говориш с този човек и изведнъж усмивката му се превръща в намръщване. Това може да ти посочи, че нещо за този разговор, може би нещо, което каза или което направи, или може би нещо, за което човекът мислеше, го разстрои, накара го да се намръщи. Ако човек с Аспергер провеждаше разговор с някого и лицевото изражение на този човек се промени, както тук, човекът с Аспергер може да не забележи това. И това е понеже на хората с Аспергер им е трудно да използват и да разбират тези видове невербални поведения като лицеви изрази или жестове. И може да продължат с разговора, сякаш нищо не се е променило, понеже това не им посочва, че този човек не е щастлив. И ако начертаем човек тук и, може би, да кажем, че този човек минава, казва "добро утро", помахва и се усмихва. Човек с Аспергер може да не осъзнае, че се очаква да върне този жест, като също каже "добро утро" и помаха. Може да не им хрумне, че това е нещо, което трябва да направят. За човек с Аспергер това не изглежда като изискван отговор. И описваме това като трудности със социалната и емоционалната реципрочност. И реципрочност тук просто означава връщане или обменяне на нещо. В този случай означава връщането на приятелския поздрав. Социалните и емоционалните реципрочности са важни за разговора. Те ни позволяват да разговаряме и да взаимодействаме с други хора. И това е нещо, с което хората с Аспергер имат много трудности. Да нарисуваме една последна картинка тук. Да кажем, че току-що е валяло и сега има много красива дъга в небето. Ако видиш това, може да имаш желание да го изтъкнеш и да споделиш тази красива дъга с някой около теб. Но хората с Аспергер нямат това спонтанно желание да споделят нещо интересно или интригуващо с някой друг. Те не изтъкват неща, които ги интересуват, които ги вълнуват, или не споделят постиженията си с други хора. Тази трудност с комуникирането и взаимодействията е една от главните характеристики на Аспергер. И тези различни примери тук са някои от начините, по които тази трудност с комуникацията и взаимодействията може да се прояви при човек с Аспергер. И има една друга главна характеристика на Аспергер, а това са ограничени интереси и повтарящи се поведения. За да видим какво имаме предвид под ограничени интереси, нека начертаем графика. Графика, която показва нивото на интерес към няколко различни дейности. И след малко ще видиш какво имам предвид. На оста у нека направим това нивото на интерес и колкото по-нависоко сме, толкова повече интерес има. И на оста х ще поставим някои различни дейности. И ще използваме този розов цвят, за да покажем какво може да очакваме от средностатистическото дете. И ще използвам този зелен цвят, за да покажа какво може да видим при дете с Аспергер. Нека поставим няколко дейности тук. Ще поставя четене и ще поставя рисуване. И да вземем още нещо, например играене с кубчета. Това са няколко от дейностите, които ще разгледаме. Може би бихме очаквали доста деца да обичат да четат, така че може би ще начертаем четенето до тук. Това е приблизително нивото на интерес, което може да очакваме от средностатистическото дете. И може би бихме очаквали още повече децата да обичат да рисуват, отколкото да четат, така че може би ще направим този правоъгълник малко по-висок. И да кажем, че очакваме децата да обичат да си играят с кубчета приблизително толкова, колкото бихме очаквали да обичат да рисуват. Може би ще направим това с приблизително същата височина. Децата с Аспергер имат обикновено една или две дейносит, които супер, супер много харесват. Но не показват интерес в други дейности. Например може би някой с Аспергер не се интересува от четене. Неговият правоъгълник ще е тук долу, много по-нисък от каквото може да очакваме от средностатистическото дете. И изобщо не обича да рисува, така че стълбчето също е много ниско. Но да кажем, че изключително обича да си играе с кубчета. Ако можеше, щеше да прекарва цялото си време в игра с кубчета, много обича кубчета. И ги обича много повече, отколкото бихме очаквали от средностатистическото дете, нивото на интерес е чак тук горе. Докато всяко дете с Аспергер е различно и има различни нива на интерес в различни дейности, по принцип виждаме нещо такова. Този ограничен интерес в една или две дейности и липса на интерес във всичко друго. Това ни показва какво имаме предвид под ограничени дейности. И когато кажем повтарящи се поведения, имаме предвид неща като подреждане на играчки или движене на определени части от тялото по повтарящи се начини. Това е нещо, което също често виждаме при някой с Аспергер. Оказва се, че тези главни признаци на Аспергер са това, което използваме, за да диагностицираме синдрома. Няма кръвно изследване или мозъчен скенер, който можем да