If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:48

Видео транскрипция

За нещастие няма лабораторни или изобразителни тестове, които да потвърдят, че човек има шизофрения. Но можем да използваме няколко вида тестове, за да изключим потенциалните причини на шизофрения и симптоми на психоза. Ето един пример. Ако имаш тест на урината или кръвен тест и в него са налични наркотици, като алкохол или халюциногени, това може да е насока, че те са потенциалните причини. Друг пример, може да имаш изобразителен тест, като компютърна томография или по-добре позната като КАТ (СТ) или магнитен резонанс, ЯМР, за да търсиш мозъчен тумор, който може да предизвиква симптомите на психоза и шизофрения. Но за да диагностицираме някого със шизофрения, трябва да търсим всички симптоми, свързани с нея, преди да стигнем до заключение. И един начин да направим това е като задаваме въпроси на пациента. Може да попитаме дали са забелязали подозрителни неща около себе си, като това е начин да проверим за признаци на делюзии. По-точно, в този случай обмисляме признаци на параноидна делюзия. Но друг въпрос, който може да зададем, е дали са чували някакви гласове, различни от нашите. И тук търсим признаци на слухови халюцинации. Или можем да ги помолим да опишат какво виждат в стаята, при което търсим признаци за зрителни халюцинации. Един потенциален проблем при това е, че понякога информацията, предоставена от пациента, може да е изкривена по някакъв начин, поради тези делюзии и халюцинации. Може да трябва да потърсим помощта на семейството им или приятелите им. Но освен въпроси за халюцинации и делюзии, може да зададеш въпроси, за да провериш за емоционални симпоми, като анхедония, като попиташ какви хобита са им интересни или, в случай на анхедония, са им били интересни. И след като сме проверили за тези симптоми на шизофрения и ако наистина са налице, трябва да са постоянни поне шест месеца, преди да може да бъде дадена диагноза. Ако симптомите са налице, но може би не е минало толкова време, можем да обмислим възможността за шизофрениформено разстройство, което има същите симптоми като шизофрения, но продължителността е между 1 до 6 месеца. Около 70% от пациентите, които са диагностицирани със шизофрениформено разстройство, после биват диагностицирани със шизофрения. И сега, когато донякъде сме потвърдили наличието на шизофрения, защо се е получила тя? Това е наистина труден въпрос. И отговорът е все още голяма мистерия. Но учените са успяли да съберат няколко следи. Една от най-големите причини да е толкова трудно да открием това е, че симптомите и диагнозата са доста уникално човешки, което означава, че е трудно да си представим използването на животински модел, като мишки или плъхове, в лабораторията, за да открием каква е причината, както можем да използваме за неща като проучване на рака. Но една група, върху която се фокусираме, са невротрансмитерите в мозъка. Един, който изглежда има участие, е допаминът. И една следа, която допаминът ни дава, е, че голямо мнозинство антипсихотични лекарства блокират един от допаминовите рецептори до някаква степен. И той се нарича допаминов рецептор D2. Това предполага, че увеличени нива на допамина може да имат влияние при хората с шизофрения, след като блокирането на тези рецептори може да помогне на симптомите. Друга леко изнервяща насока е, че антипсихотичните лекарства нито са универсални, нито напълно ефективни. Не само не вършат работа за всеки, но и не засягат всички симптоми. И тази насока предполага, че вероятно са включени и други неща, а не само D2 рецептори. И за да добави още нещо към пъзела, правейки го още по-объркващ, е фактът, че най-ефективните антипсихотични лекарства за шизофрения изглежда са слаби D2 антагонисти. Като казах това, все още продължават проучвания на ролите на допамина и други невротрансмитери, като GABA или глутамат и ацетилхолин. Но освен невротрансмитерите, няколко други насоки ни дават допълнителна информация. И гените са една от тези насоки. От проучвания на близнаци, при които разглеждаме еднояйчни близнаци, намираме, че има 50% шанс за развитие на шизофрения, ако еднояйчен близнак със 100% същото ДНК е бил диагностициран. Ако са разнояйчни близнаци, ако не са идентични, а имат 50% еднакво ДНК, има около 15% шанс за развитие на шизофрения, когато единият близнак вече я има. И тази информация сериозно ни насочва към генетичен компонент, въпреки че не са били открити специфични гени. И противникът на гените е околната среда. Развитието на шизофрения също е било свързано с вида околна среда, в който се развиваш, специално с висока връзка с неща като предродилни усложнения, което би било преждевременно раждане или ситуации, при които фетусът не е получавал достатъчно кислород. Друг обстоятелствен фактор могат да са инфекциите на майката. И сме виждали, че има повишен риск за бебета, родени през зимата и ранните месеци на пролетта, което се смята, че е свързано с излагането на майката на инфекциозни болести, като грип. Въпреки че не е ясен механизмът зад това, смята се, че е поради имунния отговор при майката, а не поради самата инфекция. Някои автоимунни заболявания също са свързани със шизофрения, като целиачна болест, при която имунната система на пациента атакува собствените му тънки черва след прием на глутен. Накрая, канабисът също е бил свързан с увеличен риск от развитие на шизофрения.