If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:01

Видео транскрипция

Церебрална парализа е общ термин, който използваме, за да опишем група заболявания, които засягат способността на човек да се движи нормално. И церебралната парализа се проявява поради увреждане на развиващия се мозък. Може да е причинена от инфекция или загуба на кислород поради някаква причина. И това обикновено се случва по време на ранното развитие, някъде от зародишното развитие до 3 годинки, докато мозъкът все още преминава през много критично развитие. Това увреждане се образува в частите на мозъка, които контролират движенията ни, и това увреждане е постоянно. Но не е прогресивно, тоест началното увреждане на мозъка не се влошава с времето, но проблемите с движението продължават през целия живот на засегнатия човек. Сега, когато знаем малко повече за церебралната парализа, можем да извлечем повече логика от името. Церебрална означава мозъчна, тоест там е увреждането. А парализа означава мускулна слабост или загуба на функция. Това описва главния проблем, който възниква от това увреждане на мозъка. Нека подчертаем общите части на мозъка тук, които участват в движението. Те типично ще са областите, които биват увредени и причиняват церебрална парализа. Имаме малкия мозък и двигателния кортекс. Това са двете части, които можем да видим, ако гледаме мозъка отвън. И ако навлезем малко по-надълбоко в ядрото на мозъка имаме базалните ганглии. За тези три части на мозъка можем да мислим като центрове на движението. И те участват в неща като помагане за направа на движение. Те ни помагат да координираме и движим ръцете си, краката си и телата си. Но също ни помагат да направим неща като да поддържаме баланс и да контролираме позата си, мускулния си тонус и рефлексите си. Когато тези двигателни центрове или пътищата неврони, които изпозват, за да комуникират един с друг и с мускулите ни, когато тези компоненти са увредени по време на развитието, този човек ще развие проблеми с движението. И това наричаме церебрална парализа. Един от интересните проблеми с церебралната парализа е, че количеството проблеми, които всеки човек има с движенията си, може да варира много между различните хора. Нека проучим това малко повече. Да начертаем спектър за тежестта на церебралната парализа. И колкото по-надясно отиваме, толкова повече трудности има човек с движенията си. Тук вляво на лекия край на спектъра ще имаме хора, които не са засегнати твърде зле от функционална ежедневна гледна точка. Това малко момче тук изглежда може да ходи и да бяга доста добре. И знаем, че церебралната парализа може да причини трудности с позата, баланса и координацията. Понеже това момче може да бяга наоколо така, бихме казали, че не е твърде тежко засегнат. Неговата форма на церебрална парализа е доста лека. Той пак ще има някои двигателни проблеми. Може би не може да бяга толкова бързо, колкото някой без церебрална парализа. Или може би има трудности с координацията. Може би нещо като бягане и хвърляне на топка по същото време. Но като цяло може да функционира доста добре в ежедневието си. Но ако се преместим насам към тежкия край на спектъра, картинката изглежда доста различна. Момичето тук също има церебрална парализа, но вместо да може да бяга наоколо, тя трябва да е в инвалидна количка. Изглежда има проблеми с позата си, така че трябва да бъде придържана изправена. И церебралната ѝ парализа е толкова тежка, че тя не може да движи себе си наоколо в инвалидната количка. Изглежда има нужда някой да я движи вместо нея. Нека пренаименуваме краищата на спектъра тук, така че да показват по-добра картинка колко широк е диапазонът на двигателните проблеми при церебралната парализа. Да кажем, че спектърът на тежестта за церебрална парализа преминава от бягане до инвалидна количка и всичко по средата. Това ни дава доста добра представа колко широк може да е диапазонът на тези двигателни проблеми. И това, което гледаме тук, е нещо, наречено класификационна система за грубо двигателната функция, или GMFCS. И всяка от тези картинки тук представлява различни нива на GMFCS. Тази система е много полезен начин за характеризиране на тежестта на нечия церебрална парализа. Това ни дава добър и сравнително стандартен начин да получим представа за способностите за движение на човека или неговите двигателни увреждания. Но нека оставим това за малко и да се върнем към увреждащите събития, които споменах, събитията, които увреждат центровете на движенията по време на развитието и причиняват церебрална парализа. Нека направим друг спектър тук и този път ще направим спектър на причините. И ще направим този спектър малко по-различен. Нека преминем от природа на този край до отглеждане на този край. Природа се отнася до нещата, с които сме родени, неща, които са вродени, като гените ни или хромозомите ни. И под отглеждане имаме предвид околната среда след като сме родени, целият ни личен опит. И различните причини за церебрална парализа могат да се случат в различни периоди от ранното развитие. Нека направим и малко кодиране с цветове. Всичко, което запиша в спектъра в синьо, се случва преди раждане, пренатално. И всичко, което запиша в зелено, ще се случва по време на процеса на раждане, перинатално. И всичко в този хубав бежов цвят тук може да е за неща, които се случват след раждане, през първите няколко години живот, постнатално. Нека започнем със събития, които могат да се случат преди раждане, в утробата. В края "природа" на спектъра можем да поставим гените. Има няколко генетични причини за церебрална парализа. Може би мама или татко предава мутирал ген, който води до увреждане на един от тези двигателни центрове в мозъка. Но това са доста редки причини за церебрална парализа, а останалите пренатални събития, които могат да причинят церебрална парализа попадат между природа и отглеждане. Те се случват преди раждане, те са пренатални причини, но имат малко повече общо с обстановката, в която е зародишът. Ще поставим тези пренатални събития някъде ето тук на спектъра ни