Диагностициране на шизофрения

За съжаление, няма лабораторни или образни тестове, които да потвърдят, че човек има шизофрения. Но можем да използваме няколко вида изследвания, за да изключим потенциалните причини на шизофрения и симптоми на психоза. Ето един пример. Ако имаш уринен или кръвен тест и в него са налични психоактивни вещества като алкохол или халюциногени, това може да е насока, че те са потенциалните причини. Друг пример – може да имаш образен тест, например компютърна томография КТ (СТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да търсиш мозъчен тумор, който може да предизвиква симптомите на психоза и шизофрения. Но за да диагностицираме някого със шизофрения, трябва да търсим всички симптоми, свързани с нея, преди да стигнем до заключение. Един начин да направим това е като задаваме въпроси на пациента. Може да попитаме дали са забелязали подозрителни неща около себе си, като това е начин да проверим за признаци на делюзии. По-точно, в този случай обмисляме признаци на параноидна делюзия. Друг въпрос, който може да зададем, е дали са чували някакви гласове, различни от нашите. Тук търсим признаци на слухови халюцинации. Или можем да ги помолим да опишат какво виждат в стаята, при което търсим признаци за зрителни халюцинации. Един потенциален проблем при това е, че понякога информацията, предоставена от пациента, може да е изкривена по някакъв начин, поради тези делюзии и халюцинации. Може да трябва да потърсим помощта на семейството или приятелите им. Но освен въпроси за халюцинации и делюзии, може да зададеш въпроси, за да провериш за емоционални симпоми като анхедония, като попиташ какви хобита са им интересни или, в случай на анхедония, са им били интересни. След като сме проверили за тези симптоми на шизофрения и ако наистина са налице, трябва да са постоянни поне шест месеца, преди да може да бъде поставена диагноза. Ако симптомите са налице, но може би не е минало толкова време, можем да обмислим възможността за шизофрениформено разстройство, което има същите симптоми като шизофрения, но продължителността е между 1 до 6 месеца. Около 70% от пациентите, които са диагностицирани с шизофрениформено разстройство, после биват диагностицирани с шизофрения. След като вече донякъде сме потвърдили наличието на шизофрения, да видим каква е причината за нея. Това е наистина труден въпрос. Отговорът все още е голяма загадка, но учените са успели да съберат някои следи. Една от най-важните причини да е толкова трудно да открием това е, че симптомите и диагнозата са доста уникални за хората, което означава, че е трудно да си представим използването на модели с животни като мишки или плъхове в лабораторията, за да открием каква е причината, както можем да ги използваме при изследванията за рака. Но една група, върху която се фокусираме, са невротрансмитерите в мозъка. Един от тях, който изглежда играе роля, е допаминът. И една следа, която допаминът ни дава, е, че голяма част от антипсихотичните лекарства блокират един от допаминовите рецептори до някаква степен. Той се нарича допаминов рецептор D2. Това предполага, че увеличените нива на допамин може да имат влияние при хората с шизофрения, щом блокирането на тези рецептори може да помогне за симптомите. Друг притеснителен факт е, че антипсихотичните лекарства нито са универсални, нито са напълно ефективни. Не само не вършат работа за всеки, но и не засягат всички симптоми. Това означава, че вероятно участват и други неща, а не само D2 рецептори. За да добави още нещо към пъзела, правейки го още по-объркващ, е фактът, че най-ефективните антипсихотични лекарства за шизофрения изглежда са слаби D2 антагонисти. Като казах това, все още продължават проучванията за ролята на допамина и други невротрансмитери като GABA или глутамат и ацетилхолин. Но освен невротрансмитерите, няколко други насоки ни дават допълнителна информация. Гените са една от тези насоки. От проучвания на близнаци, при които разглеждаме еднояйчни близнаци, се установява, че има 50% шанс за развитие на шизофрения, ако еднояйчен близнак със 100% същото ДНК е бил диагностициран. Ако са разнояйчни близнаци, ако не са идентични, а имат 50% еднакво ДНК, има около 15% шанс за развитие на шизофрения, когато единият близнак вече я има. Тази информация сериозно ни насочва към генетичен компонент, въпреки че не са били открити специфични гени. Влиянието на гените се подпомага и от окръжаващата среда. Развитието на шизофрения е свързано също така и с вида на окръжаващата среда, като има тясна връзка с неща като предродилни усложнения, например преждевременно раждане или ситуации, при които фетусът не е получавал достатъчно кислород. Друг обстоятелствен фактор могат да са инфекциите на майката. Наблюдава се, че има повишен риск за бебета, родени през зимата и ранните месеци на пролетта, което се смята, че е свързано с излагането на майката на инфекциозни болести като грип. Въпреки че не е ясен механизмът за това, смята се, че причината е имунният отговор на майката, а не самата инфекция. Някои автоимунни заболявания също са свързани със шизофрения, като цьолиакия, при която имунната система на пациента атакува собствените му тънки черва след прием на глутен. Накрая, канабисът също се свързва с увеличен риск от развитие на шизофрения.