If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:22

Видео транскрипция

Хората с делюзии имат необичайни вярвания, които са очевидно фалшиви, но те силно вярват в идеята, че тези вярвания са реални. Различни психични разстройства, включително шизофрения и шизоафективно разстройство, водят до някакъв вид делюзии. Въпреки това, много пъти тези пациенти ще проявят и други симптоми на психоза, като халюцинации. Делюзионното разстройство, от друга страна, се характеризира от наличие на персистиращи делюзии. Всяка човешка делюзия може да се приеме за налудна или за не-налудна. Неналудните делюзии са правдоподобни, което означава, че вярването на човека е възможно, но невярно. Пример за неналудна делюзия може да е мисленето, че постоянно те следят или че имаш инфекция, когато това не е вярно. Налудна делюзия е такава, която очевидно не е възможна. Класически пример ще е вярването, че някой е премахнал всичките ти вътрешни органи, без да остави признаци за това или без да остави белег. Очевидно не е възможно органите да липсват, без да остане някакъв вид следа за премахването им. Делюзионното разстройство включва някакъв вид делюзия, или налудна, или не-налудна, без никакви други симптоми на психоза като халюцинации, дезорганизирани мисли и поведение, или други симптоми на разстройство на настроението, като мания или депресия. Включва само делюзии. Друга голяма разлика между делюзионното разстройство и други психотични разстройства като шизофрения е, че въпреки делюзиите, човек може да функционира доста нормално в много области от живота си, като социално или във връзка, или на работа. Има голям списък подвидове делюзии, които са свързани или с не-налудни, или с налудни делюзии, въпреки че тези подвидове делюзии не са винаги само в едната или в другата категория. За начало, делюзии за контрол са делюзии, че някои контролира мислите или поведението на човек, например вярването, че извънземни ги контролират, и обикновено са налудни, тъй като контролирането от някого не е доста правдоподобно. Нихилистични делюзии са тези идеи за несъществуване на части от тялото или на самите себе си, или дори света, така че може да поддържат вярването, че метеорити ще разрушат Земята и че светът свършва. И делюзии за излъчване на мисли, при които пациентът смята, че мислите им биват излъчвани и всеки може да ги чуе. Делюзии за отнемане на мисли, от друга страна, е вярването, че някои от мислите ти са били взети от ума ти и нямаш контрол върху това. Тези се приемат за налудни делюзии, но не е задължително да са такива. В някои други видове делюзии, които се приемат за не-налудни и могат вероятно да бъдат възможни, са такива като делюзии за преследване, които са най-често срещания тип делюзии, и пациентът смята, че го преследват или мамят, или че срещу него има конспирация. Пример за това може да е мисленето, че правителството ги преследва, понеже правителството неправилно мисли, че са шпиони. Делюзионната ревност, или понякога наричана делюзии за невярност, е силното вярване, че съпругът или половинката ти има афера. Делюзионна вина или грях е вярването, че имаш вина за някакво престъпление и трябва да те накажат тежко. Пример за това може да е вярване, че човек е виновен за някаква катастрофа, като домашен пожар или нещо такова, когато очевидно не е. Делюзии за отношение са мисли, че някакъв вид забележка или събитие, или излъчване е насочено към тях или има специално значение, като да мислиш, че новинарят на телевизията се опитва да комуникира директно с теб. Соматични делюзии са делюзии, които са свързани с телесни функции или физически външен вид. Обикновено са свързани с делюзии за болно или променено по някакъв начин тяло. Може да е да мислиш, че тялото ти е пълно с паразити. Еротомания е делюзията, че друг човек, обикновено знаменитост, е влюбен в теб. Грандиозни делюзии са, когато човекът се превъзнася и мисли, че има специални таланти или способности. И, накрая, религиозни делюзии са всички делюзии с духовен аспект, въпреки че е важно да се помни, че вярвания, които съвпадат с културата на човека, не се приемат за делюзии. И, още повече, всяка от тези делюзии, които споменахме, може да е смесена с някоя друга. Както много други видове психични разстройства, причината за развитие на тези делюзии не е известна и проучването е доста трудно, понеже много хора с делюзионно разстройство не търсят лечение или диагноза. Също и понеже дефиницията за делюзионно разстройство е еволюирала с времето. В момента в диагностичния и статистически наръчник на психични разстройства, 5-то издание, или DSM-5, са дадени следните критерии за делюзионно разстройство: делюзиите трябва да са налице за повече от един месец и да не са акомпанирани от други психотични симптоми като халюцинации, дезорганизирана реч или движения, или отрицателни симптоми, като плосък афект. Също така, функционирането да не е засегнато, освен в областта, свързана с дадената делюзия, като например ако избягваш да отваряш пощата си, защото мислиш, че от пощенската служба се опитват да те отровят. Накрая, други причини на делюзиите да са били изключени, като медицински болести или други психиатрични разстройства. Що се отнася до лечението, то може да е трудно. Хората с делюзии често отричат да има проблем с вярванията им. Понякога може да бъдат предписани антипсихотични медикаменти, за да се намалят делюзиите, но психотерапията също може да е много ефективно лечение. Накрая, прогнозата за делюзионно разстройство е доста добра, ако повечето от делюзиите не засягат ежедневието. Но някои пациенти може да бъдат твърде обсебени от делюзиите си и може да рискуват допълнителна дисфункция или да са в риск от самонараняване или нараняване на други хора.