използваме, за да потвърдим Аспергер, така че разчитаме на търсенето на тези поведенчески признаци. И към това обикновено подхождаме като задаваме въпроси на родителите и наблюдаваме как детето, което мислим, че има Аспергер, взаимодейства с други хора. Може би гледаме дали прави очен контакт или използва невербални жестове. Гледаме дали разбира промените в езика на тялото или промените в тона на гласа от други хора, когато те говорят с него. Може да си поиграем с него и да видим дали иска да ни покаже играчките, които харесва, или да сподели нещо с нас. Може да попитаме него или родителите му за интересите му, за да видим дали изглеждат ограничени, както на тази графика тук. Тези видове въпроси и наблюдения ще ни помогнат да търсим тези признаци на Аспергер. В този момент може да се чудиш каква е разликата между синдрома на Аспергер и аутистичното разстройство. Понеже ако прочетеш или чуеш нещо за аутистичното разстройство, то звучи доста подобно на това, което описваме тук. Докато двете са много подобни, има едно основно нещо, което разграничава синдрома на Аспергер от аутистичното разстройство. Децата с Аспергер не изглежда да имат забавяне в езиковото или интелектуалното развитие. Те не пропускат никой от тези ключови езикове показатели, като първата си дума. Докато за деца с аутистично разстройство това е нещо, което често бива забелязано от родителите доста рано. Родителите забелязват, че детето им пропуска езиковите показатели или не изглежда да се развива както трябва. Това е една голяма разлика между Аспергер и аутистичното разстройство. И можеш да си представиш, че ако няма явни забавяния в езиковото развитие при деца с Аспергер, това може да означава, че ще отнеме доста време да разберем, че едно дете има Аспергер и да направим диагнозата. И това наистина е така. При много деца с Аспергер това не е бива разбрано до по-късно, когато са поставени в изискваща социална ситуация, като нова училищна обстановка. Докато сме на темата за диагностициране на Аспергер, трябва да изтъкна, че преди няколко години едно от главните ръководства, които използваме, за да поставяме диагнози, което се нарича Диагностично и статистическо ръководство за умствените разстройства, или DMS, малко се промени. И премахна Аспергер като отделно заболяване. В предишните версии на DSM, DSM4, а сега сме на DSM5, в старата версия на DSM 4 човек можеше да бъде диагностициран с едно от няколко различни разстройства от аутистичния спектър. Имаше Аспергер, аутистично разстройство, детско дезинтегративно разстройство и первазивно разстройство на развитието. Това бяха отделните разстройства, с които някой можеше да бъде диагностициран. Но когато излезе новото DSM5, беше решено, че ще е по-добре да слеем тези в едно, тези различни заболявания в едно разстройство, разстройство от аутистичния спектър. Идеята беше, че този един спектър по-добре ще обхване различните вариации, които виждаме при хора с аутистични разстройства, като поставим всички в един спектър, вместо да имаме няколко различни разстройства с различни критерии. Така изглежда DSM5. В DMS5 вместо да имаме диагноза синдром на Аспергер, която да може да бъде поставена, има само едно разстройство от аутистичния спектър. Но не всяка страна използва DSM, така че в зависимост какви ръководства се използват в твоята страна за поставяне на диагноза, може все пак да видиш поставена диагноза синдром на Аспергер. Дали някой ще бъде диагностициран със синдром на Аспергер, или вместо това с разстройство от аутистичния спектър, овладяването на разстройството е много подобно. Няма лекарства или специфичен план за овладяване на Аспергер. И понеже всеки е различен плановете за действие може да варират много между различните хора със синдрома. Главната цел на овладяването е да накараме пациентите, членовете на семейството и родителите да създадат среда, която позволява на детето с Аспергер да работи върху подобряване на уменията си за комуникация и взаимодействие. За да помогнат на детето да работи върху социалните си умения, родителите може да окуражават очния контакт и разбирането и използването на езика на тялото по време на разговори. Те може да помогнат на детето да разбере социалните практики, като споделяне, усмихване, поздравяване на хората, и да подчертаят важността на тези всеки ден. И за да окуражат нови интереси, понеже, помни, децата с Аспергер могат да бъдат много ограничени в интересите си, родителите и учителите може да опитат да намерят дейности, които са подобни на, но все пак различни от дейността, която детето с Аспергер харесва. Може би ако детето обича да рисува, родителите и учителите може да опитат да окуражат други подобни артистични дейности, като рисуване с бои или скулптуриране.