причини. Първото събитие, което ще запишем, са инфекции, инфекции, които зародишът получава от майката, вродени инфекции. Една група вродени инфекции, които могат да причинят церебрална парализа, е група, наричана TORCH инфекции. TORCH е мнемоника за токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус и херпес (herpes simplex) вирус. И има два вида herpes simplex вирус, тип 1 и тип 2, така че ще поставим и двата тук долу. Оставих това последно умишлено, понеже това обхваща други причини. О означава други, просто понеже е трябвало да направим мнемониката логична по някакъв начин, но можем да поставим други инфекции тук, като сифилис. Въпреки че те не започват с никоя от тези букви, те пак могат да причинят церебрална парализа. Така че има и други неща, които могат да се объркат в пренаталния период. Може да имаме проблеми с плацентата. Ако видим развиващия се зародиш тук, това е плацентата, а това е пъпната връв. Тези двете позволяват на зародиша да получи кислород и богата на хранителни вещества кръв от майката. Понякога плацентата не се образува правилно или може да бъде увредена. Когато това се случи, плацентата не може да извърши работата си за доставяне на кислород и всички тези важни хранителни вещества на зародиша, на които зародишът наистина разчита, за да се развие правилно. Наричаме това плацентна недостатъчност и това е друга възможна причина за церебрална парализа. И друго нещо, което ще поставим тук в пренаталния период, е недоносеност. Когато бебето е родено рано, дефинирано като преди 37-ма седмица от вътреутробното развитие – и просто за да поставим това в някакъв контекст – бебе, което е родено навреме, някъде около 40-та седмица. И една от главните причини да сложим преждевременност тук на спектъра за причините, е понеже мозъците на преждевременно родените бебета могат да са много крехки и податливи на увреждане. Има определен вид мозъчно увреждане, за който преждевременните бебета са в риск, който може да причини церебрална парализа. И той се нарича перивентрикуларна левкомалация, или PVL накратко. Перивентрикулярна означава около мозъчните вентрикули, които играят роля в поддържане на мозъка ни добре снабден с хранителни вещества. И левко, което означава бял, отнася се до бялото вещество в мозъка. PVL е вид мозъчно нараняване на бялото вещество на мозъка, което се намира около вентрикулите. Оказва се, че мнозинството бебета с PVL развиват церебрална парализа, понеже тези перивентрикулярни области съдржат някои много важни невронни пътища, които участват в контролирането на движенията ни. Преждевременното раждане поставя бебето в риск от развитие на PVL, а PVL често причинява церебрална парализа. Може би ще поставим PVL тук в скоби до преждевременност, просто за да помним, че това е една от главните причини да поставяме преждевременността на спектъра на причините. Ами перинаталният период? Какви събития могат да се случат по време на процеса на раждане и да причинят церебрална парализа? Ако майката има една от тези TORCH инфекции, вместо зародишът да я прихване по време на бременност, майката може да предаде една от тези инфекции на бебето си по време на процеса на раждане, докато бебето излиза от родилния канал. Можем да поставим TORCH инфекции отново тук, този път като перинатална причина за церебрална парализа. И може да видиш, че вървим надолу по спектъра, прогресивно надясно към края с отглеждането. И това е понеже навлизаме в областта на отглеждането, навлизаме повече към обстоятелствените причини, които се случват след раждане. Второто перинатално събитие, което можем да поставим тук, е лишаване от кислород, или родилна асфиксия. Това се случва, когато нещо попречи на способността на бебето да диша. Например ако пъпната връв се увие около врата на бебето, докато то бива израждано. Мислели сме, че тази липса на кислород поради усложнения при раждане, като проблеми с пъпната връв, е била причината за церебралната парализа. Но сега знаем, че този вид събитие се случва само в няколко случая на церебрална парализа, по-малко от около 10%. И повечето неща, които могат да се объркат и да причинят церебрална парализа, всъщност се случват по време на пренаталния период. Нека продължим и разгледаме събития, които могат да се случат по време на постнаталния период. И, помни, говорим за периода след раждане до първите няколко години. И сега можем да дойдем чак тук в края "отглеждане" на спектъра с причините. Имаме неща като травма на главата, може би мозъкът на бебето е бил увреден по време на катастрофа или може би почти се е удавило и това го е лишило от кислород, а това е увредило мозъка. Понеже спомни си, че мозъчната тъкан силно разчита на кислород, за да остане здрава. И можем да поставим инсулт като друга причина. Това е друго събитие, което намалява кислородния поток към мозъка, което може да увреди тези развиващи се центрове на движението. И е много важно да отбележим, че инсултите не се случват само при старите хора. Могат да се получат и при малки деца и да причинят церебрална парализа. Нека направим последния пример инфекции и главната причиняваща церебрална парализа инфекция, която виждаме постнатално, не е TORCH инфекция, а е бактериален менингит. Това е когато менингите, защитните обвивки, които имаме около главния и гръбначния мозък, бъдат инфектирани. При менингита получаваш голяма възпалителна реакция Има война между имунната ни система и предизвикващите менингит бактерии. И ако гледаш военни филми или учиш история, просто си представи как изглежда бойното поле, когато войната свърши или докато още продължава. Доста е разрушено. И, за нещастие, при менингита мозъкът ни е бойното поле и следователно може да бъде доста увреден. Ако тази битка премине около някоя от областите на движение, може да получим церебрална парализа. И трябва да изясня, че тези увреждащи събития могат да причинят церебрална парализа, но няма да я причинят всеки път, когато се случат. С други думи, напълно е възможно да се случи едно от тези събития, но детето да не развие церебрална парализа.